Здравейте уважаема редакция! Внукът ми е на девет години. През последните няколко месеца забелязвам, че не се съобразява с по-възрастните в семейството, не иска да прави нищо вкъщи, не се справя добре и с уроците в училище. Но най-лошото е, че се отнася зле с майка си. Всичко се промени след раждането на братчето му (той вече е на девет месеца). Майка му се отнася и с двете си деца еднакво, но понякога не издържа и вика на по-големия си син. Сега ни заплашва, че ще напусне дома си... Посъветвайте ни, как да се справим с проблема?
Елена Калчева, гр. София
Често се случва така: родителите, бабите и дядовците “душата си дават” за детето, изпълняват всичките му капризи, а то общува с тях с повишен тон. Защо се случва това? Ами, ако по-голямото дете ревнува майка си от по-малкото?
Най-вероятно и във вашия случай роля играе ревността. За съжаление, това се случва и то доста често. По-голямото дете смята, че по-малкото му братче или сестриче получава повече майчино внимание и любов. В такива случаи се препоръчва майката да общува с децата си поотделно, като отделя на по-голямото си дете поне два часа на ден.
Може заедно да отидат на кино, в зоологическата градина, парка или на разходка сред природата. Майката може да се дразни от поведението на по-големия си син, да не харесва някои от постъпките му - това е нормално. Със сигурност обаче има и ситуации, в които детето заслужава похвали.
Например, помогнало е вkъщи, подредило е стаята си, научило е уроците си, получило е добри оценки в училище. Майката трябва да прегръща сина си поне осем пъти на ден и да казва, че го обича и то много!
Детето боледува, за да спре конфликта между родителите си
И не забравяйте да го хвалите! Не мислите, че това се подразбира от само себе си, когато е направил нещо добро, че той вече е голям и трябва да разбира. Сега той изпитва болка, защото майка му се е отдалечила от него и изглежда, че никой не се нуждае от него...
Необходимо е да му покажете, че това не е така - и ледът на неразбирането ще започне да се топи. Запомнете: детето се нуждае от родителско внимание всеки ден.
Хапчета за ревност и враждебност не съществуват. Консултирайки се с психолог, можете да разберете някои нюанси, специалистът ще ви помогне да намерите изход от ситуацията. Връзката на детето с майката обикновено се проверява с помощта на тестове. Това е дълга, трудоемка работа, въпреки че отстрани може да изглежда като обикновена игра.
Психологът може да предложи на детето и да рисуват заедно. Това също е тест за идентифициране на семейните отношения. Когато детето трябва да нарисува мама, татко, други роднини, някои деца с охота взимат молива, а други упорито отказват: “Не мога да рисувам”. Това е първият сигнал, че детето се защитава от въпроси и психологът трябва да открие “ключа” за него.
А детските рисунки може да разкажат много. Разработени са критерии, чрез които е възможно да се тълкува подробно всяка завъртулка на детската рисунка.
Но дори и бегъл поглед на специалист е достатъчен, за да разбере дали в едно семейство има взаимно разбирателство между родители и деца, дали детето се нуждае от внимание или има хиперопека и натиск от страна на майката.
Ако детето се е нарисувало в тясното пространство между родителите, а братчето си - някъде в ъгъла на листа, е възможна конфликтна ситуация: той иска да се грижат за него така, както и за по-малкото му братче или сестриче.
Психолозите използват и пясъчна терапия: детето, неусетно за себе си губи конфликтната ситуация, възникнала в семейството или детската градина. Между другото, докосването до пясъка развива пръстите, отпуска нервната система и облекчава стреса.
Психологическият контакт с детето се подобрява. Така че игрите в пясъчника са полезни за малките деца. Има и други начини да се разбере какво притеснява душата му.
