Проф. д-р Карен Джамбазов е специалист по ушно-носно-гърлени болести. От 2010 г. е изпълнителен директор на Университетска болница „Св. Георги” в Пловдив. Въвежда за първи път в България микроендоскопската пансинусотомия, ендоназална дакриоцисториностомия и ендоназална пластика на дурата. Специализирал е през 1995-1997 г. при проф. Волфганг Драф микроендоскопска хирургия и хирургия на глава и шия. Повишавал е квалификацията си в германски, австрийски и италиански клиники. Участва ежегодно в световни, балкански и национални конгреси в областта на оториноларингологията, ендоскопската хирургия и пластично-възстановителните операции.
- Проф. Джамбазов, споделете няколко по-особени случая от вашата практика на специалист, включително операцията на 10-дневно бебе, родено без отвори на носните кухини.
- В споменатия случай пациентът бе 10-дневно момиченце от село Безмер, Ямболска област. Заболяването на бебето бе двустранна хоанална атрезия. Това е тежка и рядка аномалия на носните проходи, която, ако не бъде установена, може да доведе до смърт в първите часове след раждането. При такива деца храненето е затруднено и почти невъзможно, защото новородените дишат единствено през носа, докато сучат. При опит да бозаят те посиняват, нерядко вдишват храна и слюнка, което може да доведе до развитие на аспирационна пневмония, в повечето случаи изходът е летален.
На десетия ден от раждането на момиченцето, с ендоскопска оптика и под обща упойка оформих нови изходни отвори на носната кухина към гълтача. Допреди операцията бебето трудно дишаше самостоятелно, но почти веднага след това вече можеше да бъде кърмено от майка си.
Преди една година оперирах дете със същия проблем от Горна Оряховица. Но като цяло случаите в страната се срещат много рядко.
- Какво е нивото на УНГ-микрохирургията във вашата болница, сравнено с водещите световни центрове?
- В момента разполагаме с уникален за страната телекомуникационен ендоскопски център с автоматизирана операционна зала за оториноларингология – УНГ болести, максилофациална (челюстно-лицева при травми) хирургия и пластична хирургия и неврохирургия. Допреди няколко години операции като днешните се правеха с външни разрези, бяха много болезнени и с по-голяма продължителност, а възстановителният период беше дълъг. За здравноосигурените подобни операции се поемат изцяло от НЗОК.
Непрекъснато обогатяваме знанията и уменията си, като контактуваме с колеги от цял свят. През август при нас гостува проф. д-р Бернхард Шик, известен немски ринолог, който по инициатива на Българското ринологично сдружение втора поредна година гостува в болница “Св. Георги” и прави демонстрационни миниинвазивни УНГ операции. Той определя условията във високотехнологичния ни център като равни на тези, в които работи в Саарланд, Германия.
Оперираните пациенти бяха деветмесечно момченце от Смолян, с едностранна хоанална атрезия – едностранно запушване на прохода на носа към гърлото, което
причинява затруднено дишане, особено по време на сън
Операцията продължи по-малко от един астрономически час, а детето бе изписано на втория ден, без необходимост от други интервенции. Втората операция бе на 43-годишна жена с тежки носни полипи, довели до почти тотално запушване на носа, липса на обоняние, проблеми с дишането. При нея възстановителният период след операцията също бе кратък. Интервенциите и на двамата оперирани бяха по клинични пътеки на НЗОК.
- Кои са уникалните ви клиники и услуги и какво предлагат на пациентите?
- Сред уникалните за региона е Клиниката по кардиохирургия, в която с изключение на трансплантационна дейност се извършват всички други сложни сърдечни операции. Тя е единственото клинично звено, което осигурява сериозна медицинска подкрепа на всички инвазивни лаборатории към кардиологичните звена в Южна България.
В списъка на уникалните е и Клиниката по детска хирургия. Екипът й работи в тясна колаборация с водещи специалисти от Франция, Германия, САЩ, Япония и Близкия изток. Извършва уникални реконструктивни операции при деца с вродени малформации, вкл. на новородени.
Клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия е модерно оборудвана и приема за лечение всички пациенти с тежки изгаряния от Южна България.
