Проф. Николай Петров: Не искаме да печелим повече, а да получаваме изработените пари!

Бригаден генерал проф. Николай Петров e новият началник на ВМА-София от 3 юни т.г. Той e роден на 29 август 1959 г. в гр. Средец. Завършва медицина във ВМИ - Варна през 1985 г. От 1992 г. до 2004 г. преминава през ординатор, асистент, старши и главен асистент във ВМА - София. От 2004 г. е началник на Катедрата по анестезиология, реанимация и интензивно лечение при ВМА и републикански консултант по анестезиология, реанимация и интензивно лечение. Президент е на Дружеството на анестезиолозите в България. За кратко бе и министър на здравеопазването в служебното правителство на Марин Райков, но не скри, че с облекчение се връща към лекарската професия.

На 1 декември елитната болница чества 123-годишен юбилей. Въпреки радостта от тържеството, шефът на ВМА сподели, че лечебното заведение продължава да има дългове за над 100 млн.лв. За настоящето и бъдещето на ВМА разказа топекспертът в анестезиологията в интервю специално за в. “Доктор”.

- Проф. Петров, разкажете за тържествата по повод 123-годишнината от основаването на ВМА.
- На 1 декември празнуваме 123 години от основаването на ВМА. Както повечето пъти досега, ще има церемония пред Академията в 10 ч., с военен оркестър, ще поднесем венци с цветя пред паметника на загиналите военни лекари, така ще отдадем почит на нашите предшественици. В 10,30 ч. ще има тържествено събрание в киносалона на ВМА, ще има официални слова, поздравления от гости. Очаквам военния, здравния министър, президента, зам.-министри, директори на големи болници и още много гости. Ще наградим някои от работещите в системата на ВМА за добри постижения. След официалната част ще има кратък концерт, който ще бъде изнесен от оркестъра на Министерството на отбраната. Ще има и обеден коктейл в клуба на ВМА, за да отбележим годишнината на чаша вино.

- Какво е финансовото състояние на ВМА в момента?
- Състоянието на ВМА продължава да бъде тежко, защото имаме сериозни дългове - това е основната борба, която водим в момента. Успяхме да детайлизираме разходите, които имаме, от доста време предоговаряме изплащането на дълговете, от типа на преговори с фирмите и постигане на някаква отстъпка - дали от лихви или от цялата сума. Фирмите са така добри и свалят около 20% от цялата сума, при условие, че сме редовни в плащанията. Правим планове за погасяване, ще успеем да спестим около 1,3 млн.лв. Паралелно с това предоговаряме и договори с фирми за бъдещи доставки и сме договорили отстъпки в размер на 8,5 млн. лв.

Понижихме разходите за лекарства за октомври т.г. с 400 хил.лв. в сравнение със същия месец на м.г. Вкарахме малко повече ред при изготвянето на заявките, повече контрол. Всички шефове на клиники много коректно съдействат, те са в основата на тези успехи.

- Как работите с НЗОК?
- По отношение на работата със Здравната каса, тя върви коректно. Лимитът, който ни дава НЗОК обаче, определено ни затруднява. Получава се така, че от една страна

пациентите предпочитат нашата болница,

но при наложен лимит на работа не можем да удовлетворим нуждите им. Искам да споделя данни на Касата, от които се вижда, че ние сме третата предпочитана болница в страната. На първо място е “Св. Георги” в Пловдив, тя е най-голямата в този регион. На второ място е “Св. Марина” във Варна, която също обслужва огромен контингент болни. На трето място е ВМА-София. В същото време, когато става дума за осигуряване на финансов ресурс, там сме на 9-10-то място. Това не е справедливо.

Друг голям проблем е, че на нас не ни се заплаща за спешна помощ от МЗ. Аз ще имам среща с министър Москов и ще го моля да направи необходимото. Ние имаме много добър спешен център, голям поток пациенти. 8-10 млн.лв. годишно отиват за тази дейност, ние я вършим, но не ни се плаща. Не получаваме плащане и за психиатрично лечение, макар че клиниката ни е много добра. Въпреки това имаме пациенти, но те остават за сметка на болницата. Друг много сериозен проблем е това, че нямаме договор с НЗОК за работа в доболничната помощ, поради простата причина, че нямаме структура, която да е регистрирана като ДКЦ. Касата няма законово основание да сключи договор с нас за 2 дейности - като болница и ДКЦ - по тази причина не можем да преглеждаме пациенти с направление. А имаме поликлиника и тя работи, но не влизат пари в Академията, защото не отчитаме направления. Това трябва да стане с промени в Закона за лечебните заведения, ще има много тичане по комисии.

