„Поздрав от сърце” е мотото на тазгодишната кампания по повод Световния ден на сърцето, който се отбелязва на 29 септември. За първи път Денят на сърцето е бил отбелязан у нас през 2000 г. Традиционно инициативите около този ден се организират от Дружеството на кардиолозите в България, като тази година дейно участие има и Българският червен кръст. На самия ден – 29 септември - ще има активна кампания, като нейният акцент ще бъде на ъгъла на бул. „Патриарх Евтимий” и бул. „Витоша”. Студенти и доброволци на БЧК ще проведат акция сред минувачите, свързана с изпълнението на редица физически упражнения – клякания, лицеви опори, въртене на въженце, подскоци и т.н.
Иначе за жалост сърдечносъдовите заболявания продължават да бъдат водещи като причина за смърт у нас.
Как да предпазим сърцето си от болести, да удължим живота си и да си спестим инфаркта или инсулта разказа доц. Иво Петров, председател на Дружеството на кардиолозите в България и един от водещите специалисти у нас.
- Доц. Петров, тази година една от инициативите на дружеството ви беше насочена към учениците – защо?
- Децата са нашето бъдеще и поради тази причина проблемите със сърдечносъдовите заболявания трябва да бъдат поставени още в детска възраст. Тези болести в България и в световен мащаб са основният предразполагащ фактор за ранно развитие на инфарктите и инсултите. Около 60% от смъртността у нас се дължат на сърдечните заболявания или на болести на циркулацията.
Всеки има право да живее, работи и играе в здравословна среда. Нашата идея е децата повече да играят, да имат по-активен начин на живот, да се редуцира рискът от обездвижването и затлъстяването, които са два от основните рискови фактори за по-късното развитие на сърдечносъдовите заболявания.
Благодарение на работата на нашето сърце кръвта обикаля цялото тяло за по-малко от 60 секунди. Нашето сърце бие 160 хил. пъти за един ден, т.е. то е неуморно, и 47 млн. пъти за година. Дължината на съдовете - артерии и вени, които има в телата на земните жители, е достатъчна, за да се обиколи цялото кълбо.
- Как можем да предпазим сърцето си от болести?
- Здравословното хранене включва предимно плодове и зеленчуци, както и риба в менюто. Трябва
да се избягват месата и тлъстите храни,
да се набляга предимно на продуктите, които не съдържат висок холестерол.
Има един японски афоризъм, който казва, че всеки от нас трябва да изминава 1000 крачки на ден – или поне 20-30 минути ходене дневно. Трябва да бъдем физически активни, за да намалим нашия сърдечно-съдов риск.
Тютюнопушенето е един от основните рискови фактори, бих казал главният, който е доказал, че има ефект за развитието на атеросклероза. 40% от хората у нас пушат.
Малките промени в начина на живот и на хранене водят до големи резултати впоследствие. Важно е да се направят, защото напоследък има подмладяване на пациентите с инфаркт и инсулт. Имаме пациенти на по 20-30 г. с инфаркт! Към сърдечните заболявания спада и артериалната хипертония, а поне 30% от хората в един момент са засегнати от високо кръвно. Ако не се лекува навреме,
хипертонията е предпоставка за ранно развитие на атеросклероза –
така може да се каже, че всеки трети е потенциално засегнат от сърдечносъдови заболявания.
- Кажете повече за съвместната ви инициатива с БЧК за монтиране на кардиовертердефибрилатори на обществени места – докъде стигна тя?
- Инициативата, която имаме съвместно с БЧК за монтиране на кардиовертердефибрилатори на обществени места с голяма посещаемост, не е самоцелна. Едно от местата, където се монтират тези уреди, са училищата. Аз съм сигурен, че накрая ще успеем и ще се пристъпи към приложение на тази програма, която сме изработили за превенция и най-вече за лечение на внезапната сърдечна смърт.
- Как работите с новите ограничения, които бяха въведени от НЗОК по отношение използването на стентове и други медицински консумативи?
- Работим, няма компромис с качеството, пациентите да не се притесняват. Наистина имаше редукция в тези консумативи, но в същото време фирмите вносителки също са намалили цените си. Това не би трябвало да спъва системата, но има други проблеми, които са по-големи. Това е нерационалното разпределение на средства в НЗОК. Има дейности, които не допринасят за промяна на здравния статус на хората, например като изследвания с коронарография на здрави хора. Част от здравната реформа трябва да бъде свързана с осъществяването на контрол на входа на болницата – да има контрол на индикациите за каквато и да било дейност или изследване, за която Касата ще плаща.
- Споменахте, че предстои годишният конгрес на кардиолозите – какви са акцентите в него?
- Т.г. нашият национален конгрес ще бъде посветен на Световния ден на сърцето. Той започва на 1 октомври. Имаме лектори от 16 страни – настоящият и бъдещият председател на Европейското дружество по кардиология. Имаме представители на македонското, руското, хърватското дружество и много други. Записани са над 1117 български делегати, които не са само кардиолози, а и от други специалности.
Ще има много нови неща както в областта на медикаментозната терапия, така и в областта на технологиите. Има известна криза в иновациите поради всеобщата икономическа криза. Няма това изобилие от нови медикаменти, технологии и методи, както беше в миналото – т.е. има известен застой. Въпреки това медицината непрекъснато върви напред, има интересни и нови неща за научаване.
Полезни съвети
Използвайте по-малко сол: Хора, които страдат от сърдечна недостатъчност, трябва да ограничат приема на натрий, тъй като той причинява задържане на течности в тялото, което поставя сърцето под по-голямо напрежение и причинява задъхване. Намалете солта до 2300 мг на ден. Хората на средна възраст, както и тези с високо кръвно, се нуждаят от по-малко от 1500 мг сол дневно.
Четете етикетите и избирайте продуктите с по-малко натрий (солта е натриев хлорид). Избягвайте и храни, съдържащи сода за хляб, мононатриев глутамат или натрий. Ограничете храните с високо съдържание на натрий, като соев сос, пикантни соли, маслини, кисели краставички, туршии и др.
Намалете общия прием на течности: Това намалява задържането на течности, което облекчава натоварването на сърцето. Помага също така за предотвратяване на подуване и задържане на течности (отоци) в дланите и стъпалата. Опитайте се да ограничите приема на течности до 8 чаши дневно.
Намалете холестерола: Опитайте се да консумирате по-малко от 300 мг холестерол на ден. Храни с висок общ холестерол са яйца (200 мг на жълтък), миди (50 до 100 мг на половин чаша), карантия (пилешки дробчета – 375 мг на 90 г) и пълномаслено мляко (30 мг на чаша). Животинските продукти, като месо и млечни, съдържат високи нива на наситени мазнини и холестерол. Много от промишлено печените и пържени храни съдържат трансмазнини. Заместителите на месото са боб, леща, грах, соя, тофу и други продукти на база соя.
Обобщение: Яжте 180 г дневно зърнени храни, 2,5 чаши на ден зеленчуци, 2 чаши плодове, 3 чаши мляко, 160 г месо и варива.
Маргарита Благоева
Горещи
Коментирай