От 63 тествания за хепатит С са открити 6 позитивни пациенти за носителство на антитела. Това се е случило в рамките на двуседмично безплатно клинично изследване за заболяването в Университетска болница “Св. Иван Рилски” в столицата. Инициативата е по повод пролетната Европейска седмица за тестване за ХИВ и хепатити и се провежда в партньорство със “Сдружение ХепАктив”.
За резултатите от клиничното изследване, за тревожното изоставане в диагностицирането на хепатит С, за липсата на цялостен скрининг на това заболяване на фона на най-ефективното лечение, което се прилага и в България, разговаряме с проф. д-р Красимир Антонов - председател на Българското дружество по гастрое нтерология, оглавяващ Центъра за лечение на вирусни хепатити в УМБАЛ “Св. Иван Рилски”.
- Проф. Антонов, какви са резултатите и изводите от току-що приключилата кампания за изследване за хепатит С?
- На 18 май стартирахме тестване на пациенти, желаещи да се изследват безплатно за хепатит С. От извършени 63 тествания за антитела срещу хепатит С шест теста са позитивни за носителство на антитела. Четирима от тези 6 изследвани са насочени към клиниката за допълнително уточняване и съответно - лечение.
Това е около 9%, доста висок процент на открити носители на хепатит С в сравнение с 1,5 % по официална статистика за населението на България, инфектирано с хепатит С. Т.е. постигнахме много добър резултат в рамките на клиничното изследване (300 проби), което ще продължи до приключване на цялото количество.
- А какви групи хора изследвахте най-вече?
- Това са пациенти, които са предварително селекционирани с помощта на “Сдружение ХепАктив”. Най-вече млади хора, които по една или друга причина не са имали възможност да се изследват. Това е т.нар. таргетна група, рисковите пациенти. Затова и получихме такъв висок процент при настоящото тестване. Колегите от “ХепАктив” са попаднали на най-рисковите пациенти. Това беше и целта ни, за да не правим излишни проби.
- Имате основание да сте доволни от този резултат, тъй като само преди 2 седмици споменахте, че диагностицирането изостава доста тревожно.
- На практика в България трябва да се диагностицират и да се лекуват по 5000 човека с хепатит С на година. Миналата година официалните данни на НЗОК показват 828 диагностицирани. Къде са 5000, къде са 828?! Дори сравнени с 2017 г. са прекалено малко, тогава бяха 1400. Това е очевадно намаление с повече от 30-40%.
15% от заразените с хепатит С се възстановяват сами
- Защо се получава така, проф. Антонов?
- Защото няма скрининг. Това, което ние и колеги от други болници се опитваме да направим, да, също е някакъв скрининг, но все пак нашите възможности са ограничени. Необходим е цялостен, генерален скрининг, за да могат да се открият навреме пациентите и да се лекуват. Това е смисълът.
- А предприема ли се нещо, така че да стигнем заветните 5000 тестувани за година?
- За тази цел трябва да има държавна политика. В интерес на истината, се работи в това отношение. Аз съм участник в група за План за превенция и контрол на вирусните хепатити. Този план трябваше да е готов на 3 март миналата година, но вече втора година се бави. На практика се оказва, че няма ръководство, което да създаде организация и да започне по-конкретно да се занимава със скрининга на населението.
Рисковите групи по един или друг начин се обхващат - било с програма за ХИВ, за туберкулоза и т.н., но като цяло останалите пациенти, обикновените граждани, за тях още никой нищо не прави. Оттам идва малкият брой диагностицирани и произтича неефективността. Затова се обръщам към всички граждани с призив да се изследват, особено тези, които имат някакви съмнения. Смятам, че хората започнаха да се вслушват, както и в случая с последната инициатива, която наистина донесе добър резултат. Това, което организираме и вие като медии съобщавате, има своята ефективност.
Ние като членове на СЗО сме длъжни до 2030 г. да открием 90% от инфектираните с хепатит С и 80% от тях да бъдат излекувани. Ние сме част от света и това ни е задачата - да правим по 5000 теста на година.
