Носенето на бебето е основа за неговото здраве

Близостта до гърдите стабилизира сърдечния ритъм

https://zdrave.to/index.php/saveti-ot-spetsialisti/noseneto-na-bebeto-e-osnova-za-negovoto-zdrave Zdrave.to
Носенето на бебето е основа за неговото здраве

Книгата “Защо бебеносенето е важно” от английската педиатърка д-р Роузи Ноулс проследява историята на бебеносенето през човешката еволюция и в различни култури, и изследва защо то има толкова голямо значение днес.

Става ясно защо бебеносенето е жизненоважно за развитието на взаимоотношенията и каква е ролята му в отглеждането и храненето. Бебеносенето може да помогне на родителите, които се борят с депресия, а може да е от полза и за обществото като цяло.

Дават се препоръки как да носим детето безопасно и удобно, какви са основите на доброто позициониране при носенето на ръце и в слинг, както и най-популярните приспособления за носене. 

В. “Доктор” предлага откъси от книгата с любезното съдействие на издателство “Вдъхновения”.

В медицинския свят вече има единодушие относно огромната важност на “кенгуру грижата”. Отдавна е известно, че бебетата, родени по-рано и с много ниско тегло, могат да оцелеят в тези неблагоприятни условия, ако се поставят кожа до кожа върху гърдите на майката, под дрехата й, сякаш се намират в торбичка на кенгуру.

Това стабилизира сърдечния ритъм и дишането на бебето и помага да се регулира телесната му температура. В сравнение със стандартната болнична помощ, кенгуру грижата намалява честотата на инфекциите и хипотермията, облекчава тежките заболявания и възпаленията на дихателните пътища, и съкращава продължителността на болничния престой.

По-голяма е вероятността и за успешно кърмене. Ясно е, че контактът кожа до кожа е от голяма полза и много от специалистите в областта на акушерството и гинекологията насърчават незабавното поставяне на новороденото бебе върху гърдите на майката, още преди да се измие или да се пререже пъпната му връв. Болниците по света започват да въвеждат кенгуру грижата като стандартна практика в неонатологичните отделения за интензивни грижи навсякъде, където това е възможно.

И все пак този подход не е предназначен само за недоносените и родени с ниско тегло бебета. Близкият контакт е също толкова жизненоважен и за здравите, напълно износени бебета.

Кожата е най-големият и най-чувствителен орган в тялото и е изключително леснодостъпна. Тя осигурява огромно количество сензорна информация на развиващия се мозък. Усещането за допир е най-мощното от шестте сетива и докосването с любов е жизненоважно за здравословното физическо и психическо развитие.

Бебетата, родени без зрение, слух или обоняние, не са толкова ощетени с оглед на бъдещото си емоционално развитие, но тези, лишени от допир и емоционална подкрепа, не успяват да растат добре и да преуспеят; това е крайъгълният камък на теорията за привързаното родителство.

Съществуват все по-убедителни наблюдения и невробиологични доказателства, че привързаността наистина е важна - тя е основа за емоционално и физическо здраве, а за децата е трамплин към увереност и независимост на по-късен етап от живота. Силното, вдъхващо надежда и изпълнено с доверие и любов отношение позволява на децата да растат и да се развиват правилно, но ако такова отношение липсва, възникват проблеми, които засягат по-широко цялото общество.

Постоянното подходящо докосване с любов наистина е важно. Носенето на бебето в близост до гърдите осигурява това любящо докосване и дава на новороденото усещане за нещо близко, познато и естествено. Бебетата чуват приглушените удари на сърцето на майката и ритъма на нейното дишане, с които са свикнали. Нежният натиск от обгърналите ги ръце им дава сигурност, а майчиният аромат означава безопасност и увереност, че мъничето ще бъде нахранено.

Затова не е чудно, че бебетата се нуждаят да бъдат носени и растат пълноценно, когато ги носят.

През последните години практиката да се използва някаква форма на слинг или друг способ за привързване и пренасяне на бебето става известна като “бебеносене”. Първоначално този термин е създаден от педиатъра д-р Уилям Сиърс през 80-те години на ХХ век, за да опише начина на държане на дете толкова близо до тялото, сякаш е носено под дрехите на родителя. Ето какво е обяснението на д-р Сиърс:

“Бебеносенето означава да промените начина си на мислене относно това какво представляват бебетата в действителност. Често току-що станалите родители си представят как бебето си лежи тихо в креватчето, 

гледайки безучастно закачените над него играчки, и бива вземано само за хранене и игра, след което се оставя обратно. Може да мислите, че периодите “на ръце” са само кратки интервали за успокояване на бебето, преди да го оставите отново в креватчето му. Бебеносенето преобръща това схващане. Бебето се носи в слинг в продължение на много часове, след което се оставя за сън, когато вие може да се погрижите за личните си нужди”. 

Накратко, бебетата са зависими малки души, които разчитат на родителите си за всяка своя нужда. Техните средства за комуникация са ограничени - могат само да издават звуци или да плачат, но нуждите им са прости: да усещат близост, да бъдат обичани и нахранени, да бъдат на топло, чисти и сухи, да се вслушваме в тях и да ги ценим. Да носим детето си, взаимодействайки си с него и посрещайки нуждите му, е жизненоважно, защото дава усещане за принадлежност, за произход и собствено място в света.

Тази здрава основа позволява на бебетата да израснат като уверени и любящи деца, усещащи сигурност, а после - и като грижовни възрастни, способни да изграждат положителни отношения, което води и до едно по-стабилно общество.

Съществуват солидни доказателства, че контактът кожа до кожа помага на недоносените бебета и на новородените. В резултат на това кенгуру грижата се прилага в много болници. Но все още липсват мащабни проучвания относно бебеносенето извън употребата му в неонатологията.

Ето защо някои експерти по здравни грижи са предпазливи относно препоръчването на бебеносенето. Липсата на официални изследвания обаче не означава непременно, че нещо е неефективно или безполезно, особено когато е било обичайна практика през голяма част от човешката история. И тъй като носенето до гърдите е леснодостъпен метод, който родителите биха могли да използват при грижата за децата си, то трябва да бъде препоръчвано по-често.

Ако приспособленията за носене на бебета се използват безопасно, те биха могли значително да улеснят родителите, както и да осигурят близкия контакт, необходим за оптималното развитие на детето.

Това е профилактика на луксацията на ставите

Под “бебеносене” се разбира носенето на бебето в слинг, ергономична раница или друга подходяща носилка.

През последните години движението за връщане към бебеносенето като естествен и логичен начин за отглеждане на деца набира все по-голяма популярност.

Защото носенето на бебето въздейства по позитивен начин върху развитието на детето. Правилното носене на бебето в слинг е чудесна профилактика против луксация на тазобедрените стави поради специфичната поза в която се поставя бебето - така наречената поза “жабче”. 

При вече настъпили луксации е възможно носенето в слинг да е част от терапията за възстановяване на ставите.

Носените бебета плачат по-малко и са по-спокойни - изследванията показват 43% по-малко плач като цяло и над 50% по-малко бебешки плач във вечерните часове. Носенето стимулира нервната система чрез допир, обоняние, движение, осигурява по-добро развитие на опорно-двигателната система и на вестибуларния апарат.

Освен това успокоява симптомите при бебета с рефлукс чрез постоянния масаж на стомахa.

Мара КАЛЧЕВА

Тагове:

Горещи

Коментирай