Проф. д-р Петър Петров, д.м.н., е председател на Националния съюз на акушер-гинеколозите от доболничната помощ.
Бил е ръководител на Клиниката по акушерство и гинекология към МБАЛ “Св. Мина” в Пловдив от 2014 до 2016 г. Понастоящем е началник на гинекологично отделение в частна болница в Пазарджик.
Ръководител е на Катедрата по здравен мениджмънт към Висше училище по агробизнес и развитие на регионите - Пловдив. Работи и в частния си кабинет в града под тепетата.
Завършва медицина в Пловдив през 2003 г. Две години след дипломирането си работи като общопрактикуващ лекар в Хасково. През 2004 г. печели конкурс за клиничен ординатор по специалността акушерство и гинекология в Тракийски университет -Ст. Загора. От 2005 г. е в МБАЛ “Св. Мина” в Пловдив. В периода 2005-2007 г. провежда мащабно проучване по проблемите на ромската раждаемост в България. През 2008 г. придобива специалност по акушерство и гинекология и репродуктивна медицина. От 2009 г. насам е защитил две докторски дисертации - една в областта на гинекологията и втора - в сферата на общественото здраве и здравния мениджмънт. От 2009 г. е избран за председател на Националния съюз на акушер-гинеколозите от доболничната помощ. За по-малко от година организацията набира скорост и провежда няколко мащабни инициативи, в това число и Първата национална конференция на акушер-гинеколозите от доболничната помощ в България. В момента в организацията членуват над 250 акушер-гинеколози от цялата страна.
Проф. Петров има над 120 научни публикации във водещи наши и международни медицински издания. Автор е и на 10 монографии сред които “Седалищно раждане”, “Цезарово сечение” и “Раждаемостта сред ромския етнос в България - реалности и перспективи”. Той е главен редактор на списание “Съвременна медицинска наука”.
- Проф. Петров, профилактиката на рака на гърдата включва изследване с мамограф. В Пловдив разполагате отскоро с нов апарат, единствен по рода си за цяла Южна България. Какви са предимствата му спрямо мамографа?
- Основното му предимство е, че е абсолютно безвреден. Изследването с термографа, при който рисковете за здравето са сведени до нула, е изцяло подходящ за приложение и при жени над 25 г. И тази група дами трябва да обръщат внимание на гърдите си, но у нас това се прави само при констатиран проблем, тъй като мамографията е рентгенова технология, не е напълно безопасна и се препоръчва на пациентки над 40 г. А при новия апарат няма такова облъчване и може да се прави изследване всяка година или на шест месеца - няма да навреди на здравето на жената. Технологията е контактна безвредна термография, извършвана от много чувствителен датчик с пиезокристали.
- От гледна точка на спецификата на появата и развитието на рака на гърдата, колко често трябва да се прави изследването, за да не се пропусне началото на раковия процес?
- Достатъчно е жената да се изследва веднъж годишно, а при жени, които имат анамнеза - майка, баба с това заболяване, е добре да се проследяват два пъти годишно. Идеята е, ако се развива някакъв процес, да се хване възможно най-рано. А новият апарат хваща процеса в самото му начало - открива тумор с 2-3 мм размер.
Както споменах вече, апаратът е с пиезокристали, които имат много висока термочувствителност. Той сканира гърдата и “вижда” къде има промяна в температурата. Знае се каква е нормалната температура на женската тъкан на гърдата и ако има отклонения, апаратът ги улавя
Раковите клетки са по-обилно кръвоснабдени и затова имат няколко десетки от градуса по-висока температура. Именно на този принцип работи апаратът. Той отчита тези промени и ги визуализира. А самото визуализиране на този термичен образ на екрана става подобно на изображенията при ехографа, дори с по-високо качество.
Проф. д-р Петър Петров
- Как се разчитат след това данните от термичния образ?
- Данните се отчитат от изкуствен интелект. Апаратът е със специализиран софтуер, създаден в Полша. При провеждане на изследването задължително трябва да има връзка с интернет, защото в реално време данните от изследването се изпращат в медицински център в Полша, където резултатът се сравнява с други 60 хиляди изображения. Самото изследване продължава около 20 минути.
Първо, тази система с изкуствен интелект разчита дали има термални отклонения. Ако се засекат такива отклонения, специалист -мамолог в Полша разглежда казуса защо изкуственият интелект е казал да бъде разгледан допълнително този резултат. Окончателното заключение дава този специалист и ни го изпраща с препоръки какви конкретни стъпки трябва да се предприемат. В този случай резултатът се забавя малко.
Ако няма засечени отклонения, самият изкуствен интелект ни връща отговор, че няма открити проблеми и жената не е рискова.
- Казахте, че този апарат открива тумори с много малки размери - т.е., открива рака в много ранен етап. Какви предимства дава и доколко се повишават шансовете за излекуване при това ранно засичане на тумора?
- Ако се открие в ранен етап, по данни от световната статистика, в над 96% от случаите ракът на гърдата е лечим напълно. Дори, когато процесът е открит в зародиш, може да се направи изцяло парциална резекция - да се изреже напълно туморът до здрава тъкан. Колкото по-късно се открие туморът, обемът на операцията е по-голям - премахва се цялата гърда с лимфните възли в подмишницата. Понякога се налага да се отстранят матката и яйчниците също. А ако се открие доста по-късно, е смъртоносен.
- Казвате, че изследването с термографа е особено подходящо за млади жени. Какво имате предвид?
- Защото разделителната способност на апарата е много по-висока от тази на мамографа и има възможност да визуализира по-малки обекти. Самата гърда при по-младите жени е с преобладаваща жлезиста структура над мастната. След определена възраст, процентът на жлезистата тъкан се понижава, а нараства делът на мастната структура. Това е и причината гърдите с възрастта да започват да се отпускат. А визуализацията при една гърда с жлезиста и мастна тъкан е различна. При жлезистата тъкан се откриват по-трудно малките тумори и затова препоръчваме на по-младите жени да се изследват с термографа, който има способността да засича такива малки туморчета.
- Влизат ли в рисковата група и жените с мастопатия? Колко често трябва да си правят те тези профилактични изследвания с термографа?
- В никакъв случай наличието на мастопатия не означава, че ще се развие раков процес - това са различни неща, но е хубаво такива жени да се следят. При едни гърди със зърниста структура и наличие на мастопатия, ако при палпация не се напипват бучки, жената се успокоява, че при нея всичко е наред, а може да се пропусне друг, опасен процес, който да се развие.
- Когато говорим за профилактиката на рака на гърдата, споменаваме предимно жените, а пропускаме мъжете...
- Да, но, за щастие, при мъжете това заболяване е с много по-ниска честота и затова акцентът е на жените. Разбира се, мъжете също е добре да се изследват поне веднъж профилактично и да преминат преглед след 50-годишна възраст. В интерес на истината, по отношение рака на гърдата при мъжете се работи недостатъчно и изследванията са малко, затова и ние не можем достоверно да определим кой трябва да ходи на преглед и да се проследява по-стриктно.
Милена ВАСИЛЕВА
