До този извод са стигнали учени от изследователския център на Университета “Лавал” в Квебек, Канада. Експертите анализирали данни от почти 19-годишно наблюдение на 6465 работници, сред които 3118 мъже и 3347 жени технически сътрудници, офисни работници и дори ръководители на висши отдели.

Прилагайки специални методи за обективна оценка на различните рискови фактори, изследователите стигнали до притеснителен извод. Напрежението (стрес, претоварване) на работа и несъответствието между положения труд и полученото  възнаграждение забележимо повишава заплахата от сърдечносъдови заболявания. Повечето от нас отдавна не се съмняват в това, смятат авторите на научната разработка, като открили следните нюанси:

1. Най-много от проблеми в работата страдат мъжете. При жените ролята на този рисков фактор в изследването се оказала незначителна.

2. Ако работникът е подложен на едно от тези обстоятелства – или пренатоварването, или несправедливото възнаграждение, заплахата от заболявания на сърцето се повишава с цели 49%. 

3. При мъжете, на които и работата им е все по-натоварена, но не им се доплаща, рискът от сърдечносъдови патологии става двоен, 103%.

Трябва да се отбележи, че по сърцето „удря“ не само недостатъчната заплата, уточняват изследователите. Освен нея понятието „Възнаграждение“ включва морално признание за трудовите заслуги на работника (дори най-обикновена благодарност и похвала от началството), а също гарантирането на заетост и почивка, т.е., възможността да си вземе човек платен отпуск и да си почине пълноценно поне през почивните дни. Ако всичко това го няма или е много малко, заплахата за сърдечносъдовата система нараства.  

За да покажат още по-нагледно вредата от недооценения труд, учените привели шокиращ факт: този рисков фактор е толкова опасен за сърцето, колкото и… затлъстяването. А то, както е известно, е сред основните „виновници“ за инфаркти, инсулти и много други заболявания.

Какво да предприемем? Как да работим и живеем по-нататък при наличието на такива опасности“. Вижте позицията на проф. Филип Копилов, директор на Института по персонализирана кардиология в Сеченовския институт.  

„Това изследване си има своята особеност, пояснява професорът. - Най-висок риск при тези условия се отбелязва при мъжете на 45-50 години. А точно тази възраст е свързана със старт на сърдечносъдовите заболявания при мъжкия пол.

От друга страна, се смята, че на жените по принцип им е по-леко, по-гъвкаво възприемат трудностите в кариерата си. Затова и при тях има стрес, но в по-малка степен, тъй като за много мъже кариерата е толкова важна, че недооцененият им труд буквално нанася удар в самото сърце“. 

Неадекватното възнаграждение и затлъстяването са действително напълно съпоставими рискови фактори за здравето на сърцето. При хроничен стрес, предизвикан от проблеми в кариерата, на работата, нивото на кортизола е постоянно високо. Което от своя страна, води до повишаване на артериалното налягане, нивото на глюкоза, а също ускорява развитието на атеросклероза. В резултат - може да се стигне дори до сърдечносъдови инциденти, инфаркти и инсулти.

„На практика, рядко бива задаван въпрос към пациента за неговата работа и заплата, тъй като докторът не може да предложи кой знае какво за решение на този проблем. Радикалният вариант е този изтерзан човек, чието сърце може да пострада всеки момент, да напусне работа.

Болката в рамото – сигнал за сърдечносъдови заболявания

Да си търси друго работно място, но, забележете, това може да предизвика при някои хора още повече трудности и стресът да се задълбочи повече. Друг вариант е да се консултира с психотерапевт, за да може да промени отношението си към проблема. Да се научи по-простичко и лесно да възприема неприятностите с кариерата си. Това обаче, пак не е достъпно за всеки човек“, смята лекарят.  

Съветите на кардиолога:

Ако ви е възможно, се заемете с нещо, с работа, с дейност, на която можете да повлияете. Но, ако не можете да си позволите да напуснете работното си място, не забравяйте, че здравето на сърцето и съдовете зависи от редица фактори, освен от стреса, напомня проф. Копилов. Затова се опитайте да вземете под своя контрол онези рискови фактори, на които можете да повлияете. Във всички случаи такава стъпка от ваша страна ще понижи риска от заболявания на системата на кръвообращение. 

