Около 40 процента от хората развиват разширени вени в даден момент от живота си. Честотата нараства с увеличаването на възрастта. И у нас, и в световен мащаб, жените са по-засегнати от мъжете. За повечето хора неравномерните, синкави вени на долните крайници представляват преди всичко козметичен проблем. Често обаче те могат да доведат и до сериозни здравословни проблеми и усложнения. За причините и лечението - в интервюто с проф. д-р Валентин Василев.
Визитка♦ Проф. д-р Валентин Василев завършва Медицинския факултет в Пловдив. Специализира обща, след което и съдова хирургия. Основател на Отделението по съдова хирургия в МБАЛ Бургас, което се създава с пристигането му в града през 2010 г. Впоследствие болницата става Университетска, а отделението прераства в Клиника по съдова хирургия с най-високото трето ниво на компетентност, а проф. Василев я оглавява. Отличен е за научен принос в церемонията "Лекар на Бургас" за 2021 г., доскорошен декан е на Факултета по обществено здраве и здравни грижи в Университет "Проф. д-р Асен Златаров" в Бургас. Има трайни научни интереси към съдовите промени при болните от захарен диабет и ги проследява от години. |
- Проф. Василев, защо през лятото по-често се говори за разширени вени?
- Защото тогава се обострят оплакванията на хората от тежест и отоци в краката, особено на тези, които страдат от разширени вени. Когато е топло, кръвоносните съдове естествено се разширяват, за да помогнат на тялото да се охлажда. Това обаче води до застой на кръвта във вените, особено в краката, което усилва симптомите на разширени вени - тежест, болка, оток, мравучкане. През лятото се движим повече, хората се разхождат, това натоварва венозната система и разширените вени стават по-забележими. През лятото носим по-леки дрехи и къси панталони, вените се виждат и хората започват да обръщат повече внимание на проблема. Топлината също води до по-голямо задържане на вода в тялото, което предизвиква подуване на краката и утежнява симптомите при хора със склонност към венозна недостатъчност.
- Какво представляват разширените вени?
- Разширените вени или хроничната венозна болест - ХВБ, е хронично прогресивно заболяване, което преминава през няколко стадия – шест на брой. В началото няма видими изменения, а само умора и тежест в краката. Обикновено пациентите стигат до лекаря, едва когато разширените вени станат много видими и започнат да им причиняват дискомфорт. Според данни за разпространеността на ХВБ в България, тя е налице при 37% от населението. Заболеваемостта е по-висока при жените - 47% в сравнение с тази при мъжете – 30%. Около 300 000 пациенти са в най-тежките – пети и шести стадий, на заболяването.
- Каква е разликата между разширени вени, флебит и тромбофлебит?
- Хроничната венозна болест се проявява с постоянно разширени, удължени и извити вени, най-често по краката. Те могат да бъдат видими, подути, извити, а хората да усещат тежест, болка, оток, парене, мравучкане. В първите стадии на заболяването разширените вени могат и да не бъдат толкова видими. Флебитът е възпаление на вената. Той може да се случи с всяка вена, независимо дали е разширена или не. Тромбофлебитът е комбинация от възпаление на вената и образуване на тромб – кръвен съсирек. Това е сериозно усложнение при хора с разширени вени, защото има риск тромбът да се откъсне и да предизвика фатален край. Или, за да обобщим, разширените вени са хронично състояние на деформирани вени, флебитът е възпаление на вената, а тромбофлебитът – възпалена вена с кръвен съсирек.
- Какви са причините за поява на разширени вени?
- Предразполагащи фактори за развитието на болестта са наднормено тегло, професии свързани с продължително стоене в право или седнало положение, обездвижване, бременност. Определено симптоматиката ескалира през топлите месеци на годината. Широкото разпространение на това заболяване е свързано с начина ни на живот. Когато не искаме да имаме тази болест, трябва да променим начина си на живот и да наблегнем на физическата активност. Дали си седнал, или прав 8 часа, е еднакво вредно. Вените са съдове, които са много крехки и имат слаба съдова стена. Те разчитат на клапи, създадени от природата, за да не може кръвта да се връща обратно към глезена. Срещу потока на венозната кръв е насочена и гравитацията.
