Доц. д-р Георги Арнаудов: С 10 легла в Хематологията правим 120 трансплантации на година!

В България за 7 милиона души имаме под 2000 донори - разликата с Кипър е ужасяваща

https://zdrave.to/index.php/saveti-ot-spetsialisti/doc-d-r-georgi-arnaudov-s-10-legla-v-hematologiqta-pravim-120-transplantacii-na-godina Zdrave.to
Доц. д-р Георги Арнаудов: С 10 легла в Хематологията правим 120 трансплантации на година!
“Българският донорски регистър за стволови клетки е практически неизползваем, защото няма достатъчно дарители”. Предупреждението дойде от Изпълнителната агенция по трансплантация, при това в проведената от тях Седмица на донорството. У нас едва 30% от трансплантациите се извършват от роднини, а причината е все по-малката численост на фамилиите.

“За съжаление, трябва да ти опре ножът до кокала и тогава да схванеш, че донорството е много важно нещо - затова такива кампании трябва да има по-често.

В България има нужда от поне 350 операции на година. В единствената хематологична болница у нас, където се извършват тези манипулации, има едва 10 легла и повече от 120 трансплантации не могат да се извършат”, сподели пред в. “Доктор” лекуващият се в родната Онкохематология актьор Стефан Данаилов.

“Повече от 100 души у нас чакат за трансплантация на стволови клетки или костен мозък, за голяма част от тях донори няма и се налага да се обръщат към международните регистри. В този случай таксата е 14 500 евро - тя се поема от Министерството на здравеопазването, но високите транспортни разходи са за сметка на пациентите.

Кипър има 200 хиляди донори на 2 милиона души, а България за 7 милиона население имаме под 2000 или около 2000. Разликата е ужасяваща...”, с болка и все пак с надежда каза доц. д-р Георги Арнаудов.

След като завършва редовна аспирантура, доц. Арнаудов започва работа в Националната хематологична болница в София, където има вече над 25 г. стаж. Интересите му са главно в областта на трансплантациите на стволовите клетки, левкемиите и лимфомите. В ръководеното от него отделение са извършени над 400 трансплантации на стволови клетки. Има специализации в САЩ, Холандия, Германия. Автор е на множество научни публикации.

- Доц. Арнаудов, колко българи се нуждаят от трансплантация на стволови клетки?

- Една от инициативите в Седмицата на донорството е именно популяризиране на даряването на стволови клетки. Около стотина в момента са чакащите пациенти за трансплантация на костен мозък или стволови клетки. От тях 60 са трансплантирани вече с донори, било то от семейството или от чужбина - най-често от Германия. Максимално капацитетът на отделението е около 100-110 трансплантации на година, от тях алогенните трансплантации, такива, при които се използват клетки от съвместим донор, са половината. За голяма част от болните няма донори и се налага да се обръщат към международните регистри. В този случай таксата е 14 500 евро - тя се поема от Министерството на здравеопазването, но високите транспортни разходи са за сметка на пациентите.

- Може ли да говорим, че у нас има липса на достатъчно донори?

- Има липса на достатъчно донори на стволови клетки. Ще ви дам един прост пример. В Германия хората, които са декларирали да бъдат доброволни донори на стволови клетки, са около 4,7 млн., в България са под 2000 души. Кипър, една държава с големината на половин България, има над 200 хиляди доброволни донори. А в България за 7 милиона имаме около 2000 души, заявили желание да бъдат донори. Разликата е ужасяваща...

- Съществува в България един добър сайт - www.bgdonor.com, където всеки може да се информира защо и как би могъл да стане доброволен донор...
- Много ясно всичко е написано - трябва само да прочетем информацията. Хората трябва да знаят, че никакъв риск не съществува за донора на стволови клетки. Това не е органна трансплантация, при която се взема нещо - майката или бащата например даряват единия си бъбрек на детето си. Тук нещата са съвсем различни,

процедурата е абсолютно безобидна

няма никакъв риск за донора. Клетките, които той дарява, се възстановяват в рамките на две-три седмици.

- Има българи, които смятат, че даряването на стволови клетки е свързано с чупенето на някоя кост...
- Ето тук ни е проблемът - липсата на информация. Трябва да се знае, че този вид донорство стои най-близо до кръводаряването. Все едно че давате кръв за болен човек, нищо друго.

- Според вас какви са причините за малкия брой донори у нас?
- Причините вероятно са много и комплексни. Може би нещата опират до самосъзнанието на нацията. Не може един Кипър, дето е една трета от България, да е на първо място в света по брой доброволни донори. Така че всичко опира и до съзнание, и до организация, и до намесата на Червения кръст например, на дарителските организации. Не мога да пропусна и че ако има някаква помощ от страна на държавата, нещата щяха да се раздвижат и случат.

- Кажете какви пари струва решението да станеш донор на стволови клетки?
- Абсолютно никакви средства не се изискват от донорите - само няколко капки кръв за типизация - за да се знае на кого може да помогне. Всичко е организирано много добре - изпращат се стерилни пликове на хората, има диачелски номер, само с вземане на намазка от устната лигавица ставаш доброволен донор. Намазката се връща обратно в плик, всичко е предварително заплатено. Аз обаче лично смятам, че ако държавата стои по-далеч, донорството ще тръгне по-добре. В целия свят работят доброволни донорски организации и фондации.

- Оптимист ли сте, че донорството у нас ще се развие?
- Да, оптимист съм, виждам как се движат трансплантациите на стволови клетки в България. Вече направихме огромна крачка и в момента по плътност на тези трансплантации сме сравними с Гърция например, с Чехия.

Чисто логистично не правим по-голям брой трансплантации, защото не ни достигат леглата в Онкохематологията. Имаме 10 легла, с тях правим 120 трансплантации на година! Както и да се опитваме да правим повече, не става - има технологичен процес, който трябва да спазваме, за да опазим и донора, и трансплантирания пациент живи и после здрави.

България се нуждае от повече от 300 трансплантации на година

ако успеем да удвоим леглата, нещата ще са съвсем различни.

- Защо българите се страхуват да се трансплантират в България?

- Не мога да кажа защо българинът не вярва на специалистите у нас, защо дава “луди” пари навън. Българинът не вярва, знаете го, от Бога до пъдарина - той мисли, че българската медицина е някъде в джунглата. Но нещата не стоят така. Ние работим по европейските и световни стандарти при лечението на онкохематологичните заболявания. Стриктно спазваме същите тези стандарти при трансплантациите на стволови клетки - абсолютно едно към едно. Няма значение дали една трансплантация е направена в България, Германия или Франция - донорът ще бъде един и същ, соповете и протоколите са абсолютно идентични. Медикаментите, които се използват, са едни и същи.

Донорството е въпрос на лична убеденост. Никой никого не може да накара насила да стане донор. Но ако знаете, че наистина можете да помогнете и това нищо няма да ви струва, е въпрос на елементарно решение. Призивът ми е най-вече към младите хора, тъй като те са предпочитаните донори на стволови клетки - здрави, млади, красиви, жизнени, бързо се възстановяват.




Люба МОМЧИЛОВА

Горещи

Коментирай