Доц. д-р Иван Балтаджиев, д.м., придобива магистърска степен медицина в МУ- Пловдив, със специалност инфекциозни болести. Понастоящем практикува към Сектора за пациенти с придобита имунна недостатъчност към Клиниката по инфекциозни болести на УМБАЛ „Свети Георги“, гр. Пловдив. Доц. Балтаджиев заема длъжността главен асистент към МУ-Пловдив.
В сектора амбулаторно се проследяват приблизително 300 пациенти с ХИВ/СПИН, като средногодишно се регистрират 30-40 новооткрити случаи, на всякаква възраст. Предоставя се и стационарно лечение в отделна сграда на Клиниката по инфекциозни болести за тези, които имат нужда от болничен престой. Секторът за пациенти с придобита имунна недостатъчност в УМБАЛ „Свети Георги“ е един от общо петте центъра в страната и обхваща лечението на пациенти в Централна и Югоизточна България. Останалите сектори също са в държавни университетски болници – в София, Варна, Плевен и Стара Загора. Разговаряме с д-р Иван Балтаджиев за съвременното лечение на ХИВ/СПИН и ползите от него.
- Доц. Балтаджиев на 1 декември отбелязахме Световния ден на борбата с ХИВ. Какви са акцентите на програмата тази година?
- Акцентите са най-вече насочени към предпазване на населението чрез информационна кампания, чиито акценти е към това как да се практикува безопасен секс, да се използват индивидуални игли от хората, които употребяват венозни наркотици и най-вече, преодоляване на стигмата към това заболяване, която, за съжаление, все още има.
Първото, което трябва да знаят хората, е, че не може да се заразиш с ХИВ чрез ръкостискане, целувка и ползване на общи прибори. Не трябва да се избягва контактът с такива болни, тъй като не можем да се заразим от тях. Заразяването става само по кръвен и по полов път. Големият проблем е в неразбирането за начина, по който се предава болестта – няма риск от заразяване при обикновен контакт с болни от ХИВ. Тези болни не са прокажени и не трябва да бъдат отхвърляни от обществото, защото те са като всички нас – като мен, като вас, като вашите читатели.
- Според последните статистически данни, какво е разпространението на ХИВ в България?
- Радостното е, че в сравнение с общата популация, България остава една от страните, която е най-ниско засегната от това заболяване. През 2020 г. в целия свят около 37 млн. души са живеели с ХИВ, като през същата година от заболяването са починали около 680 000 човека. Като цяло, СЗО оценява ХИВ като една от най-големите пандемии и здравни кризи в света.
В България първите регистрирани случаи на ХИВ са през 1987 г., като до края на миналата година броят им е около 3500 души. А през 2020 г. у нас са открити 183 нови случая на заболяването, 92% от тях са се заразили по полов път.
Най-голяма е заболеваемостта в Субсахарска и Югоизточна Африка.
- Излезе информация, че поради пандемията от ковид, кабинетите за тестване за ХИВ не работят и липсват тестове. Вие запознат ли сте с такъв проблем?
- Самите тестове, които определят наличие на ХИВ, се правят в София. Ние взимаме кръв от пациента и я изпращаме там за анализ. Аз лично не съм чул да има липса на тестове, а и нашият кабинет в Пловдив работи без никакви проблеми, както по отношение на лекарите, така и на сестрите. Изпращаме кръвта в столицата, защото това са високоспециализирани изследвания и досега сме нямали никакъв проблем.
- Какво е вашето мнение за проучванията, че някои от медикаментите за антиретровирусна терапия се използват и при пациенти с коронавирус?
- Има подобни проучвания. Например, единият от медикаментите, който бе обект на изследването, е лопинавир или по известен като калетра. В самото начало на пандемията от ковид имаше проучвания, че биха могли да се използват при такива пациенти, но към момента това не е потвърдено.
Доц. д-р Иван Балтаджиев
- Бихте ли разказали за съвременната терапия, която прилагате на пациентите ви и какви са вашите наблюдения за нейната ефикасност?
- Терапията, както и вие споменахте, се нарича антиретровирусна. Насочена е конкретно срещу вируса. През 1987 г. на пазара бе пуснат първият препарат, известен като азидотимидин или ретровир, който съществува и до днес. След това имаше още няколко такива медикамента, които в наши дни вече ги няма. И макар, че в началото, през 80-те години да са се възлагали много големи надежди на тези медикаменти, те са били доста бързо попарени, поради високата смъртност и неефективност.
