Проф. д-р Иво Петров, д.м.н., е медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология към Университетска болница “Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център”. Разговаряме с известния инвазивен кардиолог за ролята на клапните центрове в лечението на заболяванията на сърдечните клапи.
- Проф. Петров, какво е предимството пациентите да се лекуват в клапни центрове?
- Създаването на клапни центрове е залегнало в кардиологичните ръководства абсолютно основателно, защото е базирано на клинични проучвания. Те показват, че когато в една болница функционира мултидисциплинарен клапен център, резултатите от лечението на пациентите са много по-добри от тези в други болници, където има само хирургия или единствено ендоваскуларна терапия, или експертна кардиология.
Пациентът трябва да разчита на цялата палитра от възможности на клапния център, като се започне от функционалната оценка, от образната оценка и от възможностите както за консервативно лечение, така и за ендоваскуларно, и за хирургично.
Само в клапни центрове е възможно на базата на индивидуалната преценка за състоянието на пациента да се пристъпи към най-подходящото за него лечение. Решенията в клапния център се основават на масивни база данни в световен мащаб, за да предложи на всеки конкретен пациент този тип лечение, който е най-подходящ за него, а не да му налага просто някакво лечение.
- Колко клапни центрове има в България?
- Това е въпрос на гледна точка. В нашата болница например имаме пълната палитра на всички специалности, необходими за клапен център. При това колегите имат достатъчно голям опит и активност. Съществуват и болници, в които се твърди, че имат клапен център, но там 99% от процедурите са открито хирургически и едва 1% са минималноинвазивни или ендоваскуларни. Това все още не е клапен център.
Истинският клапен център дава пълната палитра от доказани различни възможности за лечение на професионално ниво. Така че пациентът не е принудително подлаган само на едностранчив тип лечение. Например, ако в лечебното заведение доминира кардиохирургическата открита интервенция, пациентите да получават само такова лечение.
Не казвам, че то е лошо, но когато императивно се прилага само кардиохирургия, това не е клапен център, защото липсва индивидуализираният подход – изборът на най-подходящото за този пациент лечение. Само когато наред с откритата кардиохирургия, със същия голям опит и добри резултати, се прилагат още миниинвазивна торакоскопска хирургия и ендоваскуларна терапия, това вече може да се нарече клапен център.
Когато един екип се занимава само и единствено с лечението на една клапа, също не може да говорим за клапен център. Нашият екип има опит не само с най-популярното катетърно лечение на аортна клапа (придобило популярност като TAVI), но също и възможности за лечение на митрална и на трикуспидална клапа. При това възможностите ни са и за открита кардиохирургия, и за мининамалноинвазивна хирургия, и за ендоваскуларно лечение.
Увреждането на сърдечните клапи често води до порок на сърцето
- Какво представлява ендоваскуларното лечение на клапните заболявания?
- Ендоваскуларното лечение на клапните заболявания имитира операцията на аортна, митрална и трикуспидална клапа. Въпреки че са катетър-базирани, с отдалечен достъп, ендоваскуларните методи се опитват да постигнат отличните резултати на откритата кардиохирургия. Чрез различни изобретения дори механично се имитира хирургическото лечение, но без достъпът до сърцето да е директен (без да се отваря гръдният кош). При ендоваскуларните методи достъпът е през бедрената артерия или вена, с допълнителен достъп през съдовете на ръката.
Така използваните за лечението катетри, водачи, клипсове и т.н. се доставят до сърцето по ендоваскуларен начин – минават по съдовата система, за да достигнат до таргетната клапа. По този начин интервенцията крие по-малък риск и пациентът се възстановява изключително бързо.
- Наистина ли Здравната каса вече заплаща имплант за лечение на митрална инсуфициенция?
- Тази година имаме първи пробив – НЗОК заплаща лимитиран брой митрални импланти. Засега се реимбурсира само така нареченият „митра-клип“. Това е клипсче, което съединява ръбчетата на митралната клапа в зоната, в която тя пропуска. След като се уплътни зоната чрез съединяване ръбовете на митралната клапа, тя спира да пропуска, тоест прекратява се митралната инсуфициенция.
Ние всички се надяваме да не останем с тези десет бройки „митра-клип“ за цялата страна. Има условия в следващите няколко години да се увеличава бройката на реимбурсираните импланти. Само така ще може да се развиват и различните методики. Ако останем на лимита, ще има бутане с лакти кой да се добере до тези импланти, което в крайна сметка няма да е честно за пациентите.
Що се отнася до катетърното лечение на аортната клапа, в България се набра немалък опит. Имаме пет центъра, които слагат катетърна аортна клапа (ТАVI). На националния конгрес по кардиология бяха представени обобщените резултати за поставянето на ТАVI.
Имаме увеличаващ се брой импланти, което ни доближава до европейския стандарт, въпреки че все още е нужно да наваксваме много. За мен е голямо удоволствие да видя, че екипите действат добре и клиничните резултати са доста добри, дори в международен аспект, за което искам да поздравя колегите от тези пет центъра.
Мара КАЛЧЕВА
