“Така ми се иска всеки ден да имам повече време за разговори с децата, за разходка или “среща” с партньора (да сме само двамата, нали разбирате), ще ми се да се виждам с приятели, да почета, да гледам филм, да спортувам или медитирам. Обаче времето не ми стига!”.
Често чувам тези думи, самата аз понякога ги изричам. Наистина ли ежедневието ни е толкова динамично и натоварено или сами правим така, че да не ни стига времето за онова, което отлагаме?
В следващите редове ще ви разкажа кои са “времеядците” и ще ви предложа някои идеи за преодоляването им. Приемете тези идеи не като нещо задължително, а като илюстрация към разсъжденията. Провокирайте себе си сами да измислите как да се справите с хронофагите.
И така - в какво, къде и как изтича времето ни?
1. В устройствата за комуникация. Вървите към вкъщи и си мислите: “Сега ще се прибера и ще седна само за малко да почина”. Прибирате се, правите си кафе, за малко поглеждате в телефона (таблета, компютъра), увличате се в някоя игра, реклама, клип и..., когато погледнете часовника, установявате, че е отлетял поне час.
2. Неангажиращи разговори с познати. “Да поговоря малко със съседката, колежката, майката на Пешо, приятелчето на Жорко”. Обсъждате времето, рецептите за агнето по Великден или туршията на баба Ванче, разменяте някое и друго пикантно предположение за Ленчето и... поздравявате съседа, тръгнал за нощна смяна. Кога отлетя това време?
3. Сериали, риалитита, телевизионни формати. “Абе, много се уморих днес в работата, чакай да се разнообразя със сериалчето. Няма да е много. Само докато се посъвзема”. Когато едва се надигнете да тръгнете към банята, забелязвате, че вече сте заредили 7-та серия.
4. Разговори с близки. “Чакай да се чуя с мама (сестра ми, племенницата, съседката на вилата), а и да върна две-три обаждания от деня” - телефонните разговори, както и тези със съседката от предишната точка отнемат време. Особено, когато не са структурирани и целенасочени.
5. Навикът да отлагаме задачите. Класика в жанра. “Ще сложа това в килера, ще смъкна онова в мазето, а друго ще кача на тавана”. Докога? Докато вратата на килера вече не може да се затваря, а мазето и таванът са задръстени.
Тогава запретвате ръкави и поне два месеца, след като се приберете от работа, имате занимание - изхвърляте ненужното. “Но това - ще кажете вие - няма негативно последствие в живота ми”. Да, донякъде ще се съглася с вас. Но я да видим как стои въпросът с отлагането ако:
• Са ви поставили задача и имате месец да я свършите. Какво правите? Планирате ли да я обмислите структурирано и изпълните достатъчно навреме, да я оставите да “отлежи” и по този начин да си дадете време за редакция или дописване на новохрумнали идеи? Или
отлагате всичко за последния момент
и изнервени зарязвате всичко друго, за да можете що-годе да се справите. След това преживявате някак си посредственото си представяне, казвате си, че това не е толкова важно и се опитвате да не мислите за задачите, които оставихте на заден план, за да спазите крайния срок на тази. “Айде сега, стига ровене надълбоко. Споко! Да не би ти да ми свършиш изостаналите задачи?”.
Бягството от проблема ни осигурява живот в проблема
Да, разбира се, че няма аз да ви ги свърша, но нали искахте да имате време за важни за вас хора и дейности?
• Отлагането и последиците му, когато става въпрос за посещението на лекар? Как това може да рефлектира върху времето ни? Досетихте се, нали? Настръхнахте? Тръпки ви побиха! Да, отлагането може да има сериозни последици - като напреднал стадий на заболяване или (Пази Боже!) да чуем, че лечението е невъзможно. Да...
• Не по-малко сериозни са последиците, ако не се движим, не спортуваме, храним се небалансирано, не почиваме - отлагането на грижата за себе си и здравословния живот също може да “изядат” времето на живота ни и да се отразят на качеството му.
“Стига черногледство и драматизъм! - може да възкликнете вие. - Не съм се докарал чак дотам!”.