Едно-единствено нещо, което остава да помогне на вените, е мускулната помпа на подбедрицата. Когато се движим, мускулите се съкращават и изтласкват кръвта нагоре към сърцето. Клапите, доколкото са здрави и още не са се повредили, пречат на кръвта да се връща обратно. Те с течение на времето се изхабяват, кръвта отива в обратна посока, краката отичат, започват да се появяват разширени вени, отоци и други заболявания.
- Наследствеността сред рисковите фактори ли е?
- Да, при това на първо място. При 55% от хората има наследственост. На второ е хормоналната регулация, особено при жената, по време на бременността.
- При кого се проявява по-често - мъже или жени?
- Както казах и преди, жените боледуват три пъти по-често от мъжете и са по-уязвими именно заради по-честите хормонални промени, които настъпват в женския организъм. Третият фактор е възрастта, четвъртият – начинът на живот. Разширени вени може да има човек на всяка възраст, но обикновено се появяват при по-младите жени по време на бременността, както и в годините след 40-50.
- Кои са първите симптоми на разширените вени?
- Дори в нулевия стадий, когато няма видими разширени вени, хората имат оплаквания – тежест и отоци в краката, нощни крампи, мравучкания, сърбежи и това ги кара да посетят лекар. Тези оплаквания се засилват изключително много през лятото. Задължително е хората, които вече имат такава диагноза, през май да посетят съдов хирург, за да се види дали има развитие на заболяването и ако е необходимо да се промени терапията. Всеки човек, който има такива оплаквания, може първо да се отнесе към личния си лекар. Той ще прецени дали те са от венозен произход и ще изпрати пациента на съдов хирург. Но пациентът директно може да посети съдов хирург, ако е 100% сигурен или в семейството има хора, които боледуват от разширени вени.
Проф. д-р Валентин Василев
- Как се диагностицират разширените вени?
- Диагностиката започва с анамнеза – разговор с пациента, в който той да сподели от какво се оплаква, кога се появяват симптомите – вечер, сутрин, след физическа работа, в топло време. Има ли разширени вени в рода, има ли рискови фактори – бременност, работа на крак, наднормено тегло, обездвижване. Следва физикален преглед, при който лекарят оглежда и опипва краката в изправено и легнало положение, за да установи дали има видими разширени или паякообразни вени, има ли оток, има ли кожни промени – оцветяване, рани, удебелена кожа има ли болезненост по хода на вените.
При необходимост се прави ултразвуково изследване с доплер – това е златният стандарт за диагностика на разширени вени. Чрез него се оценяват проходимостта на вените, състоянието на венозните клапи, дали има обратно връщане на кръвта, наличие на тромби (съсиреци), или запушвания. Доплерът показва неща, които с просто око не могат да се видят и затова е ключов при избор на лечение. Понякога се налагат допълнителни изследвания - като флебографията, което представлява контрастно рентгеново изследване на вените или скенер, при съмнение за дълбока венозна тромбоза.
- Какъв трябва да е хранителният и двигателен режим на пациент, диагностициран с разширени вени?
- Разширените вени не са просто естетичен проблем, а състояние, което изисква цялостен подход: правилно хранене, движение и грижа за кръвообращението. Целта е да се подпомогне венозното кръвообращение, да се намали възпалението и да се поддържа здравословно тегло, защото затлъстяването утежнява симптомите. Плодовете, зеленчуците, богатите на фибри храни помагат да поддържаме добро здравето на вените. Трябва да се приема много вода, защото добрата хидратация намалява риска от съсиреци. Трябва да се избягват прекалено солените и преработените храни, защото те задържат течности в тялото. Също и трансмазнините, прекалено мазните ястия, рафинираната захар, алкохолът.
