Проф. д-р Иван Костов е завършил висшето си медицинско образование в МУ-София през 1997 г. Специализира акушерство и гинекология в УАГБ “Майчин дом”. Има магистратура по здравен мениджмънт от 2005 г. Проф. д-р Костов има богата следдипломна квалификация по: ултразвук в акушерството и гинекологията, колпоскопия, гинекологична ендокринология, оперативна гинекология, детско-юношеска гинекология, лапароскопия в гинекологията, роботизирана хирургия в гинекологията на робот Da Vinci, както и множество специализации. Специализира гинекологична хирургия в Германия, оперативно акушерство в Израел, лапароскопия в гинекологията в Германия и Франция, ендоскопска хирургия във Франция, урологична гинекология в Словения, роботизирана хирургия в гинекологията в Италия и Турция, както и електронно управление в здравеопазването в САЩ.
Трудовият му път започва от “Майчин дом” като специализант по акушерство и гинекология и Клиниката по оперативна гинекология на “Пирогов” вече като лекар специалист. През 2006 - 2008 г. става началник на отделение в Клиниката по обща и онкологична гинекология във ВМА. През 2008 г. е назначен за изпълнителен директор на Втора АГ болница “Шейново”. От 2012 г. до април 2017 г. е изпълнителен директор на Първа АГ болница “Св. София”. От април 2017 г. е изпълнителен директор на Университетската АГ болница “Майчин дом” - София.
- Какво е пролапс на матката, проф. Костов?
- Първо да уточня, че пролапс означава смъкване. Може да имаме смъкване на матката или на влагалищната стена - обикновено предната, може да имаме смъкване на част от уретрата, на пикочния мехур, включително и на ректума. Т.е. всички органи, които са в малкия таз, могат да променят нормалната си позиция вследствие на някакви фактори. Така че пролапсът е статично заболяване на урогенителния тракт. Това означава заболяване, което е свързано с проблеми в статиката, в постановката, на всички тези урогенитални органи, които се намират в малкия таз на жената.
- Каква е причината за промяна на статиката на урогениталните органи?
- За да обясня причината, трябва да кажа няколко думи за анатомията. Всички тези органи са в интимна близост и са свързани помежду си със съединителна тъкан. Тя може да бъде рехава между тях или плътна, под формата на определени връзки (лигаменти). Матката например, има няколко съединителнотъканни връзки, които я поддържат в определена позиция в малкия таз. При повечето жени тя сключва ъгъл спрямо влагалището и е наклонена напред към пикочния мехур - антеверзио флексио. При някои жени, които казват и знаят, че имат обърната матка, това са около 25% от жените - матката сключва ъгъл назад. Отворена е към ректума. Така че трябва да отбележим важността на тази съединителна тъкан, която поддържа цялата архитектоника на органите в малкия таз. Защото, когато се наруши здравината на тази тъкан, тогава идват и проблемите.
Проф. д-р Иван Костов
- И кога се нарушава здравината на тази тъкан?
- Тя се нарушава, когато имаме някаква механична причина. Най-често това се случва при жени, които са раждали веднъж или повече по нормален механизъм. Раждайки бебето през влагалището, особено ако раждането е по-тежко, това се отразява на статиката на тези органи. Травмират се съединителнотъканните връзки. Много често имаме пролапс на матка или на влагалище, пикочен мехур или на ректум при жени, които са раждали нормално повече от веднъж, особено пък ако бебетата са били по-големи. Но не е задължително.
Също така важно е да отбележим, че възрастта не е без значение. Т.е. при по-възрастните жени имаме по-често статични заболявания на урогениталния тракт, по-често пролапс на тези органи. Възрастта има пряко отношение към здравината и структурата на тази съединителна тъкан, която в по-голямата си част е изградена от колагенни влакна.
- Какви са симптомите на пролапс на урогениталните органи?
- В началните етапи, когато не е толкова напреднало това състояние, жените започват да се оплакват от по-често уриниране. При едно цистоцеле - смъкване на пикочния мехур, което върви обикновено в някаква степен с матката, започват да уринират по-често, особено нощем. Това се дължи на факта, че пикочният мехур също има тяло и шийка, разположени под съответен ъгъл. Но когато имаме пролапс, този ъгъл се изправя и тогава става по-трудна задръжката, а жената започва по-често да уринира. Постепенно това състояние се задълбочава и започват неволеви изпускания (инконтиненция).
Тя обикновено е стресова - т.е. при повишено вътрекоремно налягане - смях, кихане, вдигане на тежести, слизане по нанадолнище, имаме незадръжка на урина, която може да бъде в различни степени. В началото започва епизодично по една-две капки и в най-тежките форми може жената въобще да не задържа урина.
Симптом за пролапс на матката е усещането, че има нещо във влагалището. Първоначално жените усещат тежест ниско долу в корема, но постепенно, когато напредне това състояние, матката може буквално да виси през влагалището. А когато имаме и пролапс на ректума, т.е. недостатъчност на задната влагалищна стена, тогава се получават проблеми с дефекацията. По-пълните дами са по-застрашени от пролапс.
- Може ли да се говори за превенция при наличие на пролапс?
- Превенция има дотолкова, доколкото начинът на живот е важен. Все по-модерно е сега жените да ходят на фитнес, да вдигат тежести, да скачат. Аз имам много такива пациентки, които, прекалявайки с фитнеса и не отчитайки това, че са със слаба съединителна тъкан, получават такова разстройство на урогениталния тракт. Превенцията е съответно, ако бременната жена има твърде голямо бебе и това ще е свързано с голяма травма върху мекия родилен канал, да се прецени дали да не се направи цезарово сечение. Ако вече веднъж е раждала и има някакви симптоми и виждаме, че второто бебе е голямо, отново можем да помислим за цезарово сечение с цел да я предпазим от развитие на евентуален бъдещ пролапс.
- В интернет пространството се препоръчват и упражнения на Кегел. Какво представляват те?
- Упражненията на Кегел също са някакъв вид превенция и възможно най-ранен вариант за лечение. Те се изразяват във волево свиване на мускулите на тазовото дъно и по този начин, правейки такива упражнения 5-10 пъти дневно, по 20-30 волеви стягания човек си тренира мускулатурата. Другото, което бих препоръчал на жени, които са родили нормално току-що, е да ходят на физиотерапия. Има устройства, който с елекетроимпулси стимулират тази мускулатура, за да влезе тя по-бързо във форма и да бъде по-здрава, така че да задържа целия този апарат.
- Носенето на стегнат колан помага ли?
- Носенето на колан на корема не помага.
- Какво е лечението при пролапс?
- Лечението може да бъдат въпросните упражнения, за които говорихме. В по-леки форми има различни песари или пръстени, които се поставят във влагалището, за да задържат матката. Но това са неща, които все повече напускат авангарда на съвременния гинеколог и той предпочита да се намеси най-често оперативно. Като операциите биват най-различни. Все по-модерно е на Запад, а и в България вече се използват т.нар. слингове. Това са определени мешове или ленти от синтетична тъкан, които буквално като хомот поддържат пикочния мехур нагоре. Разбира се, ползват се и различни видове платна през корема. Много популярна операция през последните две-три години на Запад е т.нар. сакроколпоплексия. Т.е. вкарва се една лента в корема, обикновено това става ендоскопски с видеокамера, която се зашива за влагалището или за шийката на матката от едната страна, дърпа се целият този апарат с тази лента, а другият й край се зашива за кръстовата кост. По този начин всичко това стои вързано и стегнато нагоре.
- Здравната каса поема ли всички тези интервенции?
- Да, поема ги.
Румяна СТЕФАНОВА