1. Не пропускайте да следите артериалното си налягане. Измервайте го веднъж на ден, като навършите 40 години, а при заседнал начин на живот, при наднормено тегло, ако сте пушач – започнете да го мерите още на 35-годишна възраст. Ако показателите достигнат 140/90, това е хипертония и задължително трябва да се обърнете към специалист.

2. Проверявайте нивото на глюкоза и холестерол в кръвта – поне веднъж годишно от 35-40 години нататък.

3. Направете всичко възможно, намерете и пробвайте начини и методи така, че да можете да се наспивате добре.

4. Движете се повече. Но нека упражненията да са безопасни, без да претоварвате сърцето и съдовете. Преди тренировки във фитнеса се препоръчва да се консултирате със спортен доктор. Най-обикновеното, най-безопасното и полезното за системата на кръвообращението е „кардиоходенето“. Този термин означава следното: разходки с бързи крачки, но такива, че да не допуснете задъхване и задух.

5. Опитайте всячески да откажете цигарите. Този рисков фактор за сърцето и съдовете е още по-пагубен, отколкото стреса, подчертава д-р Копилов.

Неуредените отношения на работа, напрежението и стресът са способни да доведат до емоционално изгаряне – толкова популярно и, за съжаление, все по-често срещано явление в последното десетилетие. Ако не предприемете нищо в това отношение, то от само себе си, на свой ред ще засегне физическото здраве, в т.ч. сърдечносъдовата система. Вижте мнението и позицията на  д-р Валерия Серазетдинова – психиатър, завеждащ на психиатрично отделение в популярния в цял свят Институт по мозъка на човека на името на великия Бехтерев. 

Тя привежда примери на типични ситуации, които водят до емоционално изгаряне: когато например, често се налага да си вземате работа за вкъщи; когато началникът е вечно недоволен; когато обстановката на работното място около вас е нервна и напрегната. Т.е., човек влиза в режим на многократно повтарящи се, стереотипни действия. Той не получава удовлетворение от този процес, а механически изпълнява това, което се налага да направи, да изработи.

Съвети и билкови рецепти за оздравяване на сърцето

Най-честите симптоми на емоционалното изгаряне са: апатия; потиснатост; нежелание да отидете на работа, в т.ч. и след отпуск, и след почивните дни; възникват трудности с концентрацията на вниманието на работното място; намалена продуктивност; разочарование. Към тях могат да се присъединят раздразнителност, тревожност, нарушения на съня. Ако тези признаци не отминават, ако ви изтощават, ако понижават качеството ви на живот, се обърнете към психиатър или психотерапевт. Навреме взетите мерки при емоционално изгаряне  ще помогнат да се предпазите от неговите усложнения. В това число и да намалите рисковете от сърдечносъдови заболявания, обнадеждават медиците.

Загубата на пари може да доведе до инфаркт 

Смята кардиолоът Анна Кореневич, която е позната на нашите читатели от редица полезни съвети по повод сърдечното здраве. Тя отбелязва, че далеч не при всички хора, станали жертва на инфаркт, се наблюдават обичайните рискови фактори за сърдечни пристъпи – нямат наднормено тегло, нямат хранителни и други вредни навици. Тя заявява, че развитието на опасни сърдечни патологии може да се свърже с психосоматиката. Сърдечни болести например, включително инфаркт, може да са следствие на т.нар. „конфликт на загуба на територия“, означаващ загуба на контрол на някаква много важна сфера от живота. 

„Конфликтът загуба на територия“ отключва в организма каскада от биохимични и патофизиологични реакции“, казва д-р Кореневич. 

И добавя, че за жените и мъжете е различно. Например, загубата на пари или на съпруг могат да доведат до инфаркт, явявайки се такива „територии“ за представителите на двата пола. 

„Най-честата причина за сърдечни пристъпи при мъжете е заплахата от загуба на работа, пари и репутация, а при жените – загуба на член от семейството или съпруг“, уточнява тя. 

И е убедена, че в случаите на сериозни проблеми със сърцето е нужно да се изясни дали пациентът е преживял подобни загуби, които са непреработени травмиращи обстоятелства за него.

Яна БОЯДЖИЕВА