Кой е най-сигурният начин за профилактиране на екземата? Защо атопията се счита за една от епидемиите на 21-ви век? Какви нови терапии навлизат в лечението на атопичния дерматит и защо те са алтернатива на кортикостероидите? Какъв е ефектът от т.нар. високопланинско климатолечение?

Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с доц. д-р Развигор Дърленски – дерматовенеролог в „Токуда Болница“, София, доцент в Тракийски университет – Стара Загора, Катедра по оториноларингология и дерматовенерология. Д-р Дърленски е секретар на Българското дерматологично дружество, член на Съюза на учените в България, на Европейската академия по дерматология и венерология, на Европейската академия по алергология и клинична имунология (от 2013 г. – председател на секцията по дерматология към JMA), на Международното дружество по фармакология и физиология на кожата, на Българския лекарски съюз.

- Доц. Дърленски, в една публикация наскоро заявявате, че до 2050 г. всяко второ дете ще се ражда с някаква форма на атопия. Защо? Какви са причините за тази тревожна прогноза и тенденция?

- Да, атопията се счита за една от епидемиите на 21-ви век заедно със затлъстяването, с диабета и с депресиите. И наистина се очаква до 2050 г., най-вече в индустриализирания свят, всяко второ дете да се ражда с атопия: било то дерматит или екзема, които са атопични, било то сенна хрема или атопична астма. Относно причините за тази тревожна тенденция има много хипотези по въпроса, като може би най-интересната, най-широко дискутираната е т.нар. хигиенна хипотеза. Според нея преди време животът е предполагал много по-голям достъп до контакт с потенциални, нека да ги наречем микроорганизми. И въобще вещества, които считаме за нечисти. По-близкият контакт с растения и животни, фермерският начин на живот като цяло, са свързани с по-рядкото развитие на алергични заболявания и атопичен дерматит в частност. А в съвремието, когато все повече и повече пребиваваме в една или друга степен в изолиран свят, далеч от природата, тогава имаме по-често контакт с потенциални алергени.

- А какво означава атопичен марш, може би усложнения на атопичния дерматит?

- Атопичният марш засяга някъде около 20-30% от всички деца с атопичен дерматит. Това представлява преминаването на кожните проблеми във времето и заместването им със симптоми от страна на дихателната система: било то алергичен ринит, било то алергична астма. Такива заболявания заемат мястото на екземата, т.е. на характерните кожни изменения. Именно с този термин ние обозначаваме състоянието атопичен марш. Факт е, че деца, които са носители на мутацията в гена за филагрин (това е един основен структурен белтък на кожната бариера), са с по-висок риск да развият астма или алергичен ринит, които да заемат мястото на екземата, т.е. да развият т.нар. атопичен марш.

- Д-р Дърленски, при кои деца е наложителна профилактика на тези кожни изменения още от най-ранна възраст? И в какво се изразява тя?

- Най-нови проучвания от 2016 г. показват, че най-сигурният начин да профилактираме развитието на екземата е на първо място приложението на т.нар. емолиенти. Това са вещества, които се съдържат в кремове, балсами, млека и които възстановяват кожната бариера и обогатяват хидратацията на кожата. Именно с приложението на тези вещества се започва още от първия ден след раждането при деца, които са с анамнеза и риск за развитие на атопичен дерматит или на астма, или на сенна хрема. Такива деца се проследяват до втората година от раждането им и се оказва, че вероятността да развият атопичен дерматит намалява до 50%. Което е голямо постижение на ниво профилактика.

- А прилагат ли се вече и в България?

- Доказателство за тяхната ефективност излезе сравнително късно, както вече ви казах – 2016-2017 г., но малко или много дерматолозите интуитивно са достигнали емпирично до този извод. Затова винаги, когато имаме деца от семейства с атопия, съответно има и такъв риск, тогава започваме тази профилактика възможно най-рано.

Д-р Дърленски

- Д-р Дърленски, да поговорим и за самото заболяване атопичен дерматит. Кога най-често възниква и как се проявява?

- Атопичният дерматит представлява енигма, море в дерматологията. Характерното за него е, че възниква в ранната детска възраст, като честотата му тогава е между 10 и 30%, докато при възрастни е между 1 и 8%. Причината за тази разлика е, че близо 80% от децата успяват да израстат състоянието атопичен дерматит.