Двигателният режим помага да се избегне застоят на кръв в долните крайници
Препоръчва са всекидневно ходене пеша поне по 30 мин, каране на колело или велоергометър. Идеален спорт е плуването, защото не натоварва ставите и има охлаждащ ефект. Йога или леки стречинг упражнения подобряват еластичността на съдовете. Ако работите седнали, на всеки час ставайте и правете кратка разходка или раздвижване. Избягвайте дългото стоене на едно място, независимо прави или седнали, вдигането на тежко, прекомерни силови тренировки без контрол, прекомерно излагане на топлина (сауна, горещи вани). Вдигането на краката на високо за 10-15 минути вечер подпомага венозния отток и облекчава тежестта и подуването. Краката трябва да бъдат вдигнати над нивото на сърцето.
- Споменахте стадии на болестта, но бихте ли уточнили какви са те?
- Разширените вени не се появяват изведнъж и без предупреждение, а преминават през различни стадии на развитие – от 0 до 6. При нула нямаме видими признаци, но имаме оплаквания – тежест в краката, мравучкане, оток вечер. Проблем има, макар визуално нищо да не личи. При стадий 1 вече имаме "паякообразни" вени – тънки, червеникаво-сини нишки по кожата, тип "паяжина". Няма подути, изпъкнали вени, но има козметичен дискомфорт и лека тежест.
Стадий 2 се характеризира с видими разширени вени (варици) - ясно изпъкнали, сини или лилави вени, видими под кожата и тежест, болка, подуване, нощни крампи. При стадий 3 има постоянен или често повтарящ се оток на глезените и подбедриците, а кожата може да изглежда опъната и лъскава. Кожните промени са характерни и за стадий 4 - кафеникави петна, екзема около глезените, липодерматосклероза (втвърдяване на кожата), атрофия, трофични промени. Пети и шести стадий са най-тежки и трудни за овладяване – тук вече се появяват раните, обикновено около глезените, които в последните етапи са труднозарастващи.
- Лечими ли са?
- Колкото по-рано се диагностицират разширените вени (още в стадий 1 и 2), толкова по-лесно се контролират чрез промяна в начина на живот, компресионни чорапи и евентуално неинвазивни процедури. В напредналите стадии (4-6) често се налага медикаментозно лечение и хирургична намеса.
- Какви са последиците и усложненията, ако не се лекуват разширените вени?
- ХВБ е социалнозначимо заболяване, защото боледува висок процент от населението. Последствията от хроничната венозна болест са остър флебит, кръвотечение от варикозните възли и трофични изменения на кожата (екземи, язви). Най-сериозното усложнение е образуването на тромби в разширените вени. Те причиняват тежко разстройство на функцията на засегнатия крайник. Състоянието може да се усложни с развитието на венозна гангрена или хеморагична некроза в острата фаза, което може да доведе до загуба на крайника
Ако тромбът се откъсне, той най-често попада в белите дробове и води до остро животозастрашаващо състояние - белодробната тромбоемболия.
- Какви са съвременните методи на лечение?
- Разширените вени се лекуват първо с промяна в начина на живот, след това – медикаментозно. Има и различни миниинвазивни начини, в зависимост от степента на болестта, при които във вената се инжектира специален разтвор, който слепва съдовете и така вената се изключва от кръвообращението. Светлинната аблация (известна сред хората като лечение с лазер) се прилага у нас от 10-15 години, в света – от 20, но не е еднозначно призната. Класическата венектомия – т.нар. стрипинг, засега остава златен стандарт в лечението на това заболяване.
- Какво представляват оперативните методи на лечение на разширени вени и кога са наложителни?