След това, приблизително към средата на 90-те години, се появиха редица други препарати, които имаха много по-голям ефект и това се дължеше на комбинирането им. Тоест, в началото се е прилагала монотерапия (лечение само с един медикамент) с препарата азидотимидин, докато след това се премина към комбинирана терапия от два или три медикамента, като резултатите бяха много обнадеждаващи.
Когато започнах да се занимавам с ХИВ, преди 15 години, пациентите приемаха по една шепа лекарства – общо се събираха около 8 таблетки на ден. Тези медикаменти, за съжаление, имаха и доста странични ефекти: гадене, повръщане, тежки увреждания на черния дроб и на костите – остеопороза. Последните години обаче, което смело искам да кажа и смятам за най-важно, е, че има революция в тази терапия, благодарение на новите медикаменти – болните приемат вече само по една таблетка. Това сведе до минимум и по-сериозните странични ефекти от терапията – повръщане, диария, обриви, чернодробната и костната токсичност.
С новите лекарства постигаме и по-висока ефективност. Пациентите, които приемат редовно тази антиретровирусна терапия, са с почти неоткриваем вирусен товар или казано по-просто, те не са заразни. Най-важното за мен, а и може би за всички хора, е че почти всички ХИВ-позитивни жени в последните 4-5 години родиха напълно здрави деца. Приемали са редовно антиретровирусната терапия – т.е. без прекъсване, с неоткриваем вирусен товар са и не са заразни.
- Покриват ли се разходите за лечението с антиретровирусната терапия?
- Лечението на ХИВ-позитивни пациенти се поема от Министерството на здравеопазването, а не от Здравната каса, като за пациентите тук няма никакво значение техният здравноосигурителен статус. Един човек, дори и да не е здравноосигурен, да е безработен, получава същата антиретровирусна терапия, която се предписва и на осигурения пациент.
Важно е да се каже, че терапията е доживотна и пациентът не плаща нищо за нея. Освен това, тя осигурява продължителност на живота на пациентите, както на всички останали хора. Ако един болен си пие редовно лекарствата за ХИВ, продължителността на живота му няма да бъде повлияна по никакъв начин от вируса. И най-важното – ще има същото качество на живот, както хората без това заболяване.
За момента лечението с антиретровирусна терапия е до живот. Правят се проучвания за нови медикаменти, които да доведат до пълно изкореняване на вируса, но те са все още в началото и ще мине известно време, докато преминат всички необходими тестове за ефективност и безопасност.
Учени откриха лек, който може да унищожи ХИВ на 100%
- Разходите за амбулаторно и стационарно проследяващо лечение също ли се покриват от Министерството на здравеопазването?
- Да, и те се покриват от МЗ. Пациентите с ХИВ идват при нас на всеки шест месеца за специфични изследвания, проследяващи нивото на вирусния товар в организма. Всичко това е напълно безплатно - диагностиката, лечението и прегледът.
- Въпреки големият напредък при лечението на ХИВ, какви предизвикателства стоят все още пред обществото в борбата с тази болест?
- Първото нещо, което правим всяка година и продължаваме да вършим, това е образователната кампания. Тя се стреми да информира обществеността за това как да се предпазят от заразяване. Целта е да акцентираме на профилактиката, защото това е най-ефективният начин да се справим с болестта – тоест, като не допуснем заразяване с вируса. Специално за предизвикателствата, които стоят пред обществото, е точно това, което хората по цял свят се опитват да обяснят още от 1980 г., а именно – тези хора не трябва да бъдат отритнати.
В самото начало, когато са открити първите случаи на вируса на ХИВ при хомосексуални мъже, е имало специфично разбиране в Америка, че това е болест само на хомосексуалистите и на никой друг. В България все още съществуват такива погрешни представи, че това е болест на хомосексуалистите, наркоманите и на хората с по свободно сексуално поведение. И много хора си мислят, че на тях това не може да им се случи, което въобще не е вярно. Никой не е застрахован от тази болест.
Друго важно нещо, което трябва да се каже, е, че при тези пациенти пълната анонимност е гарантирана.
Деляна УЗУНОВА
