Димитър Михайлов: Донор от Германия ми дари стволови клетки, спаси живота ми!

“40 000 души в България се разболяват годишно от онкохематологични заболявания. При 7 милиона души население броят им е прекалено много. Като прибавим и тревогите на хората около болните, можем да си представим какъв социален проблем е това”, твърди проф. д-р Георги Михайлов, национален консултант по клинична хематология, ръководител на Клиниката по хематология към Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания и зам.-директор на болницата.

Проф. Михайлов е завършил медицина през 1981 г. и цялата му професионална кариера е посветена на онкохематологията. Участва в извършването на първите трансплантации на стволови клетки в България. Член е на ръководството на Българското дружество по клинична хематология и трансфузиология, на Европейската федерация по трансплантация, на ръководството на източноевропейската група за лечение на левкемиите и на Американската асоциация по хематология.

Проф. Михайлов е посветил на онкохематологията повече от 30 години от живота си. Той е лекарят, на когото се довери и най-обичаният български актьор Стефан Данаилов.

“Лечението на онкохематологичните болести е еднакво навсякъде. Нашата стратегия е световно прецизирана. Има различни начини на лечение, но те се различават само като нюанси. Медицината не е инженерна дисциплина, там има голяма степен субективизъм. Причината е, че при различните хора болестта протича различно”, допълва известният онкохематолог.

24-годишният Димитър Михайлов от Русе е един от трансплантираните със стволови клетки в родната Онкохематология в София. Младежът също се доверява в ръцете на специалиста онкохематолог проф. Михайлов. “И сега съм жив, старая се да стана и напълно здрав. Радвам се, че ме лекуват българските хематолози, те са много добри професионалисти”, сподели за в. “Доктор” Димитър Михайлов.

- Димитър, кога и как започна борбата ти с левкемията?
- Миналата година, в края на април, разбрах, че съм болен от левкемия. Една сутрин се събудих и нямах сила да стана от леглото, да си сгъна коленете. Треперех целият, немощен се усещах, дори уплашен от това, което ми се случва. А само предния ден бягах - по това време бях студент в Националната спортна академия, 4-ти курс. Прекъснах - сега съм пенсионер по болест...

- Къде започна да се лекуваш?
- От почти две години се лекувам в Онкохематологията, тук започнаха да ми правят химиотерапия. По месец съм стоял в болницата, докато не вляза в ремисия. Пускаха ме за по 10-15 дни вкъщи, после пак ме прибираха в болницата. Когато за три месеца излязох в ремисия, на 28 май тази година ми направиха трансплантация със стволови клетки. Добре приех клетките, сега всеки месец идвам на прегледи в клиниката.

- Кой е донорът ти?
- Не го познавам - от Германия е, от Кьолн.

- Страхуваше ли се от трансплантацията?
- Не, не ме беше страх. Тя не е болезнена - видях един плик, като тези, в които пазят кръв за преливане, с жълтеникава течност. 180 мл, през абоката ми ги вляха - нищо не ме болеше. За около 40 минути приключи трансплантацията - и сега съм жив, старая се да стана и напълно здрав. Радвам се, че ме лекуват българските хематолози, те са много добри професионалисти.

- Ако не се беше разболял и нямаше нужда от стволови клетки, мислил ли си някога да станеш доброволен донор?
- Честно казано, не, не съм си помислял такова нещо. И не защото съм против, а нямам информация как да го направя. Мисля, че като цяло
българинът има ниска здравна култура

Сега много знам за донорството, този човек, макар и чужденец, ми спаси живота. Благодарение на неговите стволови клетки имам шанс да живея, иначе болестта щеше да ме изличи от лицето на земята. Говоря може би много емоционално, но такава е истината...

- Според теб не се грижим за здравето си...
- Ние не си пазим здравето, не се грижим за него. Всеки втори у нас пуши! Защо го прави?! Знае много добре, че е вредно - надписи по билбордовете за цигарите навсякъде има. Аз никога не съм пушил, нито пиех, но ето, настигна ме тази коварна болест. Това, малко или много, ми помогна да възприема по-лесно медикаментите - а те са доста силни.

Преди да се разболея, бях 70 кг, после много напълнях. Когато ме трансплантираха, бях 112 кг. Сега отново си върнах нормалното тегло.

- Кой лекар е лекуващият ти?
- Не е един - лечението на левкемията е екипна работа. Това го видях с очите си. Винаги съм бил в различна стая, а там си има определен лекуващ лекар. Но от санитарката до професора за мен имат еднаква важност - всеки полага за теб грижите, за които е оторизиран.

- Мислил ли си да си направиш трансплантация в чужбина?
- Защо да го мисля, когато разбрах, че може да се направи и у нас?!

В чужбина искат страшно много пари

Добре, държавата ще ми помогне донякъде, а останалата сума откъде да я взема?! Бях много зле, майка ми денонощно се грижеше за мен. Там кой ще го прави - и за това се искат пари. А се оказва, че работата на лекарите у нас е безплатна... Това е парадокс, български, но държавата ни е такава - бедна, и няма пари да плати на тези уникални наши, български доктори, които по своя воля живеят и лекуват българи в България.

- С какви думи би призовал хората да бъдат съпричастни към болката на другите, да станат донори на стволови клетки или да даряват органи?
- Първо и най-важното, хората трябва да бъдат запознати с магията на донорството. Че то - с всичките си варианти - задължително спасява човешки живот. Нито по телевизията се говори за това, нито се пише по вестниците. И книги за донорството няма, не се рекламират. Е, откъде да го разберем?! Рекламират се разни лекарства - мисля, че сякаш насила ни карат да се разболеем, че да си купим някой медикамент... И вина, и бири, пакетирани храни... Не е това начинът да разберем колко е важно да бъдем донори, разбира се, всеки сам си взима това решение за себе си.

- Оптимист ли си за бъдещето си?
- Да, оптимист съм. След трансплантацията не можех да се движа, 38 дни бях изолиран и под лекарско наблюдение. Трудно ми беше, с количка ме разхождаха, после с проходилка - с нея проходих. Но знам, че трябва и сам да помогна на себе си.


Люба МОМЧИЛОВА