Проф. д-р Ирена Костадинова, д.м.н., е началник на Клиниката по нуклеарна медицина в онкологичния център на Университетска болница “Сити клиник”. Национален консултант е по нуклеарна медицина.
Проф. д-р Костадинова има над 250 публикации в български и чуждестранни списания, рационализации и изобретения, участия в национални и международни конгреси.
Проф. д-р Костадинова е удостоена с наградата на Медицински факултет - София “К. Чилов” за постижения в научно-преподавателската дейност през 2013 г.Преминава редица специализации и квалификации в престижни университети в чужбина: в клиника по нуклеарна медицина в университетите на Дюселдорф, Германия, на Лондон, Англия, на Барселона, Испания, на Цюрих, Швейцария. Членува в следните научни дружества: Българска асоциация по радиология - зам.-председател, Българско дружество по нуклеарна медицина - почетен председател, Европейска асоциация по нуклеарна медицина.
- Проф. Костадинова, за повечето от нашите читатели понятието “нуклеарна медицина” е непознато. Разкажете ни повече за тази специалност.
- Нуклеарната медицина е сравнително нова специалност. Чествахме 50 години от нейното въвеждане в България, но в световен мащаб тя е вече от 60-70 години - относително млада и не толкова... Първоначално се е започнало с използване на изотопи за лечение на щитовидната жлеза и после се развива целият набор от диагностични методи.
Това е специалност, която се занимава с диагностичното и терапевтичното приложение на маркирани химични съединения или радиофармацевтици - около 90% от дейността й е свързана с диагностика, и то предимно на онкологични заболявания.
- Кои са най-силните страни на нуклеарната медицина?
- Силата на нуклеарната медицина е във функционалната информация, за разлика от другите образни методи, като рентгенографията. Много точно може да се онагледи дали даден орган функционира нормално и да се определи доколко е нарушена функцията му. По този начин се отчита точно и ефектът от назначената терапия.
Предимство на нуклеарно-медицинските методи е, че се диагностицират заболявания в ранен функционален стадий, още преди да могат да се видят структурните промени в тъканите и органите. С тези методи има възможност за изследване на цялото тяло и така да се види разпространението на заболяването, например, метастазите на основния тумор.
- При кои други заболявания нуклеарната медицина е за предпочитане?
- Изследват се и много доброкачествени заболявания, при които трябва да се онагледи променената функция на различни органи. Например, тази на сърцето - доколко е адекватно кръвооросяването на сърдечния мускул. Така може да се разграничи стенокардия, която е временно нарушаване оросяването на миокарда от инфаркт, който е трайно нарушаване на оросяването. С тази технология може да се
спести например ненужна коронарография на пациент с исхемична болест на сърцето.
спести например ненужна коронарография на пациент с исхемична болест на сърцето.
С методите на нуклеарната медицина се изследват и ранните промени в кръвооросяването на белия дроб. Това е единствената диагностика, с която не инвазивно (без всякакъв риск за пациента) много обективно може да се докаже белодробна тромбемболия, когато симптомите не са типични. Изследват се още функцията на бъбреците, на щитовидната жлеза, епилепсии. Подпомага се точната локализация на рака на гърдата, защото често мамографията и ехографията не успяват да диагностицират този вид тумори при жени с по-плътни гърди.
Голямото преимущество на сцинтиграфското изследване е възможността за цялотелесното сканиране, което означава, че при вече разпространено онкологично заболяване могат да се онагледят всички области, които са засегнати. Това, разбира се, има отношение към избора на терапевтичен подход.
- Този вид изследвания обикновено са скъпи...
- Макар хибридното изследване, каквото е позитронно-емисионната томография, да е скъпо (у нас го плаща Здравната каса и то струва 2000 лв., а в други държави стига до 1500 евро), американски проучвания показват, че от всеки пациент, подложен на него, се спестяват 1400 долара, защото не се правят ненужни оперативни интервенции или химиотерапии, които освен че са скъпи, представляват травма за болния и влошават качеството му на живот.
- Вие сте и национален консултант по нуклеарна медицина. Има ли и в други градове изградени такива центрове?
- В България вече има няколко центъра, където се
работи с позитронно-емисионен томограф,
съчетан с компютърен томограф (т.нар. PET-CT). Първият беше открит във Варна, вторият е в Александровска болница в София и ние, в “Сити клиник”- Онкологичен център, имаме честта да сме третите. Но тъй като е най-новият, това е най-високотехнологичният център и мисля, че малко страни имат такава апаратура от последна генерация, с каквато ние разполагаме.
- Какво е уникалното на тази съвременна апаратура?
- Уникалното на апаратурата е, че тя позволява радиоактивността, която се инжектира на пациентите, да бъде по-малка, отколкото на други подобни апарати, защото разполага с много чувствителни детектори и така спомага да се намали лъчевото им натоварване. От друга страна, тя позволява изследването да се проведе бързо - обичайно то е около 25 минути, а с новата високотехнологична апаратура времетраенето се скъсява до 10 минути, което е голямо удобство за нашите болни.
- Преди време имаше много отзиви от притеснени пациенти, че изследването и лечението в някои болници става със записване, и то месеци напред. Имате ли и вие такъв проблем?
- Имаме подписани договори със Здравната каса и се надяваме нашите пациенти да не изчакват повече от 20 дни от записването си, за да може бързо да се започне животоспасяваща терапия. Амбицирани сме да го направим. Целият ми трудов стаж е преминал в най-престижната държавна болница - “Александровска”. Много години съм била и ръководител на Катедрата, и на Клиниката по нуклеарна медицина, но тук ми прави впечатление бързината, с която се действа, екипната работа и отличната организация. Съчетана с капацитета на специалистите, тя ще е само от полза за пациентите.
Милена ВАСИЛЕВА