- Оперативно лечение се препоръчва, ако вените са силно разширени и деформирани, обикновено стадий 2 и нагоре, има постоянен оток и кожни промени, има риск или вече е възникнал тромбофлебит, има незаздравяващи венозни рани, симптомите не се повлияват от медикаменти, компресионни чорапи и промяна в начина на живот. Споменатият "стрипинг" представлява хирургично отстраняване на увредената вена чрез малки разрези. Използва се при напреднали случаи с големи варици. Склеротерапията, при която във вената се инжектира специален разтвор, е подходяща за малки и средни вени, често се използва за козметичен ефект. Изборът на метод зависи от стадия на заболяването, общото здравословно състояние, локализацията и големината на разширените вени.
- Какъв е възстановителният следоперативен период?
- При класическата венектомия болничният престой е 1-3 дни, а възстановяването – около месец. При по-малко инвазивни методи болничен престой може и да не се налага, а възстановяването е до няколко дни. Препоръчва се носенето на компресионни чорапи, леко ходене, избягване на тежки спортове, сауни, горещи вани. И проследяване при съдов хирург.
- Предотвратими ли са разширените вени?
- Превенция е възможна. Състои се в правилен режим на живот и движение, в специални упражнения, в правилен избор на обувки. Не трябва да се застоявате дълго прави на едно място. Ако работата изисква седяща поза дълго време, необходимо е да се правят почивки. Масажът на краката, правилният избор на облекло, избягването на продължителното стоене на топлина също влияят добре на превенцията.
- Какви са вашите препоръки за предпазване от разширени вени?
- Каквито са обичайните препоръки за предпазването и от други заболявания – редовно движение, правилно хранене, плуване, поддържане на здравословно тегло. Лесни и ефективни упражнения - повдигане на краката нагоре, въртеливи движения на глезените, "велосипед" в легнало положение, стимулират венозната помпа на краката и поддържат здравето на вените.
Кога е подходяща оперативната интервенция на вените
Операция за отстраняване на разширени вени се предприема, когато всички приложени преди това мерки не могат да облекчат достатъчно симптомите. Важно е да се знае че кръвоснабдяването на краката не се влияе от отстраняването на болните вени, тъй като кръвта се отклонява към други, здрави вени. В страните от Европа операцията на разширените вени е една от най-често извършваните процедури, когато става въпрос за пациенти с една от тежките степени на диагнозата.
Отстраняване на вените: При тази процедура се правят разрези точно под слабините и в задната част на коляното или на глезена. Вената първо се завързва или притиска със скоби в горния разрез (така нареченото лигиране на вената). След това дълъг проводник се вкарва във вената през долния разрез и се придвижва напред. Накрая към долния му край се прикрепя приставка, подобна на копче, и вената се издърпва напълно през разреза в слабините.
Флебектомия: По време на флебектомия се правят определен брой разрези с размери няколко милиметра по протежение на засегнатата вена. През тези разрези вената първо се издърпва доколкото е възможно с малка кука, след това се отрязва и отделя на няколко части. Тази процедура се използва главно за по-малки вени – като страничните разклонения на по-големите съдове. Има за цел да предотврати образуването на белези, които могат да се получат при по-големи разрези.
Хирургията може да бъде много ефективна за облекчаване на симптомите - при над 80% от пациентите болката, подуването и сърбежът намаляват или изчезват напълно и краката отново изглеждат по-добре. И двете операции обаче могат да причинят болка, инфекции на раните, кървене, подуване, белези и обезцветяване на кожата на мястото на интервенцията. Около 15% от пациентите изпитват една от тези нежелани реакции. Сериозни усложнения като тромбоза или наранявания на нервите са много редки.
Разширените вени могат да се появят отново дори и след като е направена операция. Проучванията сочат, че една трета от хората, претърпели отстраняване на вените, са развили отново това състояние след две години. Обикновено пациентите се прибират вкъщи в същия ден след операцията, но докато отокът спадне и белезите зараснат, е необходимо известно търпение. Възможно е възстановителният период да отнеме и до три седмици, преди оперираният да може да се върне на работа.
Мария ИВАНОВА