Проф. д-р Красимир Антонов
- Хем звучите оптимистично, хем съобщавате цифри, които са далеч от желаното...
- Оптимист съм, защото си имаме всичко: диагностика, лечение, специалисти, центрове, всичко си имаме, нямаме болни. Малко парадоксално. За коронавируса нямаме лечение, пък изследваме. А тук имаме лечение, а няма кого да изследваме. В тази връзка, раковите заболявания на черния дроб са много чести. Сега по време на епидемията хората, които починаха в нашата клиника, не бяха с коронавирус, а с рак на черния дроб вследствие на хепатит В и хепатит С.
Борейки се с тези два вируса, ние се борим с рака на черния дроб, който действително е тежка диагноза. Малко хора успяват да бъдат излекувани - ако се хванат навреме, ако се оперират рано и т.н. Обикновено ги хващаме вече с разсейки, с усложнения, когато нищо не може да се направи. Това е страшно. И то при условие, че разполагаме с изключително ефективно лечение - над 95% успеваемост. Уникално е. Сега, когато можем да лекуваме, не можем да издирим инфектираните пациенти.
Аз разчитам на цялото общество, включително медиите, защото като информираме хората и те разберат за какво става въпрос, като вземат здравето в собствените си ръце, както се казва, тогава ситуацията ще се промени. Но на този етап, по една или друга причина, не можем да осъществим масов скрининг.
- Тези вирусни хепатити протичат безсимптомно. И все пак има ли някакъв признак, който да е характерен за тях?
- Уморяемост. Такива болни се уморяват лесно. Работа, която преди са вършили, сега не могат да я свършат или ако могат, се уморяват много. Т.е. симптомът, който най-вече навежда на мисълта за чернодробно заболяване, е мускулна умора, уморяемост. Да, той е характерен и за други болести, но за проблеми с черния дроб е особено показателен.
Д-р Весела Георгиева: Целта е до 2030 г. хепатит С в световен мащаб да бъде елиминиран
Всъщност най-показателно за подозрение на вирусни хепатити В и С е наличието на пиърсинги и татуировки; хора, които използват венозни наркотици, включително смъркане на кокаин. Също така прекарани операции преди 1992 г., кръвопреливане преди 1992 г. Всичко това има смисъл да се изследва, защото е много вероятно такъв човек да се окаже позитивен за хепатит С.
Напоследък има доста колеги, вече пенсионери, които идват да се изследват и се оказват позитивни. Те не са допускали, но е очевадно, че са се заразили на работното място. И сега са неприятно изненадани, че вече пенсионери и изведнъж се оказва, че страдат от тежка инфекция. Слава Богу, разполагаме с ефективно лечение и се справяме.
Въпреки че някои от тях, за съжаление, са вече с цироза и тогава ситуацията е по-сложна. Т.е., ако трябва да обобщя - всичко, свързано с нарушаване целостта на кожата и лигавицата, свързано с манипулация, при която има кървене, е рисково. Затова и съвременната медицина вече се промени. Защото днешните индивидуални спринцовки, индивидуални контейнери и прочее, това е благодарение на вирусните хепатити. Защото точно там се разбра, че изваряването на тези консумативи не върши работа. Вирусът на хепатит В остава въпреки изваряването. Затова всичко се промени, медицината много напредна.
-Остана ли някакъв процент стигма по отношение на хепатит С и В?
- Да, има я стигмата, тя и досега съществува. Хората се страхуват да съобщят, че са инфектирани, защото, за съжаление, отношението към тях е негативно. Веднага ги приемат все едно са инфектирани с остър хепатит А или хепатит Е, които наистина могат да заразят околните. Но хепатит С няма как да инфектира стоящия до него, лежащия до него в леглото или в здравното заведение, или в градския транспорт, или в аптеката. Защото тази болест се предава изключително по кръвен път. Но, за съжаление, тя влиза в рубриката “вирусен хепатит”... Между другото, в цял свят все още е така, ние не правим изключение.
Яна БОЯДЖИЕВА
