Доц. Лилия Демиревска, д.м., завършва висше образование в Медицински университет - София. От 2018 г. е доцент в Клиниката по кардиология към ВМА - София.
Има придобити специалности по вътрешни болести и кардиология. Сертифицирана е по ехокардиография - базово и експертно ниво.
Член е на Българското дружество по кардиология, на Българското дружество по ехокардиография, на Европейското дружество по кардиология, на Европейското дружество по сърдечносъдова образна диагностика, на Управителния съвет на Българската сърдечна и съдова асоциация, член е на Академичния съвет на ВМА, София.
Има публикации в повече от 100 български и международни издания. Участия в български и международни конгреси.
Професионалните й интереси са насочени в областта на сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, ехокардиография, периоперативна оценка и подготовка при несърдечна хирургия и трансплантационна хирургия.
- Доц. Демиревска, защо се налага по-специфичен подход при лечението на хипертонията при старите хора?
- Възрастните хора, особено тези над 75 години, имат доста особености. Например често срещана при тях е изолираната систолна хипертония - повишена е само горната граница на артериалното налягане.
Освен това те са и с много съпътстващи заболявания, приемат редица медикаменти, имат влошена бъбречна функция. Медикаментите при тях имат различна фармакокинетика, фармакодинамика - определя се от самия възрастен организъм.
5 често игнорирани симптоми на хипертония
При тях има доста повишена честота на ортостатичната хипертония - падане на кръвното налягане при рязко ставане или при изправено положение. И всички тези особености определят разликите в поведението при тези пациенти.
- По-различни ли са нормите за артериалното налягане при тях?
- Да, при пациентите в тази възрастова група има различни норми за артериално налягане. В този случай трябва да се подхожда доста по-внимателно, предпазливо и бавно, защото може да има повече странични ефекти от терапията например. И вместо да помогнем, да навредим.
- Какво означава определението “фраути” за възрастни пациенти?
- Има такова определение за възрастни пациенти, но няма български аналог на думата “фраути”. Означава крехкост и чупливост. Голяма част от хората над 80-годишна възраст са с такъв гериатричен синдром. Пациентите са много уязвими към външни фактори. Бързо се влошават наведнъж множество системи, без да имат възможност пациентите да се възстановят напълно след това влошаване.
Напоследък много се говори за това, защото броят на възрастните нараства по принцип. При такива пациенти фраути много внимателно се започва лечение. А ако са с много силно изразен гериатричен синдром, може въобще да не се започне лечение на хипертонията. Въобще много е особено лечението в старческата възраст. Затова в други държави има такава специалност - геронтология, която се занимава точно с възрастните хора, както има педиатрия в България. Но у нас, за съжаление, няма такава специалност.
Доц. д-р Лилия Демиревска
- Болест или симптом е хипертонията?
- Хипертонията е заболяване. Честотата й се увеличава с напредването на възрастта. Повече от 80% от пациентите е хипертония. Свързано е донякъде с факта, че съдовете стават по-ригидни с напредването на възрастта, а аортата - неразтеглива. И това може да бъде една от причините за развитие на хипертония при възрастните.
- Как се реализира на практика индивидуалният подход при лечението на хипертонията в старческа възраст?
- Според Световната здравна организация за възрастни се смятат пациентите над 65 г., в старческата възраст - от 75 до 85 г., над 90 - дълголетници. По-принцип има различни норми за начало на лечението, в зависимост от възрастта. В старческата възраст се започва лечение тогава, когато горната граница на кръвното е между 140 и 160.
Както вече споменах, при тях най-често е повишена само тази стойност. За пациентите над 80 г. се започва лечение, когато кръвното е над 160, като тук говорим за новопоявила се хипертония. Ако преди това хипертонията е била налице и те се чувстват в по-ниските стойности на кръвното налягане добре, ги оставяме така.
