Проф. Григор Горчев: Свършихме лимита за операции на рак на матката – 2 месеца няма да работим!

Медицинският университет в Плевен беше домакин на III международен конгрес по роботизирана хирургия (2 – 4 октомври) в София. Пионерът в тази област у нас проф. Горчев направи гинекологична операция наживо на 3 октомври, а проф. Делийски заедно с румънски екип оперира пациент с рак на дебелото черво на 4 октомври. И двете интервенции се предаваха директно в София и бяха коментирани от участниците в конгреса. За новостите в роботизираната хирургия и за нейното приложение в България разговаряме с проф. Горчев.

- Проф. Горчев, впечатли ли ви някоя новост на конгреса, която искате да въведете във вашата практика?
- По отношение на гинекологичната хирургия няма нещо, което да ни впечатли. Това, което се прави по света, го правим и ние. Неслучайно нашият екип беше класиран от Европейската асоциация по роботизирана хирургия на второ място по успеваемост на брой оперативни интервенции. На първо място са колегите от Швеция, а на трето – от института по онкология в Милано (Италия). Но на конгреса дойдоха водещи кардиохирурзи от Европа. По процент на успеваемост роботизираната хирургия е на първо място в кардиологията. На второ място е в урологията, на трето – в гинекологията, а на четвърто – в общата и коремна хирургия. В България не е развита роботизираната кардиохирургия, защото има други приоритети. В САЩ първата роботизирана кардиологична операция е направена през 2006 г. Забележителното при нея е, че опериран днес пациент се изписва още на другия ден. Защото не се отваря гръдният кош, а се работи през 4-5 малки отвори на гръдната клетка, което е много щадящо.

Най-силно участие на конгреса имахме от уролози. Много силни екипи работят в Гърция и в Румъния. И ние имаме един екип в Плевен, който работи от две години, но не с такъв темп, с какъвто бихме желали. За жалост в България това е въпрос на финансиране. В САЩ, например, този тип урологични операции са стандарт и се правят със системата "Да Винчи".

- Какво е нивото ни спрямо роботизираната хирургия в Европа?
- По отношение на роботиката в гинекологията сме на едно от първите места в Европа, защото измерителят е брой оперативни интервенции. Това се дължи на факта, че имаме много онкоболни в България. Докато в Швеция или Италия, за да направят 100 оперативни интервенции, ще им трябват поне 2-3 години. А ние през октомври ще свършим инструментите за роботизираните операции и ще чакаме чак до януари, когато ще започне финансирането на стоте операции за 2015 г. Така два месеца няма да можем да работим поради липсата на инструменти. Виждате, че от януари до октомври сме си изпълнили лимита – оперирали сме тези сто жени. Но пациентките са много повече. Това е много лош белег за здравната система в България. Има много ракови заболявания. Няма профилактика.

Роботизирана кардиохирургия нямаме

Имаме два урологични екипа – единият е в болница „Доверие” в София, а другият - в университетската болница в Плевен. По отношение на коремната хирургия стартирахме преди около 7 месеца. Имаме един екип на проф. Ташко Делийски в Плевен. Много е трудно в България. Субективният фактор пречи, защото трудно се приема като философия този тип хирургия от по-възрастните колеги. Те са по-консервативни и не дават възможност на младите хора да израснат нагоре. Станало е един вид стандарт да не се подготвят млади колеги, да не съществуват школи в дадено направление. Утвърдените специалисти страдат от чувство за незаменимост и не подготвят други колеги. А роботизираната хирургия се отдава много на младите хора. Гледам колко бързо напредва д-р Танчев от нашия екип, защото работата е свързана с компютъризация, с повече мислене, с връзка ръка – мозък.

Има и обективни пречки пред роботизираната хирургия – финансирането. През 2008 г. на Балканите имаше два робота – единият в Плевен, другият – в Букурещ при проф. Попеску в румънската бивша правителствена болница, която сега е отворена за всички граждани. През 2013 г. ние имахме две системи, а в Румъния станаха осем. Гърците нямаха нищо и ние сме ходили там да оперираме. Сега там има 12 роботизирани системи, а в Кипър – 10. Румънските и гръцките колеги усетиха нишата и инвестираха много в тази област. Изпращат и специалисти на обучение, основно в САЩ. Ето защо на конгреса едно 80% от презентациите на тема морфология бяха на гръцки колеги.