Т.е. ние сме предпочетени от пациентите, но сме в задушаваща прегръдка и това не ни дава възможност да се развием. Ние сме необходими, когато има бедствия, аварии, тежки случаи, но не толкова желани, когато става дума за разпределение на финансови ресурси. Не искаме нещо по-специално от другите, искаме справедливост. Не искаме да печелим повече, а да получаваме парите, които сме изработили.

- 100 млн.лв. дългове преодолими ли са за болница като ВМА?
- Дълговете растяха всеки месец с по 4-5 млн.лв. Сега поне спряхме този растеж - трудно се стопява такъв преразход.

Икономиите не могат да бъдат до безкрайност

Ние трябва да работим и в посока приходи, а не само за реализиране на икономии. 100 млн. лв. са много, дори за болница като ВМА - трудно се връщат такива пари, изключително ще разчитам на помощ от страна на държавата.

Моята задача като началник на ВМА я разбирам така - ако можем да не правим нови дългове и да покрием част от старите, всичко това с условието да запазим структурата и кадрите. Защото без кадри няма и дейност, апаратурата също е нищо.

- Оптимист ли сте за бъдещето на болницата?
- Умерен оптимист съм. На фона на всичко, което се случва в света и в България. Но изповядвам философията, че, когато работим обективно и чисто, Господ ще ни помогне.

- Каква е равносметката ви за краткото време, в което сте начело на ВМА?
- Рано е за равносметка - това не е малка структура. Цял живот съм работил тук и в началото живеех с мисълта, че в рамките на 3 месеца ще навляза в работата. Много хора ми казваха, че ще ми е необходима 1 година, оказаха се прави. Аз продължавам да намирам неща, които ме изненадват. Работя сутрин от 6,30 ч. до 19-20 ч. вечерта. Искам да стигна навсякъде и до всичко, в период на свръхнатоварване съм. Но няма да се оплаквам, хванал съм се на хорото и каквото мога добро да свърша, ще го направя.

- Остава ли ви време за пациентите в реанимацията?
- Сутрин минавам на визитация в реанимацията, после слизам на втория етаж и започвам борба с администрацията. Тук ще ме “убият” с папки и документи, край нямат, такъв документооборот се върти... Когато бях министър, също се “плашех” така от купчините папки, които редяха на бюрото ми. За най-късо време трябва да прочетеш какво подписваш и как се развиват нещата, това е голяма отговорност.
Наскоро ВМА беше домакин на Конгрес по парентерално хранене, мина с голям успех. Установих че, анестезиологичната гилдия е жива и няма да се предаде лесно. Това са едни от най-добрите лекари и хора също така, естеството на работата ги прави такива. Това е стресираща работа, често се срещаш със смъртта - отрезвяващи ситуации за всеки човек. Срещата със смъртта винаги е като за първи път, с това няма свикване. Не винаги успяваме да спасим пациент, но разговорите с близките винаги са като за първи път за нас, лекарите.

- Има ли някаква промяна в здравната система като цяло според вас?
- Има положителна нагласа в новото ръководство на Министерството на здравеопазването. Имат много добри идеи, дано са налице куражът и силите да ги реализират. Ясно е на всички ни, че отнякъде трябва да се започне с промяната на нещата. Новият министър също е анестезиолог, прави ли ви впечатление, че напоследък само колеги от тази специалност застават начело на МЗ?

- Имаше слухове, че и на вас ви е предлаган този пост - така ли е?
- Не ми е предлаган такъв пост. Президентът избра д-р Мирослав Ненков за служебното правителство, а сега не ми е предлагано да стана здравен министър. За мен това не е било мечта. Когато бях м.г., го приех като задача - за определен период от време да изпълня дадени неща. Знам, че се справих добре, за 3 месеца няма как да свършиш много от важните неща, но поне не се изложих. Оценките за работата ми ги оставям за другите.


Маргарита Благоева