Но ако трябва да започнем лечение на хипертония на възраст над 80 г., започваме от доста по-високи граници. Освен това терапията винаги се започва при много възрастните пациенти с един медикамент, за да се избегнат резките хипотонии, които могат да доведат до падане на пациентите, до загуба на съзнание - т. нар. синкопи. И е нужно много стриктно да се следи за странични ефекти, особено в началото, докато се нагласи терапията. Например част от медикаментите могат да влошат бъбречната функция при такива възрастни пациенти и тя трябва да се проследява също. Артериалното налягане на един пациент в старческа възраст трябва да се мери и в право положение. Това е т.нар. ортостатичен тест, който между другото почти никога не се прави в лекарските кабинети.
Пийте тази напитка сутрин, за да се предпазите от хипертония
- Доста от читателите споделят, че имат предписано лечение, което се сменя няколко пъти, но въпреки това кръвното им налягане не влиза в норма. В такива случаи какво препоръчвате, трябва ли да се правят някакви изследвания или отново на принципа проба-грешка е лечението?
- Ако не се постигне ефект с един медикамент, се продължава с комбинация.
При такива пациенти може да се сложи и холтер - 24-часово мониториране на артериалното налягане. Защото друга специфика при възрастните пациенти, която е много по-често изразена, е например феноменът на бялата престилка - лекарят измерва по-високо кръвно налягане в кабинета, отколкото е реалното. Освен това възрастните пациенти са много емотивни и най-малкият стресогенен фактор може да им повиши кръвното. Те бързат да пият хапче, а това довежда до рязко понижаване на кръвното.
Получава се омагьосан кръг между много високи и много ниски стойности на налягането. В такива случаи може да се направи двадесет и четири часово мониториране с апарат. Но така или иначе лечението винаги е на принципа проба-грешка. И затова казвам, че при възрастните пациенти терапията трябва да се надгражда по-постепенно.
В нашата клиника правим тестове на дълголетници, над 90 години, и за когнитивен дефицит. Това също има значение за провеждането на терапията. Въобще възрастните хора изискват много грижи и повече време, дори и като комуникация. За съжаление, не се полагат, защото няма време в повечето случаи.
- Има ли си свои специфики и терапията със статини при хора над 75-85-годишна възраст?
- Пак трябва да се следи бъбречната функция. При възрастните пациенти изследваме така наречения креатенинов клиранс. Изчислява се по специални формули. При увреден креатининов клиранс, тоест, влошена бъбречна функция.
А иначе, други особености няма. Тоест, при възрастните, както и при по-младите, се предписват статини тогава, когато има показания за това лечение.
- Може ли без лекарства да се овладее хипертонията при старите хора?
- Лечението на една хипертония винаги започва с немедикаментозни мерки. И това е свързано например с намален прием на сол, със здравословно хранене, с понижение на теглото, ако има излишни килограми. Но в реални условия това много рядко проработва.
В повечето случаи реално не се променя начинът на живот, особено в тази възраст, в която вече хората твърде много са свикнали с един режим. Много е трудно да се разрушат стереотипите след 85 години. Така че обикновено се налага лечение, въпросът е да не прекаляваме с него.
- Участвали сте в проучване на транстиретинова амилоидоза заедно с проф. Даскалов. Това заболяване отново ли е свързано със старческата възраст?
- Имаме такива пациенти с транстиретинова амилоидоза, която се доказва много трудно. По-скоро тази работа е част от един общ проект за цяла България. Между другото, транстиретиновата амилоидоза е много добре обхваната в България. Това е генетично заболяване, от което страдат цели фамилии. Прави се генетичен скрининг на цели региони в България, които са много тежко засегнати, като Кюстендил, Благоевградско.
Там се изследват всички членове на фамилията. Заболяването води до силно задебеляване на сърцето, което след това се развива в сърдечна недостатъчност. Засяга се и периферната нервна система, което се проявява с изтръпване на пръстите на ръцете и краката и се стига до тежка инвалидизация. Но тя не е свързана с възрастните хора. Тези пациенти всъщност рядко достигат до напреднала възраст, защото, когато се развие заболяването, почиват по-рано.
Милена ВАСИЛЕВА
