Доц. д-р Стоян Везенков е молекулярен биолог и доктор по невробиология от Университета в Гьотинген, Германия, който от седем години изследва възможностите за прилагане на невронауките в реалния живот. Фокус в работата му е приложната психофизиология и в частност биофийдбек и неврофийдбек (биологична обратна връзка) при терапия на различни функционални нарушения и като инструмент за личностно развитие посредством оптимизиране работата на мозъка и тялото като цяло. Д-р Везенков е сертифициран неврофийдбек терапевт от Institut fur EEG-Neurofeedback в Мюнхен, Германия.
Автор е на книги и статии в областта на приложната неврофизиология, биофийдбек и ЕЕГ неврофийдбек, водил е лекции, обучения и семинари в страната и в чужбина.
Разговаряме с д-р Везенков по една все още не толкова популярна, но много полезна тема - невротренингът.
- Доц. Везенков, през последните няколко години все по-често се говори за невротренинга. Има ли специални упражнения за нервната система?
- Когато прочетете една книга или се разходите из парка, изкачите един връх или се научите да свирите на флейта, да карате колело или кола, да погалите домашния любимец, да нарисувате картина или да напишете писмо, това води до невидими за скенерите промени в човешкия мозък и нервната система като цяло.
Създават се нови невронни връзки, отделят се различно количество и видове невротрансмитери и функционирането на мозъка се подобрява като цяло. Каквито и да са упражненията, те тренират и нервната система – централна и периферна. Можем да разделим на две тези упражнения – такива, които укрепват нервната система, и други, които я разбалансират, увреждат и разболяват.
И здравето, и разболяването обаче се тренират, минават през процеси на учене и се превръщат в навици – полезни или вредни.
Едно дете непрекъснато се движи, учи, смее се, плаче. Всяка нова способност и умение, което детето усвоява, всъщност е структурна и функционална промяна на мозъка и нервната система. Не се увеличава броят на нервните клетки, те са толкова с колкото се родим, но се множат израстъците и връзките помежду им (пластичност). Този процес се случва всяка нощ, когато спим дълбок сън.
Всичко, което сме вършили, чувствали и мислили през деня, се усилва и укрепва (запаметява) чрез малките промени в мозъка нощем. Всичко, което се случва с нас денем, всъщност са упражнения и за нервната система, и за мозъка.
Всеки процес в тялото на ниво орган и система се управлява от нервната система – централна, периферна, вегетативна, ентерална (коремна). Правейки физически и дихателни упражнения, йога или спортуваме (1 - физическа активност), слушаме музика, гледаме филм или картина (2 – сензорна интеграция), прегръщаме любимата, водим спокоен разговор или се подкрепяме с пълно доверие (3 – емоционална интелигентност), решаваме тест, задача, играем шах или управляваме проект (4 – когнитивен тренинг), нервната ни система префинва, усъвършенства, запаметява тези дейности, като променя себе си непрекъснато, тоест, тренираме и нея.
Всичко изброено и много други дейности (ерготерапия или ерготренинг) тренират успешно нервната ни система както в детска възраст, така и цял живот. Дейностите са в основата на съзнателната активност на човека и съзряването и здравословното функциониране на нервната система е нейно вътрешно огледало.
- Кога всъщност едно упражнение или тренировка се нарича невротренинг в тесния смисъл на думата?
- Зад всяка дейност на човека стоят невронни мрежи, рефлекси – безусловни, условни, инструментални, невероятна комуникация и сработване, напасване на отделните неврони, за да я осъществят. Процесите на невронално ниво са напълно безсъзнателни. Науката има само бегла идея какво точно се случва и как.
Когато обаче наблюдаваме тяхната активност чрез сензори, можем да се научим да променяме тяхната активност. Тъй като вредните навици, в случая нежелани рефлекторни реакции, са придобити чрез научаване и повторения, т.е. „тренировки“, единственият начин да ги променим е същият, само че в обратна посока - когато ги отучим или пренаучим, но вече съзнателно.
- Бихте ли дали пример за такова съзнателно пренаучаване?
