Първи въпрос: Каква е причината за възникването на рака: в гените, заради инфекции или все пак се дължи на начина на живот?
„Един-единствен отговор на този въпрос няма и не може да има, защото причините, предизвикващи развитието на злокачествени тумори в организма, са много и разнообразни“, обяснява онкологът д-р Вера Диденко.
На първо място, това заболяване е свързано със спонтанно възникващи генетични мутации: увреждания в ДНК-клетките, вследствие на които в организма се образуват тумори. Съществуват и наследствени форми на рака. В този случай едни или други видове тумори се предават от поколение на поколение по мъжка или женска линия.
Съществуват и злокачествени тумори от вирусна природа, в частност към тях се отнася ракът на маточната шийка.
Разбира се, има значение и неправилният начин на живот и на първо място - вредните навици като пушене и злоупотреба с алкохола, както и неправилното хранене, хиподинамията и като следствие - наднорменото тегло. Но най-често причината за възникването на злокачествен раков процес не е една конкретна. По принцип до развитието на злокачествени тумори водят цял комплекс от фактори.
Втори въпрос: Какви изследвания помагат “да се хване” навреме ракът? Кое от изследванията е най-информативно?
Към днешна дата не съществува идеален алгоритъм за изследване на всички видове онкологични заболявания, обяснява онкологът и торакален хирург д-р Юрий Есаков. Но има специални, т.нар. скринингови изследвания, които помагат за откриването на някои видове рак (в т.ч. в ранен стадий) при хора от рисковите групи. Към тях се отнасят:
• нискодозова компютърна томография – помага да се изключи ракът на органите в гръдния кош и преди всичко белодробният рак;
• ендоскопски изследвания, като гастроскопия и колоноскопия, които обикновено се използват за изследване на органите от стомашно-чревния тракт;
• изследване на изпражненията за скрита кръв – служи за откриване на ранни форми на злокачествени тумори в колоректалната област;
• ултразвук на органите в малкия таз, за да се изключи наличието на туморни новообразувания на органите в малкия таз и женската репродуктивна сфера;
• мамография – назначава се на пациентки от рисковата група, т.е., жени от 40 години нагоре, за да се изключи най-честият рак при жените – този на млечните жлези.
Трети въпрос: Най-често задаваният въпрос: лечим ли е ракът или не?
Често чуваме за чудодейни изцеления, от друга страна обаче, се знае, че рецидив на тумора може да възникне години по-късно дори и след уж успешно лечение.
Макар и с уговорки, но към днешна дата на този въпрос вече може да се отговори, че ракът действително е лечим.
Тумори, открити на ранен стадий (първи и втори), в повечето случаи се поддават ефективно на лечението. Сега в целия свят има много хора, успешно излекували се от това заболявания. Така например петгодишната преживяемост (това в онкологията практически се приравнява към излекуване) при рак на млечната жлеза, открит в първи стадий, достига 99%. Но за да не се допусне задълбочаване на заболяването, е необходимо да се акцентира на скрининговите мероприятия. Само при своевременно открит рак, може да се говори за победа над него.
Разбира се, ако пациентът се обърне към онколог в напреднал стадий, когато вече туморът се разпада или възникне опасност от кървене, е невъзможно да се говори за радикално лечение. Въпреки това лекарите ще помогнат на болния и ще направят всичко възможно, за да облекчат състоянието му и да удължат живота му. Но в този случай медицинската помощ ще е възможна само в рамките на палиативното лечение.
Четвърти въпрос: Ако ракът е открит на ранен стадий, след отстраняването му може ли да се забрави за болестта?
Не всичко е толкова еднозначно, обяснява онкогинекологът Сергей Анпилогов. В някои случаи може да се говори за пълно излекуване, в други – не. Ако например туморът е открит в ранен стадий, то благодарение само на хирургична операция често успяваме да излекуваме пациента. В днешно време обаче е възприето да разглеждаме рака в по-широк смисъл, не като хирургична патология, а като системно хронично заболяване, чието лечение изисква комплексен подход.
За съжаление, както при всяко хронично заболяване, не е изключена вероятността от рецидив. Дори при пълно отстраняване на тумора и провеждане на последващо адекватно лечение не може да се гарантира, че по-нататък във времето болестта няма отново да прогресира.
Разбира се, не е еднаква вероятността от развитие на рецидив у един или друг пациент. Тя може съществено да се различава в зависимост от различни моменти. Преди всичко тя зависи от разпространеността на туморния процес и адекватността на проведеното лечение. Но независимо от това на какъв стадий е било открито заболяването и какво лечение е било проведено (само хирургично или комплексно), при тези пациенти се изисква по-нататъшно динамично наблюдение при онколог през целия им живот.
Пети въпрос: Защо някои болни след операция оздравяват, а други, оперирани в същия стадий, получават рецидиви? Възможно ли е причината да е в стреса?
„Стресът не може да стане причина за възникване на рак, но е напълно възможно да провокира нарастването на вече появили се ракови клетки в организма“, обяснява хирургът-онколог д-р Владим Илядов, д.м.н.
Независимо че понякога ракът е агресивен, бързо нарастващ, най-често този процес продължава много дълго време.
Как кръвната група е свързана с рака?
Проведоха се специални изследвания на основата на математическото моделиране, които показаха, че за развитието на минимален обем на тумора до неговото разпространение минават от 5 до 15 години. През този период в клетките трябва да се натрупат такъв брой мутации, които са способни да доведат до взривяващ растеж на тумора и появяването на видими с микроскоп метастази. Вероятността от метастазиране много зависи от самия тумор, от неговата биология.
Така например по-рано се смяташе, че ракът на млечната жлеза е едно заболяване. И лекарите не разбираха защо след като са оперирали една жена, тя дълги години след това е жива и здрава, а при друга само половин година след операцията организмът й е поразен от метастази.
Именно ракът на млечната жлеза се превърна за учените в модел за канцерогенеза, на която те проучваха законите за развитие на тумора. В днешно време вече е добре известно, че ракът на млечната жлеза не е едно, а множество най-различни заболявания, които се отличават едно от друго по особеностите и динамиката на растежа на туморните клетки. И, разбира се, по начина на лечение.
Сега вече се отделят минимум 5 основни подтипа на рака на млечната жлеза, но истината е, че всеки тумор е индивидуален. Онколозите се стараят да вземат предвид всички тези особености и да подбират персонифицирано лечение за всяка пациентка.
Яна БОЯДЖИЕВА
