Проф. д-р Сабина Захариева: 3000 българи са с тумори на хипофизата!

Проф. Сабина Захариева е национален консултант по ендокринология и изпълнителен директор на Университетската ендокринологична болница „Акад. Ив. Пенчев” в София. Разговаряме с голямата специалистка по време на конгреса на Европейската ендокринна асоциация, който се проведе миналата седмица в София и на който присъстваха 270 специалисти от Стария континент и около 200 български лекари. Проф. Захариева обясни новостите в невроендокринологията, което беше тема на конгреса, и нивото на диагностика и лечение на туморите на хипофизата и надбъбречната жлеза.

- Проф. Захариева, какви са възможностите на съвременната медицина за лечение на невроендокринните тумори?
- През последните години лечението на тези тумори коренно се промени, защото разполагаме с много повече лекарства. Някои от лекарствата атакуват туморите периферно, като въздействат върху рецепторите. В последните 2 години се появи нов стоматостатинов аналог – Пасореотид, който действа върху повече рецептори в сравнение с по-старите медикаменти и е по-силен. Друга новост е група лекарства, които влизат в самата клетка и спират разрастването на туморите.

За да спрем растежа на туморните клетки, прилагаме и голям арсенал от лекарствени средства, използвани в онкологията за лечението на тумори на белия дроб, на гърдата, на дебелото черво. Така успяваме да се справим и с метастазите на черния дроб, като осигуряваме по-добра преживяемост на пациентите. Преживяемостта се е увеличила на 15 години, докато преди 13 г. тя беше едва 5 г.

- Достъпно ли е това лечение в България?
- До 2009 г. можехме да прилагаме само допаминови агонисти, които не са специфични за лечение на акромегалия, а са за лечение на пролактиномите. А при акромегалия има ефект при 15–20%. Модерното лечение със стоматостатиновите аналози се допълва от един медикамент, който атакува рецепторите. В България той не беше въведен до към 2009 г. поради основно финансови причини. Но този медикамент е жизненоважен за специфичното лечение на болните с акромегалия. Защото те само с оперативно лечение могат да се подобрят, дори до 80% първоначално. Но в хода на годините настъпват рецидиви. По световни данни трайно могат да се подобрят с неврохирургично отстраняване на аденома около 70% от пациентите. За болните с активна акромегалия обаче след оперативно лечение се налага прилагането на медикаменти.

Сега излезе статия на моя докторантка, която на базата на националния регистър направи изследване как различните терапевтични режими в продължение на 20 години се отразяват на болните от акромегалия. И наистина се установи много нисък процент на повлияване със старите лекарства.

- Кои са лекарствата на бъдещето за тумори на хипофизата, които още са недостъпни в България?
- Те са в експериментален стадий и сме много далеч от времето, когато ще се борим те да дойдат на нашия пазар и да се реимбурсират. Сходни са с лекарства, които се използват при други тумори, защото действат вече не на рецепторно ниво, а на ядрено ниво в клетката.

- А какъв е принципът на вече съществуващите медикаменти?
- Двата принципа на лечение досега бяха

блокер на синтезата и блокер на рецепторите


Когато става въпрос за свръхсекреция на хормони, се действа с медикамент, който специфично се намесва в синтезата на дадения хормон и я потиска. Затова този тип лекарства са различни при акромегалия, Кушинг, пролактиноми. Още по-специфични са, когато действат на рецепторно ниво – пречат на хормона да осъществи връзката си със специфичния рецептор.

- На конгреса се докладва за отглеждане на органа хипофиза в лабораторни условия. Това би било революция в науката. Как ще го коментирате?
- Това са така нарчените ин витро процедури, при които се правят изследвания на клетъчно ниво в епруветка, извън организма. Това са сложни фундаментални, неклинични изследвания, чийто смисъл е да се разгадае молекулярния механизъм на възникването на туморите на хипофизата. В тази област в последните 10-15 години има голям напредък. Правят се много проучвания на генетично и молекулярно ниво.

- С какво може да се похвали сега българската ендокринология?
- Може да се похвали със създаването на регистъра на хипофизните и надбъбречните тумори, на редките ендокринни заболявания. Понеже цялата патология се концентрира в нашата Университетска болница по ендокринология, в сътрудничество с другите клиники в страната събрахме досиета на пациентите с тези тумори за 50-60 години назад. Чуждестранни колеги, които се занимават със здравен мениджмънт, са ми казвали: „Имаш ли регистър, имаш всичко”. Първо, имаш представа за различните етапи, през които са минавали диагностиката и лечението исторически. Второ, дава представа за симптоматиката на това заболяване. Така могат да се направят реални изследвания със сериозна статистическа сила, да се направят сериозни изводи за клиниката, протичането на заболяването и ефектите от лечението, смъртността.

- Каква е статистиката за тези тумори, които показва регистърът?
- Около 3000 тумори на хипофизата и около 900 тумори на надбъбречната жлеза. Болните с акромегалия в нашата база данни са около 800. Пациентите със синдром на Кушинг са около 700. Имаме над 1000 пролактинома – най-честия тумор на хипофизата, който свръхсекретира хормона пролактин, който пряко засяга фертилитета (детеродната способност). Най-често

жените с пролактиноми страдат от безплодие

Това се явява голям социален проблем. Част от тези болни се лекуват при гинеколозите. За щастие лечението е консервативно – с медикаменти. Има случаи, при които аденомът се отстранява и оперативно, но те са по-редки. При акромегалията първото лечение е оперативна интервенция, но е възможно като първа стъпка да се приложи медикаментозно лечение. Синдромът на Кушинг е много агресивно заболяване, при което също оперативният метод е на първо място. Но понеже често има рецидиви, прибягваме и до медикаментозно лечение.

Това са най-честите хормоносекретиращи заболявания.

-Увеличи ли се заболеваемостта в последните години, свързани с голям стрес за хората?
- При акромегалията имаше пик след 1999 г. и след известно време отново спадна. Трудно може да се разбере кои са причините.

- Смятате ли, че се лекуват всички българи с акромегалия?
- Стремим се това да стане чрез широка разяснителна кампания, с обучение на болните. Издали сме много книжки за пациенти на достъпен език за това заболяване, за начина на живот, за проследяването. Лечението, което сме осигурили и се реимбурсира у нас, е много скъпо. Но въпреки това има болни, които се отнасят нехайно към лечението и не го следват. Изпускаме ги от поглед и след известно време те идват занемарени, с доста напреднало заболяване.

Тогава трябва да се положат много повече усилия, за да се върнат към първоначалното си по-добро състояние. В медицината се говори за добро качество на живот, пациентът да се чувства добре. Това трябва да е целта ни.

- Как ще коментирате факта, че доскоро в професионалния бокс в тежка категория се състезаваше успешно един руснак с акромегалия – Николай Валуев?
- Според мен той е още твърде млад и компенсира. До 45 години това е млада възраст.

- Лесно ли се стига до правилната диагноза?
- Понякога пътят е много труден. Със задоволство мога да кажа, че нашите лекари, като се започне от общопрактикуващите, в по-голяма степен и ендокринолозите, са запознати с тези проблеми и сравнително бързо болният достига до нас, за да поставим точна диагноза и лечение.


Мара КАЛЧЕВА