Доц. д-р Миглена Георгиева, д.м., е педиатър-гастроентеролог и специалист по детско хранене. Началник е на Втора детска клиника при УМБАЛ “Св. Марина” във Варна.
Завършва медицина през 1986 г. в Ленинград - “Ленинградски педиатричен медицински институт”. През 1996 г. защитава дисертация в областта на детската гастроентерология - “Клинични, ендоскопски, морфологични и функционални промени при някои заболявания на горния отдел на храносмилателния тракт у деца и юноши”. През 1992 г. придобива специалност по педиатрия. През 2005 г. придобива специалност по детска гастроентерология. През 2010 г. се хабилитира към Катедрата по педиатрия и медицинска генетика - МУ Варна. От 1.07.2013 г. е зачислена за специализант по специалността “Хранене и диететика” към МУ-Варна.
Суперхраната, която 90% от хората не ядат достатъчно
От 2003 г. досега е част от екипа на “Св. Марина”-Варна.
Има над 150 участия и публикации в научни конгреси у нас и в чужбина. Основните научни разработки са в областта на заболявания на горния храносмилателен тракт, хеликобактер инфекция, чернодробна патология, хранителна алергия, приложение на пробиотиците и др. Има сертификати за извършване на абдоминална ехография, фиброгастроскопия и колоноскопия, чернодробна биопсия, рН метрия, клинично хранене.
- Доц. Георгиева, има ли разлика между целиакия, непоносимост и алергия към глутена?
- Съществува такава разлика. Това са глутен-свързани заболявания. Те биват целиакия, което е автоимунно заболяване и ако човек страда от него, спазва диета за цял живот.
При алергията имаме изработване на антитела към глутена. И това състояние обикновено е временно - след няколко години се преодолява.
Съществува обаче и трети вид непоносимост към глутена, която не е нито целиакия, нито алергия към белтъка на глутена. Пациентите се чувстват по-добре без глутен в диетата си. Те също спазват диета.
Така че това е разликата между тези заболявания. Въпросът е в продължителността на диетата. Това са три различни заболявания на непоносимост към глутена.
- Какво всъщност представлява глутенът, че предизвиква такива проблеми при част от хората?
- Глутенът е белтък, който се съдържа в някои зърнени храни като пшеница, лимец, ечемик, овес, ръж.
Това е важен белтък - благодарение на него се споява хлябът. Разгражда се на проламини от ензимите на тънкото черво и някои от тези проламини са токсични при част от хората за червото. Организмът ги разпознава като вредни за него.
- Наричат целиакията “клиничен хамелеон” и “велика имитаторка”. Защо?
- Целиакията или глутеновата ентеропатия, както още се нарича, може да се прояви в най-различни форми. Позната е като класическа целиакия, когато е със симптоми от храносмилателния тракт. Това са: диария, отслабване на тегло, дефицит на витамини, нарушаване на ръста, на теглото. А може да се прояви и по-различно - например т.нар. тиха или латентна целиакия.
Често пъти целиакията е съчетана с други автоимунни заболявания като диабет, автоимунен тиреоидит на Хашимото и с някои синдроми - на Даун, на Уилямс, на Търнър. Така че в много от случаите, при храносмилателна и извън храносмилателна патология, особено ако имаме автоимунни нарушения, обезателно се търси целиакия, защото тези пациенти трябва да бъдат поставени на безглутенов режим на хранене.
5 неподозирани ползи за здравето от бразилския орех
- Има ли свои пикове болестта?
- Да, пиковете са няколко. Първият е във втората, третата година, когато се въвежда глутенът в храненето. И вторият пик - на възраст 50-60 г. Това са двата пика на развитие на целиакията. Свързани са с особеностите на храносмилателния тракт през този период от време.
- Има ли и придобита форма на целиакия?
- Човек има предразположеност за целиакия. По генетичен състав 30-40% от бялото население имат този генотип. Т.е. има възможност да се развие целиакия. Но не всички, а само 1 до 2% от бялото население развиват болестта. Т.е. освен генетичната предразположеност е необходимо да имаме и други причини.
- Споделяте ли мнението, че болестта в сравнение с преди 30 г. днес е мутирала?
- Не, тя не е мутирала, просто има различна клинична картина. В България няма проблем с диагностиката на заболяването. Въпросът е този, към когото са се обърнали пациентите, да познава заболяването и да знае какво да търси.
Освен клиничната картина се изследва серология - това са антитела. В цялата страна това изследване се прави в големите лаборатории. И след това се прецизира - обикновено се предприема биопсия на горните отдели на тънкото черво или при малките деца - за да се избегне биопсията, се работи по препоръките на Европейската асоциация по детска гастроентерология: ако антителата са над 10 пъти над нормата, можем да изследваме и HLA системата.
- В какво се състои лечението на целиакията?
- Единственото лечение е безглутеновата диета. Когато имаме данни за целиакия, това е за цял живот
И тогава пациентът не е болен, но спазва строга диета.
В интерес на истината това е трудно, защото в нашето общество са малко заведенията, които предлагат безглутенови продукти. В детските градини, в училищата също има проблем с тези пациенти. Донякъде те са сегрегирани, което особено за детската възраст е доста трудно да се спазва.
Самите пациенти, които имат поставени автоимунни заболявания, знаят, че трябва активно да търсят изключване на целиакията. Пациенти, които имат трудно поддаващи се на лечение желязодефицитна анемия, епилепсия, проблеми със зъбния емайл, би трябвало допълнително да търсят консултация с гастроентеролог с оглед изключване на това заболяване. Могат да се обърнат към големите университетски клиники в страната - София, Пловдив, Варна и Плевен за изследвания, изключване или доказване на целиакия.
Нова надежда в лечението на целиакията
- Имате ли информация колко са пациентите с целиакия?
- От 1 до 2% са болните с това заболяване. Но много по-малко са диагностицираните, отколкото наличните пациенти с целиакия. Ние водим за Североизточна България около 120 пациенти - деца на възраст от 1 до 18 години.
Децата, които са доказани в България, че са с целиакия, са над 300, но предполагам, че това е само 1/3 до 1/4 от наличните такива пациенти. Не коментирам възрастта, защото там търсенето на целиакията е по-забавено от гледна точка на това, че колегите гастроентеролози интернисти търсят повече ракови, възпалителни заболявания на червата, а по-малко се сещат за това уж добре повлияващо се заболяване. Но там трябва да се поставят още диагнози и да се започне своевременно диета, защото има усложнения във вид на лимфоми, аденокарциноми в по-късна възраст. Така че въобще не е безобидно заболяването.
- Традицията в храненето ни да използваме много хляб и хлебни изделия повлияла ли е на броя на болните у нас в сравнение с други страни, където се яде по-малко хляб?
- Това е характерно не само за нас, но и за цяла Европа. Затова и хората от бялата, от кавказката раса, практически по-често боледуват от целиакия.
- Всички тези изследвания, които се правят при диагностиката на целиакията, поемат ли се от Здравната каса?
- Всички изследвания се покриват от Здравната каса, без HLA. Това изследване се заплаща отделно и струва около 150 лв.
Милена ВАСИЛЕВА
Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
