Мит 1: Употребата на много захар води до развитието на карцином. Не е вярно.
Захарта е нужна на всяка клетка за получаване на енергия, било то здрава или ракова клетка. В здравата клетка захарта се старае да се мобилизира с участието на кислорода, доколкото това е ефективно. Съществува много сложен биохимичен процес - т.нар. цикъл на Кребс. От захарта получаваме чиста енергия. В нормалната клетка, в зависимост от наличието или липсата на кислород, процесът се случва по два пътя: или гликолиза, или цикълът на Кребс. А в туморната клетка, независимо от това дали има или няма кислород, се случва гликолиза с образуването на млечна киселина, затова съществува и този мит, че ракът възниква заради повишена киселинност.
Как захарта може да доведе до рак? Ако употребяваме захар в големи количества, на фона на хиподинамия може да се развие затлъстяване или захарен диабет. Ако жената страда от затлъстяване, при нея се повишава 7 пъти вероятността от възникване на рак на матката, два пъти се увеличава рискът от развитие на рак на хранопровода и с 30% расте вероятността от рак на дебелото черво. Самата захар не води до развитие на рак, а до състояние, което може да доведе до неговото възникване.
Мит 2: Използването на мобилен телефон води до рак. Не е вярно.
Съвременният човек постоянно използва модерни телефонни устройства. И се породи митът, че постоянното притискане на телефона към ухото може да предизвика злокачествен тумор на мозъка. Откъде се взе това лъжливо твърдение? Първо, радиовълните, които има всяка мрежова връзка, действително се поглъщат от тъканите. Като при това дълбочината на поглъщане на тези радиовълни зависи от тяхната честота. Употребата на мобилни апарати се увеличава ежегодно, както и броят позвънявания и съобщения, което значително увеличава електромагнитния фон в градовете. Големи изследвания бяха проведени по този повод, като най-голямото включваше 13 страни от Европа, Африка и Северна Америка. В него са взели участие 5 хиляди души с рак. Но не са били открити каквито и да е статистически връзки между честото използване на мобилните телефони и тази болест. От Американското общество на онколозите, контролиращо качеството на хранителните продукти и лекарствата, казват, че мобилният телефон не е причина за възникването на тумор на главния мозък.
Мит 3: От всеки рак се умира. Не е вярно.
От какво зависи колко бързо ракът ще доведе до смърт? Има фактори, които влияят на формата на заболяването: това е типът тумор, неговата морфология (структурата му); разпространеността на тумора (дали засяга съседни органи или не) и възрастта на пациента. Но основният рисков фактор се явява възрастта, защото с нея вероятността от възникване на рак нараства. Влияят и други заболявания, например затлъстяването. В лечението на онкологичните болести фигурира петгодишната преживяемост (вероятността човекът да живее определен брой години). Всички сме чували, че четвърти стадий на болестта е лоша прогноза. Стадият преди всичко се определя от преживяемостта.
Колкото по-напреднал е стадият, толкова по-ниски са шансовете на човек да преживее пет и повече години. Ако вземем всички видове злокачествени тумори, общата петгодишна преживяемост съставлява 60%. Т.е., шансът да преживее човек пет и повече години с рак към днешна дата е 60%. Но този показател е усреднен, затова е трудно да се каже колко време точно ще живее човек със злокачествен тумор.
Мит 4: Ако близките ми не са боледували от рак, то и аз няма да се разболея. Не е вярно.
Това не бива да ви успокоява, защото първо - 95% от всички видове тумори по никакъв начин не са свързани с наследствеността. Те са обусловени от рискови фактори. Към наследствения рак се отнасят само около 5%. Основните рискови фактори са преди всичко възрастта, която не можем да контролираме. След това за определени видове рак има значение полът. Например при рак на млечната жлеза, на щитовидната жлеза и на матката. По-нататък - употребата на алкохол: за туморите в устната кухина, в храносмилателния тракт; в пикочния мехур. Сред факторите са и хроничните възпалителни заболявания, които засягат голям брой хора. В частност възпалителните заболявания водят до рак на червата, например язвен колит. Той повишава риска от рак на дебелото черво. Има и такива рискови фактори, които се отнасят към диетата, към слънчевото излъчване и радиацията.
Съществуват и наследствени ракови синдроми. Те се характеризират с това, че по принцип туморът се появява много по-рано, като освен това възникват няколко тумора в един орган или няколко тумора в различни органи. Ако имате подозрения за такива синдроми, има смисъл да разберете дали ваши роднини страдат от подобни заболявания. Т.нар. синдром на Калман повишава риска от възникване на рак на дебелото черво. Синдромът на Карней - рак на дебелото черво. При такива рискови фактори вероятността от възникване на рак се повишава. Единствените методи да се понижи заболеваемостта от рак са скрининговите програми. И ранната диагностика, когато човек вече проявява някакви симптоми, и диагнозата трябва да се поставят колкото може по-рано.
Мит 5: Лечението на рака е по-лошо от самия рак. Не е вярно.
Съществуват три метода за лечение на рака: хирургичен, лечение с помощта на химически вещества (това са таргетни препарати, които въздействат на молекулярните мишени; имунни препарати, които въздействат на имунната система и я заставят самостоятелно да убива раковите клетки; ваксини - активирани имунни клетки, които “биват обучавани” да убиват раковите клетки) и методите на лъчелечение. Основните странични ефекти от лечението е спадане на хемоглобина, опадане на косата, загуба на апетит, диария, отоци, слабост, прилошаване, повръщане, нарушен сън, стоматит и още много странични ефекти.
Когато лекарят и пациентът обсъждат лечението, те мислят за две неща: продължителност и качество на живота. Ние можем да продължим живота за дълъг период от време, но качеството му да бъде ужасно и пациентът да си казва: защо въобще се съгласих. Тук е важен балансът. Доказано е, че 86% от хората искат да знаят всичко за своето злокачествено образувание: как се е появило то, как го лекуват, какви методи на лечение използват лекарите. Около 14% от пациентите изцяло се доверяват на лекаря. По принцип, пациентите желаят да вземат съвместно с лекаря си решението по повод на лечението. И то невинаги е по-лошо от рака.
Яна Бояджиева
