Проф. д-р Иван Груев, д.м.н., завежда звено по функционална диагностика към Клиниката по кардиология в Транспортна болница “Цар Борис III”, София. Приема пациенти и в Медицински център “Градска кардиология”. Завършва две специалности - вътрешни болести и кардиология в МУ- София.
Защитава докторска степен за ролята на хроничното възпаление при развитието на атеросклероза, доцентура, професатура и сертификат за експертно ниво по ехокардиография. Има над 100 публикации в научни списания, 30 от тях в чужбина, 17 рецензии за Списание “Българска кардиология” и 15 за Списание “ESC Heart Failure”.
Членува в Дружеството на кардиолозите в България, Българската лига по хипертония, Работната група по профилактика на сърдечносъдови заболявания. Член е на медицинската комисия на Българския футболен съюз. Участва и в редица европейски организации по кардиология.
Разговаряме с проф. д-р Иван Груев по повод едно от най-честите и сериозни заболявания на сърцето - исхемичната болест или аритмия. Специалистът дава редица полезни съвети за ефективна диагностика и лечение на заболяването.
- Проф. Груев, какво представлява апаратът кардиовертер дефибрилатор?
- Апаратът има електрод, който долавя и анализира високочестотните тахиаритмии и съответно подава електричен ток, когато е необходимо, за да ги прекъсне. Това е като външните дефибрилатори, с които работим, когато се налага да спасяваме живота на пациентите. С разликата, че това устройство се имплантира подкожно и трансвенозно.
Кардиовертер дефибрилаторите се поставят по-същия начин, както пейсмейкърите. Като, разбира се, ако се налага да се прилагат многократно шокове, животът на батерията се скъсява. При по-модерните варианти има и дистанционен достъп. При периодичните прегледи може да се отчетат много данни за сърдечната дейност и ритъм през този период, броя на шоковете, които е произвеждал апаратът – колко са били, в кои моменти са настъпили и при каква сърдечна честота.
Апаратът има много полезна мониторираща функция. При повечето пациенти се поставя за постоянно. Редки са случаите, при които се преценява, че за тях вече няма риск. Причината е, че това е едно от крайните етапи на лечение на аритмиите – ако се е стигнало до имплантация на такова устройство, то остава за постоянно. В редки случаи при пациенти с преживян миокардит, последван от много аритмии в процеса на възстановяването, ако след това имаме добро възстановяване на камерата, устройството се експлантира и не се налага повторна имплантация.
Алкохолът и кафето удвояват риска от сърдечна аритмия
- При кои заболявания се използва?
- Прилага се при пациенти, които са застрашени от внезапна сърдечна смърт. Обхваща много широк спектър от заболявания. Много ефективен е най-вече при исхемична кардиомиопатия. Също така при наследствени заболявания от типа на каналопатиите, при пациенти с исхемична болест с тежко ремоделирана лява камера, тежки аритмии, при аритмогенна кардиомиопатия. Тоест, при всички заболявания, при които има риск от внезапна сърдечна смърт и особено при пациенти, които вече са преживели един такъв епизод. При тях е задължително да се постави такова устройство.
Но вече имаме и голям брой пациенти, при които се поставя и за първична профилактика – знае се, че рискът при тях е голям. Целта е да се предпазят от такива епизоди. Искам да отбележа, че това е краен стадий в лечението на животозастрашяващите състояния – поставя се, когато са изчерпани всички медикаментозни средства и тези на радиофреквентната аблация, която се използва за лечение на аритмии. В България повечето случаи на имплантация са за вторична превенция.
Проф. д-р Иван Груев
- Прилагането на какъв тип профилактика според вас е най-важна?
- На първо място, профилактиката на исхемичната болест на сърцето. Необходимо е да се лекуват рисковите фактори, за да не се стига наистина до тежки инфаркти и ремоделиране на камерата. Трябва да се лекува артериалната хипертония, диабетът, да се избягва тютюнопушенето, да има достатъчно движение и да се спазва добър хранителен режим. Трябва да се обърне особено внимание на повишения холестерол.