Ще се съглася с вас, че отидох в крайност. Но понякога крайността ни връща в отговорността и зрелостта.
Под номер 6 в класацията с времеядите съм сложила “любимата” и “нелюбима” работа.
Не губим време и се залавяме за работа, когато предстоящата дейност или работна задача възприемаме като любима. Но когато имаме да свършим нещо, което не ни е по сърце... Тогава... направо разпиляваме времето си. Помислете само - хич не искате да захващате тази работа, затова ще измиете чиниите, ще говорите с Пенка, ще проверите домашните на детето, ще изслушате партньора си. Обаче как го правите? Къде е умът ви?
В нелюбимата работа, която колкото и да отлагате, стои със статус “несвършена”. Всички лягат и заспиват (или отиват да се забавляват), а на вас ви предстои
да свършите неприятна дейност
В крайна сметка, задачата е свършена, но нямате много време за спане. Умората, изтощението и раздразнението през следващия ден са гарантирани.
Присъствието на нелюбимата работа в живота и последствията от нея може да изглеждат и така. Представете си, че мечтаете, (а и можете) да сте арттерапевт (например), но сте избрали да работите като счетоводител, защото тази работа със сигурност ще ви носи солидни и ежемесечни доходи, докато работата като арттерапевт - кой знае?!
Имате сигурни доходи, но усещате, че животът ви изтича ден след ден и приходите на счетоводителя по-скоро ограбват дни от живота ви, отколкото да добавят живот в дните ви.
7. Следващото нещо, което отнема от времето ни, е неумението да казваме “не”. Ето няколко примера за илюстрация. Колега ви моли да се отбиете в близкия до дома ви магазин да проверите определен артикул - 30 минути от деня ви останаха в магазина.
Сестра ви ви моли да подготвите семейната вила за общия празник, защото е служебно ангажирана. Не отказвате и един месец бъхтате сам. Освен времето сте на път да загубите самоуважението си и междувременно сте се сдобили с недоволство.
Мечтите изискват смелост и желание за живот
Но ако бъдете честни, ще признаете, че то не е насочено към сестра ви, а към вас самите, защото не сте могли да договорите други условия.
Какво още отнема времето ни още?
8. Непродуктивните или неефективни разговори с колеги относно текущи проблеми на работното място. Защо така определям тези разговори? Нали е важно да говорим за трудностите? Да, важно е! Но нека внесем яснота. Когато на работното място има трудност, полезно и ценно би било да се направи работна среща, в която да се изложи проблемът и екипът да насочи разговора в посока търсене на решения и изход. Неефективно е говоренето по двойки или тройки, в което се обсъждат другите и/или ръководството.
Вентилирането на емоциите
при това говоренето бързо увлича събеседниците към недоволство и вторачване в проблема, в търсене на аргументи защо да не говорят открито за ситуацията. Бягането от отговорност, мислене от типа “от мен/нас нищо не зависи” освен, че ви губи времето, носи и неприятното чувство, че затъвате в проблема още повече.
9. Неканените посетители. Гостоприемството, с което се гордеем като нация, не само, че отнема от времето ни, но и ни помага да злословим по адрес на човека, който ни е гостувал, (без да ни уведоми за намеренията си), упреквайки го в нетактичност и несъобразителност. Всъщност, в тази ситуация изпитваме неудобство да кажем, че в този момент сме заети и не можем да му отделим време. Полезна практика е да предложим на гостенина си да се видим, когато сме свободни.
Какво да кажа в заключение? Може би това, че времето ни е ценен ресурс, че от нас зависи как ще го употребим и на кого и какво ще го посветим. Може би ще е полезно да кажем на себе си за какво искаме да имаме време и за какво не бихме искали да го пилеем. И след това да измислим начини и думи, с които да отстоим това свое желание и да го превърнем в активно действие. Може и да се замислим дали пък не пилеем времето си, защото така показваме, че притежаваме властта в живота си и употребяваме времето за каквото си поискаме.
Дали има и друг начин да държим властта за живота си в ръцете си?
Борянка БОРИСОВА - психолог, системен фамилен и брачен консултант