Клиниката по детски и генетични заболявания е единственото многопрофилно клинично звено с III-то ниво на компетентност в Южна България. Осигуряваме 24-часова консултативна, диагностична и лечебна дейност в областта на детската онкохематология, детска неврология, кардиология, ендокринология, пулмология и гастроентерология.
Съвременната диагностика, лечение и диспансерна дейност на онкохематологичните заболявания в Южна България се извършват единствено в болница „Св. Георги“ в Клиниката по онкология и хематология и в Клиниката по клинична хематология.
- Какви са загубите на болницата от неосигурени пациенти на година?
- От началото на годината до май през болницата са преминали 142 здравно неосигурени пациенти – средно по 28 души на месец.
Това ни струва 80 000 лв.
Очакваме до края на годината да преминат над 300 неосигурени пациенти, чието лечение ще доведе до загуба от около 190 000 лв. През 2013 г. пациентите без здравни осигуровки бяха 122-ма, а загубата за болницата – 96 948 лв.
Ежегодно през болницата преминават над 70 хил. души. През 2013 г. бяха 75 925.
- Как ще се отрази на болницата наложеният от Здравната каса анекс към договора за финансиране? Може ли да се справите, ако надлимитните дейности не се заплатят?
- Лечебното заведение не би могло да изпълнява ангажиментите си към обществото и да предоставя здравни услуги, ако т.нар. „надлимитна дейност” не се заплаща. По-големият обем дейност е свързан с повече разходи за издръжка. Ако тези разходи не бъдат своевременно възстановени от НЗОК, това неминуемо ще доведе до преустановяване на приема, поради липса на средства за издръжка на дейността през следващите месеци.
От началото на годината НЗОК не разрешава фактуриране на цялата стойност на извършената болнична помощ. Ежемесечно се подписват анекси за бюджети, които са приблизително 80% от реално извършената дейност. Досега останалата надлимитна стойност се фактурираше и плащаше след проверка на извършената дейност от екипи на РЗОК и НЗОК, но с едномесечно закъснение.
- Какви бяха дълговете и просрочените задължения на болницата, когато поехте управлението й през 2010 г., и сега?
- Когато поех управлението на лечебното заведение през юни 2010 г., общите задължения бяха около 37 млн. лв., като от тях просрочени – 19 млн. лв. Натрупана беше загуба от предходни години в размер на 11 млн. лв.
Днес имаме инвестиции от собствени за лечебното заведение средства в апаратура, ремонти и оборудване в размер на около 30 млн. лв., което обуславя известен ръст на общите задължения около 44 млн. лв., но
просрочените задължения са далеч по-малко в сравнение с 2010 г.
и с предходни години – около 13 млн. лв. При пълно финансиране от НЗОК за реално оказаната болнична помощ, в края на годината ще успеем още да намалим размера на просрочените задължения. Същото се отнася и за финансово-икономическите показатели на лечебното заведение, които днес са по-добри в сравнение с предходни периоди – например коефициентите на рентабилност на приходите, на собствения капитал, на пасивите, на платежоспособността, както и капитализацията на активите.
Като цяло лечебното заведение е в стабилно финансово състояние. Днес то извършва много по-голям обем дейност, реализира много повече приходи и рентабилността на услугите е по-голяма в сравнение с предходни години. За сравнение през 2013 г. болницата реализира с 6 млн. лв. повече приходи спрямо 2012 г. и с 12 млн. лв. повече, отколкото през 2010 г. и 2011 г.
Напълно естествено е при увеличаване на обема на дейността да се увеличават и финансовите ангажименти към персонала и към доставчиците на болницата. Изпълнението на повече клинични пътеки и медицински услуги е свързано с по-големи възнаграждения за служителите, както и с потребността от повече лекарства и медицински изделия. Заплатите на персонала са повишени с почти 6 млн. лв.
Тук е моментът да спомена, че през 2010 г. само 11 клиники и отделения бяха с положителен финансов резултат, а през 2014 г. печелившите звена са вече 30, като считам, че една от причините за оптимизирането на дейността е големият обем инвестиции, които успяхме да направим за последните 4 години.
Мара КАЛЧЕВА
Проф. д-р Карен Джамбазов: Спасихме бебе без отвори на носната кухина към гълтача!
Оперираме заедно с чужди специалисти във високотехнологичния ни център