- С каква локализация тумори е най-големият ви опит?
- Роботиката е незаменима по отношение на раковата хирургия. Ако има смисъл да се прави, това е за рак на тялото на матката, рак на маточната шийка, рак на яйчниците.

С роботика се оперира и миома,

макар че това се смята в България за снобизъм, за лукс. Но ние сме оперирали немалко жени с миомна болест, които са си плащали. Касата не поема операциите за този вид заболяване. Наистина това е много бърза и атрактивна методика, но трябва да бъде финансово обезпечена. Затова работим основно рак на шийката на матката и рак на тялото на матката. За тях плаща държавата. Все още не плаща за рак на яйчниците.

Тази методика е незаменима при пълни жени. Ние сме затрупани от такива случаи. Преди седмица оперирах пациентка, която тежеше над 170 кг. Обикновените операции при тези жени са много рискови, а и трудно се възстановяват. Докато при роботизираните операции се изписват още на втория ден. Няма да забравя как преди около 3 години докараха една жена в много тежко състояние от Петрич. Съпругът й я докара с пикап, защото не можеше да седи в друго превозно средство. Тежеше към 200 кг, а беше на 36 години. Тогава нямахме инструменти за толкова пълна пациентка и поръчахме специално от Германия. Оперирахме я и всичко беше наред. Даже преди две седмици я консултирах – беше жива и здрава.

В общата хирургия роботът "Да Винчи" в България се използва основно за рак на дебелото черво – на сигмата и на ректума.

- Какъв е редът жена с гинекологично заболяване да се запише за операция от вашия екип?
- Тънкият момент е да се прецизира коя жена е подходяща за роботизирана хирургия и коя – за отворена операция. Ние трябва да отстояваме интереса на пациентите. По принцип не всяка пациентка е подходяща за този вид хирургия. Например не са подходящи жени с рак във втори и трети стадий, на лъчетерапия. Ние оперираме рак в първи В стадий до втори А стадий. Когато се открие туморът, той

трябва да се оперира до един месец след това

Освен да не оперираме по чисто медицински причини, проблем е и лимитът от 100 пациентки, чието лечение се поема от Здравната каса.

- А колко пациентки може да оперирате?
- По две на ден не е проблем за нас. Преди правехме по една-две операции на седмица, сега може да направим и по десет на седмица. Реално на година нужда от този тип хирургия имат минимум 150 българки с новодиагностициран рак на матката.

- Скъпа ли е роботизираната хирургия?
- На пръв поглед тя е много скъпа, но като погледнем крайния ефект, се оказва, че не е. Една операция по този метод струва около 8000 лв.

Но пациентът си отива след един ден вкъщи и може да започне работа още на първата седмица. Но икономистите в държавата не гледат крайния резултат, а конкретните параметри. Ето защо сме ограничени да правим до 100 операции годишно. Нуждаещите се обаче са много повече. И ние няма как да обясним на сто и първата жена, че операцията й не може да се плати от Здравната каса. Преди седмица написах официално писмо до НЗОК и до Българския лекарски съюз да се увеличи поне с 30% реимбурсацията на роботизираните операции. Сигурно ще ни отговорят, че няма пари.

- Каква е успеваемостта на роботизираната хирургия, сравнена с класическата?
- Наистина няма смисъл от роботиката, ако пациентката ще загине две години след операцията. Ние участваме в клинично проучване заедно с още 15 екипа в света, като се сравняват резултатите на отворена хирургия и на роботика при рак на матката при жени в един и същи стадий на заболяването. При петгодишната преживяемост няма разлика между двата типа хирургия. За това ще излезе с официално становище Световната асоциация по гинекологична онкология. Но ние си водим и наша статистика. Аз консултирам първите жени, които съм оперирал през 2008 г., и те са живи и здрави.


Мара КАЛЧЕВА