Установено е, че редовното общуване поне по 1 час на ден забавя темповете на прогресиране на деменцията. А как да общуваме? Да започнем с това, че всеки човек си има базови потребности, обяснява специалистът - топлина, защита, храна, да се чувства в безопасност, да получава уважение, признание, любов, създаване на кръг от близки хора, привързаност и принадлежност към определена социална група и т.н. По-лесно ще се постигне продуктивно общуване в условията на удовлетвореност от тези потребности и при двамата събеседници.
Първо: Преди началото на разговора се убедете, че на болния му е топло, че е сит, че не изпитва жажда, че не му се ходи до тоалетната. Общуването с такъв човек изисква търпение и такт. В състояние на физически комфорт и на вас ще ви е по-лесно да разговаряте. За подкрепа на болния му е достатъчен 1 час на ден. Ако сте уморени, по-добре си починете първо, отколкото да се дразните при това общуване.
Вторият момент: Имайте предвид, че при общуване между здрави хора 55% от информацията - това е езикът на тялото, 38% - интонацията и височината на гласа, 7% - използваните думи. Болният с деменция може да възприема думите много трудно, затова се ориентира по позата, жестовете, мимиката и тона на гласа. Ако те за него са враждебни, едва ли ще разбере думите. Ако по време на общуването вашите движения, израз на лицето и маниер показват любов, грижа и уважение, то и думите ще бъдат чути.
Трето: Трябва да осъзнаете трудностите, които изпитва човек с деменция:
• трудно подбира думите;
• трудно разбира какво самият той е казал;
• трудно разбира разговора, може да възприеме само част от казаното;
• трудно пише и чете;
• трудно следва общоприетите правила за водене на разговор, може да прекъсва или да не отговаря;
• трудно изразява емоциите си по общоприетия начин;
От всичко това следва важен етап от създаването на обстановка на общуване. Създайте някакъв порядък в общуването, това ще помогне да се избегне дезориентацията. Всички членове на семейството и тези, които се грижат за болния, да разговарят по едни и същи правила, включително децата. Научете ги на този маниер на общуване и им обяснете, че болният човек бързо се уморява. Преди разговора е добре да игнорирате всички странични източници на шум - радио, телевизор. Говорете си само двамата, останалите ще пречат да се съсредоточи болният. По време на общуването е добре да стоите или да седите на едно място, а не да ставате или да ходите.
Четвърто:
1. Не спорете.
2. Не упорствайте.
3. Не командвайте.
4. Не говорете за това, което не може да прави.
5. Не разговаряйте със снизходителен тон.
6. Не задавайте много въпроси, изискващи добра памет и логическо мислене.
7. Не говорете в присъствието на болния за него в 3-то лице.
8. Не назидавайте.
9. Не унижавайте.
10 Не прилагайте сила.
11. Не засрамвайте.
12. Не казвайте “ти не можеш”.
13. Не казвайте “нали вече ти казах”.
14. Не опитвайте да кажете всичко и веднага.
Нивото на желязо в мозъка може да е симптом на деменция
Наред с това се съгласявайте, развличайте го, успокоявайте го, ободрявайте го, аргументирайте се, концентрирайте се на това, което вашият близък с деменция “може” да прави, помолете го, предложете му.
Пети съвет. Говорете отмерено, с простички кратки фрази. Правете паузи, дайте време на човека да разбере казаното. Използвайте изрази, съдържащи подсказки. Повтаряйте. Останете спокойни и търпеливи. Съхранявайте контакта с очите на събеседника, дръжте го за ръка. Връщайте го към общуването с докосвания и погалвания.
