Зависимостта от лекарствените препарати може да бъде както психологическа, така и физическа. Пристрастяването може да се развие към всяко лекарство, при това - достатъчно бързо.
Лекарствената зависимост е една от най-често срещаните днес. На практика много от българите прибягват до самолечение, неправилно избират лекарствата и не спазват продължителността на терапията. В резултат на това често използват едни или други лекарства продължително време, което води до развитие на невъзприемчивост на организма и необратими промени.
Кои лекарства водят до зависимост, до какво може да доведе това и какви рискове крие, предлагаме ви мнението на водещи експерти.
Широк спектър
Често чуваме, че няма безвредни лекарства и това наистина е така. Най-често срещаните зависимости са към лаксативите (клизми, свещички), сънотворни, транквиланти и болкоуспокояващи.
При това няма значение под каква форма е лекарството: зависимост може да се развие както към лекарства във вид на таблетки, така и към капки, инжекции и мехлеми. Пристрастяването не е само психологическа невъзможност за живот без лекарство. Тялото просто спира да работи без него само: свиква с факта, че лекарството върши неговата работа. Освен това се развиват и нежелани реакции, насочени към други системи на тялото. Например, успокоителните средства, хапчетата за сън и болкоуспокояващите засягат сърцето.
Съдосвиващи капки за нос
Едно от най-разпространените средства, от което се оплакват хората и което е така актуално през есенно-зимния период, са съдосвиващите капки за нос. Специалистите отоларинголози отбелязват, че въпреки факта, че тези капки са всъщност само средство за симптоматично лечение, тъй като не лекуват, а само премахват временния дискомфорт, се използват широко и причиняват сериозна зависимост. Принципът на развитие на зависимост от такива капки е съвсем прост. При впръскване или накапване на капките, на нивото на носната лигавица се освобождава адреналин. Същата ситуация протича естествено за организма, когато той се опитва самостоятелно да се справи със запушения нос. А в този случай ефектът се засилва допълнително. Организмът разбира, че в него е постъпил десетина пъти повече адреналин, отколкото той произвежда. Да не забравяме, че адреналинът увеличава артериалното и вътречерепното налягане. Този момент трябва да ви накара да се замислите, защото постоянната употреба на съдосвиващи лекарства само усилва ефекта.
Основният проблем е, че нарушаваме естественото, физиологично освобождаване на адреналин в кръвта. А когато човек реши да се откаже от капките за нос, ще развие синдрома на отнемането. С капките е лошо, но и без тях не е добре, тъй като вътрешният баланс на освобождаване на адреналин в кръвта е вече напълно нарушен, тялото се нуждае от това вещество, дори когато се доставя отвън.
Активното използване на капки и по-нататък води до развитието на нежелани реакции. Капките влияят и на власинките в носа. Лекарството попада директно върху лигавицата, където има ресничест епител (микровласинки, микрореснички, които отстраняват слузта извън носната кухина). Под действието на силното и редовно съкращаване, което се случва при използване на съдосвиващи агенти, власинките спират да работят, изпадат в състояние на субатрофия, лигавицата изсъхва, защото тези лекарства обикновено имат и изсушаващ ефект. Освен това се появяват сериозни проблеми и с обонянието. В долната част на носната кухина има дихателна зона, а в горната - обонятелна зона. При честата употреба на такива лекарства, те често попадат в горната зона, в резултат на което обонянието може да изчезне напълно. Често, дори тези, които за кратко време са употребявали такива капки, а след това са ги спрели, се оплакват от влошаване на състоянието и че не могат да различават миризмите. Това се дължи на атрофията на обонятелните луковици. Освен това трябва да се знае, че възстановяването на обонянието е изключително трудно, а в някои случаи - напълно невъзможно.
Лаксативи
Лекарите често свързват зависимостта от лаксативите с “мързеливо дебело черво”. В този случай се казва, че органът не работи самостоятелно и се нуждае от известно “стимулиране”. Въпреки това червата е малко вероятно да станат мързеливи поради функционално разстройство, това по-скоро е въпрос на психологически дискомфорт по време на дефекацията, което води до хроничен запек, когато ни се струва, че няма да се справим сами.
Някои средства се понасят по-меко, други - по-тежко, но въпреки това може да се развие зависимост. Привикването често се проявява много бързо. Това важи особено за бебета на възраст под 6 месеца, когато червата им се адаптират към работата си. Да се намесваме в този процес, без да се консултираме с лекар, не си заслужава. Зависимостта от лаксативи се проявява във факта, че червата престават да се съкращават самостоятелно и да са достатъчно активни.
На фона на зависимостта към лаксативите състоянието на човека може да се влоши. Понякога се проявяват такива симптоми, като лек дискомфорт, малки спазми в корема, нарушения на червата. Тук трябва да не забравяме, че в никакъв случай не може да се използват свещички и клизми при силни болки в стомаха, гадене и повръщане.
Сънотворни хапчета
С помощта на различни сънотворни хапчета лекарите обикновено лекуват различни нарушения на съня. Например намаляват времето за заспиване, осигуряват по-дълбок и продължителен сън и т.н. Но всичко това е възможно само под строг контрол. Въпреки това поради факта, че сънотворните лекарства се разпространяват широко в аптеките и се продават без рецепта, често има случаи на злоупотреба.
Зависимостта към сънотворни (подобен принцип работи и при успокоителните) не се развива веднага, а постепенно: този процес може да отнеме няколко години. На първо място, пристрастяването се развива, когато обичайните дози вече не действат. Тогава самият човек си предписва допълнителни дози от лекарството. Всичко това води до превишаване на дозировката 2-3 пъти. След това се увеличава и броят на приемите.
Важно е да се разбере, че неконтролираното използване на този вид лекарства може лесно да стане причина за летален изход. С развитие на пристрастяването, сънят започва да се нарушава още повече: нощното събуждане и дневната сънливост са чести. Също така се отбелязва и физическа зависимост към лекарството.
Хормонални проблеми
Зависимостта може да се развие от всички видове хормонални лекарства. Формата на лекарствения препарат няма значение: дали са хапчета, средства, които се прилагат на кожата или инхаланти. Приемането им трябва да бъде стриктно наблюдавано от лекар и да се извършва по определена схема. Ако превишите тези крайни срокове на прием и не се наблюдавате от специалист, може да се стигне до сериозни проблеми. Тялото ще престане да работи без тях, обичайните дози няма да бъдат ефективни. Приемането на хормонални лекарства е строго показано само при определени заболявания. При самолечение рискът от сериозни последствия за здравето е изключително висок.
Хормоналната терапия се използва широко при различни патологии: кожни алергии, бронхиална астма, проблеми с щитовидната жлеза, гинекологични аномалии и т.н. Лекарствата бързо дават осезаем ефект, от който не всеки е готов да се откаже. Например, при болезнена менструация, хормоналните хапчета често помагат на жените да се справят с болката. Но само при условие, че те са предписани от специалист, като се вземат предвид индивидуалните особености на пациента и след преминаване на всички необходими изследвания.
Хормоналните лекарства също имат страничен ефект - синдром на отнемането. Ако хормоналните лекарства например се приемат продължително време и лечението с мазила не се контролира от лекар, могат да възникнат следните проблеми: появата на обриви ще се увеличава все повече и повече, а средствата срещу тях вече няма да работят, нови хормони не могат да бъдат предписани и приемани. В резултат на това проблемите само ще нарастват, лечението ще е много по-продължително и по-трудно.
Милена ВАСИЛЕВА