Кожата се научава да живее с липсата на въпросния белтък, за който споменахме и по този начин кожата се адаптира към това, че е по-суха, че има нарушена бариерна функция. Това, разбира се, изисква време. Израстването на заболяването може да стане на 3, на 6, на 9 месеца, на година, на 3, на 6, на 9 години. Въобще има най-различни възрастови периоди, през които това може да се случи.

- Да се концентрираме на лечението. То задължително ли включва кортикостероиди? Опасни ли са те?

- Кортикостероидите бяха главното ни оръжие в арсенала за лечение на атопичен дерматит дълги години наред. Хубавото е, че в съвремието вече има и нови класове медикаменти, които нямат страничните ефекти на кортикостероидите и могат да се прилагат спокойно и при деца с идеята да се избегнат страничните ефекти при дълготрайно приложение на кортикостероидите.

- Т.е. тези нови класове медикаменти са алтернатива на кортикостероидите?

- В случая можем да говорим както за локално лечение, така и за системна терапия, включително в областта на атопичния дерматит. Навлязоха т.нар. биологични средства, които представляват моноклонални антитела, насочени срещу определен детайл, определен елемент от патогенезата на заболяването. И в този ред на мисли това е най-революционното лечение, което обаче струва скъпо. Затова се стремим и водим борба това лечение да се реимбурсира по Здравна каса. За да могат и българските пациенти да имат равноправен достъп до това лечение, каквото имат германските, френските, италианските пациенти.

- А стига ли се до пълно излекуване на атопичния дерматит, вие казахте, че голям процент от децата го израстват?

- Да, има израстване на заболяването, но това на практика се води дълготрайна ремисия. Или период, през който пациентът няма оплаквания. Но в същинския смисъл на думата за излекуване на атопичен дерматит не може да се говори. Защото винаги може да има рецидиви, може да има и т.нар. атопичен марш, усложнения и т.н.

- А сега през зимата обостря ли се това заболяване?

Като цяло определено през есенно-зимният период виждаме повече случаи на пациенти с екзема (атопичен дерматит). Вашите читатели нека да знаят, че екзема и атопичен дерматит е едно и също, използваме ги заменяемо. Зимно време наистина имаме повече пациенти и това се дължи най-вече на климатичните условия, в които се намира българският регион. Континенталният сух и студен климат допълнително влошава бариерната функция на кожата.

- Бихте ли обяснили повече за т.нар. метод високопланинско климатолечение на атопията?

- Относно атопичния дерматит българската дерматологична школа има богат опит с т.нар. метод високопланинско климатолечение. Групи от деца се водят на Белмекен за две седмици. Приложението на въпросните емолиенти и присъствието на такава надморска височина (над 2000 метра) дава много добър ефект върху хода на заболяването. Този чисто български метод съответно се е практикувал още в годините на социализма и сега има своето възраждане. И в това отношение също водим борба евентуално частично или цялостно престоят на тези деца и семействата им по време на климатолечението да се реимбурсира по някакъв начин.

Профилактика на болестта

„Относно профилактиката най-важното на първо място е при тези деца, които са с история в семейството за атопичен дерматит, да се започне профилактика с емолиенти още от първия ден на раждането. Това е най-важният елемент.

Освен това имайте предвид, че доскоро предписваните диети при атопичен дерматит – да се избягват ядки, шоколади, цитрусови плодове, кофеиносъдържащи и прочее храни, напоследък все повече се отричат. Защото е доказано, че колкото по-рано се включат в диетата на тези деца потенциални алергени, толкова вероятността да не развият алергия, е по-голям“, допълни специалистът.

Псориазисът е енигма

„Псориазисът е другата енигма, с която се сблъскваме в нашето ежедневие като лекари. И докато при атопичния дерматит можем да говорим за някакво израстване на заболяването или спонтанно подобрение, то при псориазиса нещата стоят по друг начин. Наистина към края на 2018 г. се счита, че псориазисът е нелечимо заболяване. Там основната цел на лекаря и на пациента е да се постигне най-дълготрайна ремисия, т.е. период, в който заболяването е под контрол и не влошава качеството на живот на пациента.

Все пак възникват нови и нови видове лечение. Псориазисът е най-динамичната тема и област в дерматологията, в която излизат постоянно нови молекули и те са все в областта на въпросните биологични средства. Като с развитието на тези лекарства все повече се увеличава ефикасността за сметка на нарастващата безопасност на препарата. Така че аз съм оптимист за бъдещето относно лечението на това заболяване“, обясни лекарят.

Яна БОЯДЖИЕВА