„Проблемите в здравеопазването не са от последните години, най-големият от тях е в преименуването на лечебните заведения в търговски дружества. Няма нито едно здравно заведение по света, което да бъде търговско дружество, което предполага самоиздръжка. Здравеопазването е изключително скъп продукт, така че предварително е било ясно, че залагането на това няма да доведе до добър край“, коментира известният нефролог проф. Борис Богов.Проф. Богов ръководи Клиниката по нефрология на Университетска болница „Александровска“. Има богат клиничен опит в областта на вътрешните болести и нефрологията, ултразвуковата диагностика на коремни органи и повърхностни структури. Специализирал е в престижни лечебни заведения във Франция, САЩ, Япония, Холандия.
Първото му дежурство като млад лекар в Сандански е не само много вълнуващо, но и добър знак за бъдещето – води раждане, а бебето е кръстено на него.
„Бъдещето на нефрологията и трансплантологията е в създаването на изкуствен бъбрек. Все още изоставаме с донорството, необходима е силна и постоянна информационна кампания”, сподели още проф. Богов.
- Проф. Богов, Клиниката ви по нефрология участва в медицински проект за профилактика на хроничното бъбречно заболяване. Обяснете, моля, какво предстои да се случи по време на тази профилактика?
- Дарителската кампания на Райфайзенбанк се провежда за поредна седма година, като в нея участват най-различни организации, включително и лекарски. Щастливи сме от факта, че нашата Клиника по нефрология беше одобрена с проекта ни и за първи път получихме една добра сума от 12 500 лв. за изследвания на хроничната бъбречна болест. При липсата на какъвто и да е регистър на пациенти с бъбречни заболявания у нас, идеята е създаването на такъв регистър, първо, и второ, сред различни групи хора в страната да се направи скрининг сред пациенти със захарен диабет, с хипертония, и сред тези, които знаят, че са бъбречно болни, но нищо не правят за здравето си. При този скрининг ще се правят лабораторни изследвания, като акцентът е изследване на урина. Ще се прави и ултразвуково изследване на тези пациенти. Ако от тези изследвания има показания за бъбречно страдание, тогава ще се прави разширен профил в лаборатория. Като за начало започваме със Стара Загора и Ямбол, вероятно и в Монтана.
- Какви са очакванията ви?
- Фактите са тревожни. Оказва се, че пациентите с хронични бъбречни заболявания в България никак не са малко. Тези на диализно лечение са над 3000 души, чакащите за бъбречна трансплантация са близо 1000. Потенциални кандидати за хемодиализа и трансплантация в близките години ще бъде всеки 8-и българин, застрашен поради факта, че захарният диабет е фактор номер едно за хроничната бъбречна болест, а хипертонията е втори такъв фактор. Повече от 37% от пациентите у нас не се следят, не се лекуват правилно или не знаят, че имат високо кръвно налягане. Да не говорим за факта, че в доболничната помощ тези пациенти не са обхванати и
не се изследват елементарно
за албумин и креатинин в урината.
- От думите ви разбирам, че ние, българите, успешно увреждаме здравето си, в частност бъбреците си...
- Абсолютно вярно. В България здравната ни култура не е достатъчно висока, нямаме стратегия дори за близките години.
- Много от нас смятат, че тютюнопушенето не уврежда бъбреците, а само дробовете ни. Доколко това е така?
- Бих се съгласил с подобен факт, но погледнато в контекста на пациента като общ организъм не е точно така. Наистина от цигарите страдат най-вече белите дробове, но да не забравяме съдовете и тяхната неразривна връзка със сърдечносъдовата система.
- Накъде се е устремила модерната нефрология? Какво от нея прилагате в Александровска болница?
