Нездравословната диета, недостигът от физическа активност и тютюнопушенето - всичко това са известни рискови фактори за инфаркт и инсулт. Както и много други заболявания, включително хипертоничната болест, хиперлипидемията, захарният диабет втори тип. Но простудата е нещо ново в този списък. Изследване, публикувано на страниците на “Журнала на Американската асоциация по сърце”, съобщава, че инфекцията на дихателните органи и пикочните пътища при възрастни хора рязко увеличава риска от коронарни инциденти и инсулт, при това този ефект продължава месеци наред.
С какво всъщност са опасни грипът и циститът? Учените анализирали 1312 случая на исхемична болест на сърцето и 7272 случая на исхемичен инсулт, предизвикан от кръвен съсирек. Средната възраст на участниците в изследването била 75 години. Рискът от възникване на инфаркт на миокарда или инсулт през следващите 90 дни след прекарана инфекция остава повишен. Най-разпространените заболявания, провокиращи сърдечносъдови инциденти, се оказали инфекциите на пикочните пътища (цистит), а също така пневмония, грип и други остри респираторни вирусни заболявания. В интерес на истината участниците в изследването имали допълнителни рискови фактори за сърдечносъдови заболявания, като високо кръвно налягане или холестерол, пушене, семейна история на сърдечносъдови болести, преклонна възраст и мъжки пол.
“Инфекцията всъщност е пусков механизъм за хората, които вече се намират в рисковите групи. При тях острото инфекциозно заболяване лесно провокира сърдечен пристъп или инсулт”, пояснява д-р Кевин Шварц, научен сътрудник в университета в Торонто. По думите на друг експерт, Ховард Уайнтрауб, професор по медицина и клиничен директор на Центъра по профилактика на сърдечносъдовите заболявания, рискът зависи от тежестта на прекараната инфекция. Хоспитализираните пациенти по-често ставали жертви на сърдечносъдови инциденти. Отдавна е известно, че възпалителната реакция в организма при инфекция може да стимулира образуването на съсиреци кръв, които могат които могат да блокират притока на кръв към сърцето или мозъка.
Изследователите обясняват, че инфекциите, които изискват хоспитализация, обикновено протичат по-тежко. Това означава по-силен възпалителен процес и висок риск от страна на сърцето и съдовете, в сравнение с останалите пациенти, които са лекувани амбулаторно, у дома. Но тук могат да бъдат въвлечени и други фактори, свързани с хоспитализацията, такива като продължителен режим на легло (обездвижване) или дори смяна на лекарствата.
„Изписаните от болницата след инфекция пациенти често започват да се долекуват с препарати, различни от тези, които са им давали в болницата”, пояснява д-р Уайнтрауб.
Между другото, честата смяна на лекарствата може да доведе до нежелани взаимодействия с хипотензивните и антиангиналните препарати, които почти до живот приемат сърдечноболните. Резултатите от това изследване се допълват от друга разработка, публикувана по-рано миналата година от д-р Шварц и неговите колеги в „Журнала по медицина на Нова Англия”. По време на това изследване специалистите открили, че грипът повишава риска от инфаркт през следващите 7 дни след инфекцията. Д-р Уйнтрауб отбелязва обаче, че в новото изследване „се наблюдава значително понижаване на риска от коронарни събития и исхемичен инсулт през първите две седмици”.
Изследванията показали също така връзката между сърдечносъдовите и възпалителните заболявания, включително ревматоиден артрит.
Яна БОЯДЖИЕВА