- Например, когато наблюдаваме една нежелана нервна реакция със сензори, но използваме други съзнателни промени в емоциите, мислите и най-вече – активността на скелетните мускули (включително, диафрагма и междуребрени мускули при дишане) ние променяме наблюдаваната нервна реакция и я направляваме, както караме една кола.
Не знаем точно какво става във всеки отделен неврон, докато въртим волана, но чрез зрението си виждаме крайния резултат от движението на ръцете и накъде върви тя. По този начин непрекъснато коригираме и префинваме умението си.
По същия начин, наблюдавайки крайния резултат от малките промени в тялото ни, постепенно можем да се научим да насочваме в желана посока всяка безсъзнателна рефлекторна реакция. Това е идеята на биофийдбек, биологичната обратна връзка.
Така овладяваме паник атаки, тревожност, високо кръвно, коремни болки и много други вегетативни проблеми. Всички те са нежелани рефлекторни реакции, които в началото са били естествени и спонтанни, а после се превръщат във все по-силни и болезнени при по-незначителни ситуации и провокации. За съжаление, рефлексите, колкото повече се повтарят, толкова по-устойчиви и силни стават, защото се „тренират“.
- Има ли различни видове невротренинги?
- В зависимост от сензорите, които използваме за наблюдаване на различни процеси в тялото, различаваме два вида невротренинги – периферно-вегетативни и централни. Първите тренират вегетативната нервна система (биофийдбек невротренинг или само тренинг), а вторите мозъка (ЕЕГ, фийдбек, неврофийдбек, невротренинг или само тренинг).
Невротренингите не изискват определено ниво на интелигентност, за да се правят, въпреки че трябва да се водят от изключително умни, способни и знаещи „тренери“.
Когато човек придобие по една или друга причина вредни, нежелани вегетативни или централни рефлекторни, напълно безсъзнателни реакции и състояния, които се проявяват като симптоми (високо кръвно, сърцебиене, задух, главоболие, коремна или мускулна болка, студени крайници, изпотяване и др.), в резултат най-често на постоянно „трениране“, тоест, постоянно високо нервно напрежение и стрес, преди да отиде на невролог, а впоследствие на психиатър, е добре да знае, че има лесен и достъпен начин да се отучи от тях и да се научи на полезни, здравословни нервни реакции чрез биологична обратна връзка и ЕЕГ, фийдбек, невротренинги. Единственото, за което трябва да внимава, е да намери най-добрите „биофийдбекъри”.
- Проучена ли е ефикасността на биологичната обратна връзка?
- През последните десетилетия ефикасността на биологичната обратна връзка засилено се проучва. В резултат на изследванията, в научната периодика се публикуват все нови и нови данни, и спектърът на симптомите и нарушенията, успешно повлияни чрез нея, непрекъснато се разширява.
Въведени са пет нива на ефикасност, които показват колко доказателства са събрани при повлияването на дадено функционално нарушение. Най-високото - 5-о ниво показва, че методът е ефикасен и специфичен за повлияване на даденото нарушение.
Първо ниво на ефикасност има описано за някои имунни дефицити и хранителни нарушения (анорексия, булимия и др.)
Второ – за аутизъм, депресии, дихателна недостатъчност, импотентност, инсулт, мускулна дистония, нощно напикаване при деца, посттравматичен стрес, тинитус, церебрална парализа и др.
Трето ниво – за мигрена при деца, зависимости, инсомния (безсъние), вулводиния (хронична болка), диабет, нарушена дефекация, нощно напикаване при мъже и др.
Четвърто ниво – за хипертония, хронична болка, тревожност и страхови разстройства, мигрена при възрастни, епилепсия, мускулни заболявания, Рейнолдс синдром (хронична хипотермия), запек и др.
Пето ниво – за хиперактивност и дефицит на вниманието, и нощно напикаване при жени.
Понастоящем има над 6000 индексирани статии за биологична и неврологична обратна връзка (биофийдбек и неврофийдбек) в научните бази от данни (например, PubMed).
Милена ВАСИЛЕВА
