Доц. д-р Ваня Юрукова, д.м., е специалист по вътрешни и белодробни болести, зам. изпълнителен директор на Университетската болница по белодробни болести “Св. София” в столицата и член на Управителния съвет на Българското дружество по белодробни болести. Научните й интереси са в областта на бронхообструктивните състояния - бронхиалната астма и хроничната обструктивна белодробна болест. Ето какво сподели доц. Юрукова по време на семинар за журналисти на тема “Да сведем до нула астматичните пристъпи”.
- Доц. Юрукова, какви са симптомите при бронхиална астма?
- Стягане в гърдите, задух, затруднено отделяне на секрети. Има светли периоди, без симптоми и периоди на обостряния. Понякога при обостряне се налага постъпване в болница, дори в спешно отделение.
Причина за симптомите при астма е бронхоспазъм на гладката мускулатура на трахео-бронхиалното дърво и увеличено отделяне на слуз, която запушва бронхите. Пациентът може да вдишва, но запушването на бронхите затруднява издишването, бронхите се издуват от задържането на въздух в тях и това се проявява в пристъп на задух. Заедно с това се наблюдава хронично възпаление и задебеляване на бронхиалната стена, където са се инфилтрирали възпалителни клетки. Ако пациентът не бъде лекуван, настъпват необратими поражения - разраства се съединителната тъкан и бронхите стават нечувствителни, резистентни на терапията.
- Кои са факторите, които могат да доведат до обостряния на астма, до астматични пристъпи?
- Основен фактор за астмата е генетична предразположеност - в семейството има близки с атопична алергия или с астма. Хората с генетична предразположеност може да проявят бронхиална хиперактивност при различни стимули: силна радост, гняв или друга емоция, която да доведе до пристъп, както и стресова ситуация.
От друга страна, фактори за пристъп са замърсяване на въздуха, тютюнев дим, полени, домашен прах, физическо усилие, студен въздух или рязка смяна на температурата, силни миризми.
Инфекциите на горните дихателни пътища, които не са достатъчно или правилно лекувани, слизат надолу в бронхиалното дърво и също отключват алергично възпаление.
Д-р Ваня Юрукова
- Каква е статистиката за това заболяване у нас и по света?
- От астма страдат 340 милиона души в световен мащаб, като смъртните случаи вследствие от болестта са 250 000 на година. Това са данни от 2018 г. Прогнозата е броят на астматиците да нарасне до 400 милиона души в следващото десетилетие. В Европа с бронхиална астма са около 70 милиона души, а в България - 8-9% от населението. Бронхиалната астма е и най-честото белодробно заболяване в детска възраст. Астмата е хронично заболяване, което за съжаление не може да бъде излекувано напълно, но е възможно да бъде контролирано със съвременните медикаменти. Те са достъпни и за българските пациенти. Напълно възможно е пристъпите да се сведат до нула, при постоянна терапия. Въпреки това, 45% от астматиците нямат добър контрол на заболяването и това може да доведе до преждевременна смърт.
- Кога астмата е неконтролирана?
- Когато повече от два дни в седмицата се използва инхалатор за облекчаване на симптомите, когато от тези бързодействащи инхалатори се използват два и повече броя на година и когато пациентът се събужда през нощта от задух.
- Кога астмата е контролирана?
- Пациентите трябва да си пият лекарствата постоянно, както го правят хипертониците, за да не получат хипертонична криза. Астматиците трябва да приемат ежедневно своя контролиращ астмата медикамент, който лекува подлежащото възпаление. Може да е самостоятелен противовъзпалителен медикамент или комбинация от медикаменти. Ако терапията за астма се прилага правилно, пациентите нямат симптоми през деня, спят спокойно, не се събуждат нощем, и почти не се нуждаят от бързодействащи облекчаващи медикаменти. Спазващите терапията водят нормален начин на живот, имат нормална белодробна функция.
Но ако получат пристъп, пациентите използват облекчаващи или спасяващи медикаменти, които имат бърз бронходилатиращ (разширяващ бронхите) ефект.
Действието на бронходилататорите настъпва още в първите 1 - 2 минути и пациентите получават моментално облекчение. Проблемът е, че бронходилатиращите медикаменти (под формата на джобни инхалатори) имат само симптоматично действие - намаляват симптомите, но не влияят на подлежащото възпаление. А влошаването, появата на симптомите на астма, се дължи на прогресиращото възпаление.
- В какво грешат най-често пациентите?
- Не спазват терапевтичния режим, определен от лекаря. Фатална грешка на пациентите е да злоупотребяват с използването на бързодействащите бронходилататори, вместо да приемат контролиращите противовъзпалителни медикаменти. Тези пациенти са с огромен риск от преждевременна смърт. Астмата убива и в днешно време, дори млади хора, само защото не са спазвали терапията и са злоупотребявали с бързодействащите медикаменти. В един момент престават да им действат, може да получат тахикардия и да се стигне до внезапна сърдечна смърт.
- Кога наистина има злоупотреба с бронходилатиращите инхалатори?
- Едно инхалаторче е достатъчно за цяла година. То се използва изключително рядко, ако се прилага ежедневно контролиращата възпалението терапия. Но има пациенти, които използват по 1 - 2 инхалатора на месец. Това за нас, пулмолозите, означава, че тези пациенти злоупотребяват с бронходилататорите. Обикновено това са астматици, които не прилагат противовъзпалителната терапия или забравят да я прилагат ежедневно, защото субективно се чувстват добре.
Във Великобритания преди две години беше направен анализ на използването на инхалаторни устройства от преждевременно починали пациенти с бронхиална астма. За една година са регистрирани 195 смъртни случая във Великобритания. 39% или 65 от тези 195 пациенти с астма са използвали годишно повече от 12 инхалаторчета с бързодействащ бронходилататор. Шестима от пациентите са използвали над 50 устройства годишно.
От друга страна, 80% (103 пациенти) са използвали много по-малко от 12 устройства с контролиращ възпалението медикамент. По принцип едно такова устройство се прилага един месец и би трябвало астматикът да ползва 12 инхалатора на година. Една част от починалите пациенти са използвали само 4 устройства с медикамент, контролиращ възпалението. Което означава, че само 4 месеца са се придържали към терапията си.
Изводът е, че починалите пациенти не са се придължали стриктно към контролищата подлежащото възпаление терапия и са злоупотребявали с бързодействащите бронходилататори.
Мара КАЛЧЕВА
