Нашето сърце е ефективен двигател, който извършва почти 100 000 съкращения на ден. Този орган работи денонощно, без почивни дни, седем дни в седмицата, но при това бие с неравномерна честота: колкото по-активно се движим, толкова по-учестен е пулсът ни, както и обратното - когато спим, честотата се забавя. За отправна точка обикновено се взема т.нар сърдечна честота в покой.
Тя се измерва в легнало положение, след като човек е лежал поне 5 минути. Този показател зависи от възрастта и пола, но средно нормалният сърдечен ритъм за възрастен в покой е от 60 до 90 удара в минута (за по-пълните хора може да бъде малко по-висок, но все пак в рамките на нормалното).
Сега нека да поговорим за митовете, които изобилстват около тази тема.
Мит №1. Ниският пулс в покой говори за слабо сърце, а високият – за силно, активно и работещо.
Какво казват фактите?
Всичко е точно обратното: ниската сърдечна честота в покой – това е признак за силно сърце. Най-нисък пулс имат спортистите, активно ангажирани с даден спорт, свързан с издръжливост – бегачи, велосипедисти, плувци, скиори, спортно ходене. От интензивните кардио тренировки сърцето им става толкова силно, че не му е необходимо да се съкращава често, за да изтласка целия обем на кръвта. На спортистите в спокойно състояние са им достатъчни 40-60 удара в минута.
Освен това при най-видните представители на тези видове спорт пулсът е 30 и дори 28 удара в минута! Въпреки това те се чувстват чудесно. Но ако пулсът при човек, който не тренира никакъв спорт, падне до такива стойности, ще му стане лошо, дори може да изпадне в безсъзнание. В този случай пулсът под нормата може да сочи за наличието на определено заболяване.
Въпреки това е забелязано: ако 5-6 пъти седмично тренирате нещо или правите физически упражнения, особено джогинг или ходене, обикновено след 3-4 месеца активна физическа подготовка сърдечната честота в покой е близо до долната граница на нормата.
Мит №2. Неравномерният пулс показва за приближаването на сърдечен пристъп.
Какви са фактите?
За тази опасност не сочи само пулсът, а комплекс от симптоми: болка в гърдите, задух, световъртеж, слабост и така нататък. Сам по себе си неравномерният пулс в някои ситуации – например при извършването на тежка работа, стрес или в ситуация на крайна концентрация, е нормално явление и често се среща в живота. Например спортистите, които се състезават по спортна стрелба, се учат как да произвеждат изстрела между два удара на сърцето (за да избегнат и най-малките колебания на тялото, които може да ги отклонят от целта). И „пламенният им мотор” често пропуска удар в нужния момент. Механизмът на това явление не е точно изучен, най-вероятно тук става въпрос за регулиране на сърдечната честота от централната нервна система. Но, разбира се, ако имате аритмия (особено ако е честа или придружена от неприятни усещания), трябва да отидете на кардиолог.
Първа помощ при аритмия: 5 прости метода
Мит №3. Ускореният пулс в покой показва наличието на голям стрес.
Какви са фактите?
Невинаги. Твърде високата сърдечна честота може да означава, че вие например сте прекалили с цигарите или с кафето. Ако сърдечната честота в покой е постоянно учестена, не трябва да обвинявате за това само стреса – консултирайте се с вашия лекар. Въпреки че за горна граница на нормата се считат 90 удара в минута, постоянните 85 удара и повече е основателен повод да посетите кардиолог.
Мит №4. Ако пулсът е в ред, то и кръвното налягане е нормално.
Какво казват фактите?
Не съществува пряка връзка между тези два параметъра! Нашето тяло може да поддържа нормално кръвно налягане при повишен или понижен пулс, както и да повишава кръвното налягането при ниска или нормална сърдечна честота. Не бъркайте тези два параметъра, и ако имате съмнения относно показателите на кръвното си налягане, мерете него, а не пулса си. И, разбира се, не се отказвайте от приема на лекарствата за нормализиране на кръвното налягане, предписани ви от лекар само защото имате нормална сърдечна честота. Този мит е опасен и вярата в него може да ви отведе на прекия път към инсулта! Бъдете внимателни не само към пулса си, но и към другите показатели на вашето здраве.
Кога аритмията е смъртоносно опасна?
Букет от болести
Много често аритмиите са само симптом на други заболявания. Затова и се случва така, че трябва да се лекува не нарушеният ритъм, а това, което го е причинило. Основните причини за този проблем са:
• болести на сърцето: коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда, коронарна атеросклероза;
• миокардит;
• заболяване на щитовидната жлеза и други проблеми в областта на ендокринологията;
• хипертония;
• електролитен дисбаланс;
• вродени нарушения в системата на сърдечната проводимост;
• лоши навици и т.н.
Препоръки за лечение на аритмия от Петър Димков
Припадък и недостиг на въздух
Клиничните прояви на аритмиите са изключително разнообразни. При някои хора те може да се проявят като незначителен, краткотраен проблем. Други – да не се усещат изобщо. Случва се и така, че за изненада и на самия човек му откриват аритмия при профилактичен преглед при личния лекар или при кардиолог.
Най-често срещаните симптоми са:
• осезаемо сърцебиене;
• чувство за смущения в работата на сърцето;
• усещане за „спиране” на сърцето;
• недостиг на въздух;
• виене на свят;
• предприпадъчни състояния;
• загуба на съзнание.
За съжаление, в някои случаи първата и последната проява на аритмията е внезапната смърт.
„Да уловим” проблема навреме
За да се диагностицира аритмия и да се разбере каква точно е тя, е необходимо да се направи ЕКГ по време на пристъпа. Но поради факта, че те са много кратки, невинаги е толкова просто да се „уловят”. За диагностика на аритмиите най-често се използват такива методи като 24-часово проследяване на ЕКГ с холтер. Това изследване дава възможност да се проследи честотата и продължителността на пристъпите.
В някои случаи, ако аритмията по никакъв начин не може да бъде фиксирана, се правят електрофизиологични изследвания. Тяхната същност е в това, че се прилагат провокиращи аритмията фактори чрез малки електрически разряди, които преминават чрез катетър директно към сърцето.
Има аритмии, които трябва да се лекуват, но има и такива, които не се нуждаят от лечение. Лечението на аритмията може да бъде разделено в две категории: медицински и хирургически начини (например радиочестотна аблация и имплантиране на пейсмейкър).
При проява на характерните симптоми, особено ако става дума за припадъци, трябва незабавно да се консултирате с лекар за преглед и в никакъв случай да не се лекувате сами. И, разбира се, не трябва да забравяте и за редовните медицински прегледи, защото всяко заболяване е по-лесно да се предотврати, отколкото да се лекува. Особено внимание на състоянието на сърцето си трябва да обръщат хората, които имат фамилна анамнеза за внезапна смърт (особено в ранна възраст).
Милена ВАСИЛЕВА