В България това е доста сериозен проблем, който е само частично решен – малка част от пациентите, които имат нужда от липидно възстановяваща терапия, я получават. Важно е пациентите с кардиомиопатии да бъдат диагностицирани навреме. За тази цел е нужно да се познават достатъчно добре хипертрофичните, аритмогенните, дилатативните кардиомиопатии, както и каналопатиите, които са по-редки заболявания. Всички те са наследствени и затова е необходимо пациентът да бъде разпитан за фамилна история на сърдечни заболявания, внезапна смърт и аритмии. Да се изяснят и диагностицират с ехографско изследване, а когато е необходимо – и с по-напреднали технологии.
Например пациентите с една аритмогенна деснокамерна кардиомиопатия трябва да се съветват да не извършват големи физически натоварвания, защото това често при тях е тригер за инциденти. Така че, от една страна, е профилактиката на исхемичната болест на сърцето, а от друга – познаване и ранно диагностициране на наследствените болести, които са предпоставка за развитие на застрашаващи аритмии.
- Какви са проблемите с профилактиката в България в тази област?
- Освен отговорността на пациента лекарите също трябва да познават тези болести. Необходимо е да имат достатъчно ниво на познания. Пациентите, които в семейството си имат история на такива заболявания, трябва активно да търсят компетентна лекарска диагноза, за да са наясно дали са носители на някакво потенциално опасно заболяване.
Проблемът е, че много често те протичат безсимптомно, а първата им проява е например с една животозастрашаваща аритмия. За да се поддържа високо ниво на познания, са нужни медицински курсове на обучение. По този въпрос Българското кардиологическо дружество полага доста усилия, дори и по време на пандемията, като организира уебинари, обучителни модули, курсове, за да може всеки, който желае, да получи необходимата информация. Също така Европейското кардиологично дружество има чудесен сайт с много широко достъпна информация.
Прости начини да успокоите сърцето си при аритмия
- В каква степен високият холестерол е рисков фактор?
- В огромна степен - №1 рисков фактор е за исхемична болест на сърцето. Пропорционална е подобна зависимост и при хората, които пушат и са с рак на белия дроб. Така че въобще не се дискутира дали е рисков фактор или не, дори напротив. Последните акорди при лошия холестерол (LDL) са за още по-голямо повишаване, особено при пациентите, които имат допълнителни рискови фактори или тези, които вече са преживели сърдечносъдови заболявания.
- Завишеният холестерол с начина на хранене ли се свързва предимно?
- Основните причини са генетична предиспозиция и ендогенна синтеза. В много по-малък процент е храненето, макар че неправилното хранене, включващо наситени мазнини – това, което наричаме junk food, или вредна храна, би могло също да доведе до покачване нивото на холестерола. Когато човек се храни, както една голяма част от американците, само с това, със сигурност ще провокира покачване на холестерола. Но като цяло основната причина е генетично предопределена от ендогенна синтеза, която се извършва в черния дроб.
Да не забравяме и фамилната хиперхолестеролемия – заболяване, характеризиращо се с високи нива на холестерола още в ранна възраст. Там пациентите са застрашени от сърдечносъдови заболявания в млада възраст. За жалост, това не е рядко заболяване. Има и други рискови фактори, като тютюнопушенето, което в България е много голям проблем, както и диабетът. За съжаление, той се задълбочава, тъй като имаме проблем със снабдяването на лекарства в нашата страна. Особено при деца – около 1/3 от тях вече са с наднормено тегло, като повечето са с диабет тип 2. Трябва да се има предвид, че пациентите с диабет по дефиниция са високорискови.
- Как можем да засилим превенцията?
- Превенцията трябва да изпреварва интервенцията. Имаме много възможности за различни интервенции, като имплантиране на устройства, но това са закъснели намеси на отчаянието. ЯМР е една добра технология за диагностика на сърце. За съжаление, на високотехнологично ниво се работи само в два центъра, и то локализирани в София. Достатъчно добри апарати има и на много други места, но няма закупен софтуер и обучен персонал, който да работи с тях. Чрез диагностика с ЯМР се правят записи в реално време, като снимки и клипчета, което дава възможност за чудесно изследване и може би най-доброто за момента.
Деляна УЗУНОВА