- В клиниката ни се прилага всичко, което касае клиничната нефрология и трансплантацията. Провеждаме инвазивни процедури за диагностика на бъбречни заболявания. Разполагаме с модерни апарати, ние се водим център за ранна онкологична диагностика на тези заболявания. Може би малко изоставаме в лапароскопската хирургия, както и в трансплантацията на бъбрек. Стремежът е да се подобри трансплантационната ситуация, защото все още изоставаме дори от страни като Хърватия, която е с 300-400 трансплантации годишно. У нас са около 12-14. Проблемът е най-вече в културата на българите.
В световен план усилията са хвърлени в постигането на заместителна бъбречна терапия. Тоест при пациенти, които са на диализно лечение и предстояща трансплантация, да може да бъде направен бъбрекът чисто генетично. Както днес се прави трансплантация на костен мозък. Има вече доста високи постижения в тези разработки. Учените са на път да направят бъбрек от донорски клетки, това е мечтата и амбицията. Впрочем бъбрекът е най-сложният орган.
- Вашето мнение за трансплантологията у нас?
- Адмирации само за последния директор на Агенцията по трансплантации. Мисля, че под ръководството на д-р Мариана Симеонова се направиха големи усилия и административният механизъм е изчистен. С нейна помощ се направиха добри координационни центрове из страната. Все още обаче няма достатъчно, казвам го със съжаление, трупни донори. Според мен е до културата на хората у нас, както и информираността им. Такива кампании трябва да има по медиите, иначе сме
свидетели на всекидневни инциденти
по нашите телевизии. Има определен ръст от година-две на трансплантациите, но трябва още да се говори за ползата от тях.
- Кръстосаното донорство...
- Много болезнен въпрос у нас. Имаше и кръгла маса в парламента, където се изказаха различни позиции. Знаем, че кръстосаното донорство е факт в Турция, за там пътуват немалко българи. У нас определено сме „за”, но при категорични законови условия и разписани правила за извършване на такива трансплантации. В една бедна държава, когато липсват ресурс и финанси, кръстосаното донорство може да доведе до негативи – всеки да си заведе донор, но ще стане търговия по-скоро на органи, отколкото кръстосано донорство. Съмненията са в това дали съответният донор ще бъде човек, който доброволно би направил жест към даден болен, или ще бъде изтъргуван добре този орган.
- Какво се случва с идеята за бъбрек от донорски клетки? Ще има ли скоро изкуствени бъбреци?
- Това е бъдещето в нефлорогията и трансплантологията. По тази идея се работи повече от 10 години. Това са мои лични впечатления от също така лични разговори по време на един форум, който се проведе в Истанбул. Там разговарях с един от директорите на Института по биология и анализи в Иран. В непринуден разговор съобщи, че те доста са напреднали, че очакват в близките 7 до 10 години това са се случи – от донорски клетки да се направи бъбрек. Факт е създаването на ухо, на други органи, бъбрекът е най-сложният орган като структура заради уникалната си съдова мрежа, където се извършва цялата филтрация на кръвта. Това са засекретени проекти, но по тях усилено се работи.
- С какво не искате да се срещате в практиката си, проф. Богов?
- Не искам да виждам изпуснати случаи в 21-ви век. Не искам да имам пациенти млади хора, преминали през 4-5 други колеги, които не са успели да им диагностицират тумора. Споменавам това заради момче от Враца, на 18 г. Не искам да виждам пациенти, били в чудесно здраве, но идват при нас да ги включим незабавно на хемодиализа заради пропуснати шансове при профилактични прегледи да им се открие навреме хронично бъбречно заболяване.
Всекидневно имаме такива драстични случаи – от това много ме боли. Затова опитайте се веднъж в годината да изследвате урината си – това ще ви ориентира доколко здрави са бъбреците ви.
Факт
Намирам за много глупаво да се работи по клинични пътеки. Не може, като постъпи пациент, колегите да му броят дните и после да започне да обикаля из другите клиники и да търси къде ще го приемат. Трябва, както министър Москов казва, с влизането в болницата пациентът да излезе с решени проблеми.
Люба МОМЧИЛОВА
