Проф. д-р Юлия Джоргова е от основателите на болница “Св. Екатерина” и от доайените на инвазивната кардиология в България. Сега е началник на Клиниката по кардиология в “Св. Екатерина”. Проф. Джоргова въвежда и утвърждава за първи път в страната ангиопластиката при остър миокарден инфаркт, радиалната техника, използването на балонна помпа при кардиогенен шок, перкутанна ангиопластика при стволова стеноза, имплантацията на стволови клетки, транскатетърното клапно протезиране и много други. Специализирала е в Холандия и САЩ.
Беше национален ръководител на европейския проект “Stent for Life”. Сега е национален консултант по кардиология. Отличена е с почетния знак “Български лекар” и “Лекар на България”. По повод Световния ден на сърцето - 29 септември, проф. Джоргова даде интервю за в. “Доктор”.
- Проф. Джоргова, с какво се промени кардиологията от началото на вашия професионален път досега?
- Когато аз започнах да се занимавам с инвазивна кардиология, тя беше новост в цял свят. Но оттогава инвазивните методики навлизат все повече и това е нормално, защото са по-малко травматични за пациента. Сега широко се прилагат при коронарните заболявания - болестите на кръвоносните съдове, които хранят сърцето - инфаркта, нестабилната стенокардия и др. Когато аз навлизах в кардиологията, инфарктът се лекуваше с наблюдение на пациента в болница. Не се стремяхме да отпушим съдовете. В началото започнахме да използваме лекарства, които разтопяват тромба, запушил съда. След това дойде ред на методите на инвазивната кардиология. Първо съдът се отваряше само с балонче, след това със стент. Стентовете започнаха да стават все по-добри, да са покрити с лекарства, с полимер, който започва да се саморазгражда. Така се усъвършенстваха стентовете, че сегашните не могат да се сравняват с предишните нито по качество, нито по резултат. По този начин беше дадена възможност на инвазивната кардиология да се намеси в много области, които преди бяха приоритет на кардиохирургията.
Вече отпушваме съдовете на много повече пациенти и можем да им осигурим добро качество на живот за много по-дълго време. Преди години процедурите трябваше да се повтарят поради повторна поява на стеснения на кръвоносните съдове. Докато при сегашното качество на материалите една процедура най-често е достатъчна и по качество е равностойна на ефекта на кардиохирургията, при значително по-малка травма за пациента. Кардиохирургията остава само за най-тежките случаи, с най-големи дифузни промени в съдовете.
Започнахме също да слагаме и аортни клапи, да затваряме вродени дупки в сърцето, да поставяме протези на аортата - големия съд, който храни цялото тяло. В миналото разслояването на аортата най-често завършваше фатално. Когато разслояването беше на гръдния сегмент, изобщо не подлежеше на хирургия поради много високия риск.
Инвазивната кардиология навлезе в много области на медицината
Отварят се периферни съдове, бъбречни съдове, мозъчни съдове. Последното нещо, в което навлизаме сега, макар и трудно, е интервенционалното лечение на исхемичния инсулт. Проблемът е преди всичко организационен - пациентът трябва да стигне изключително бързо до квалифицирана помощ в ограничен брой болници.
Много бързо се разви интервенционалната кардиология тъкмо защото е по-лека, по-атравматична, по-щадяща за пациентите. Този напредък подтикна и развитието на сърдечната хирургия - по света все повече от кардиохирурзите се опитват да бъдат минимално травматични, за да са конкурентоспособни. Всичко това води до по-качествена медицина.
Проф. Джоргова
- Какви са най-новите постижения в момента в инвазивната кардиология, за които сега се съобщава по конгресите?
- Последната новост е поставянето на митрални клапи. Двете клапи, които най-много се увреждат у възрастните хора, са аортната клапа заради нейната стеноза и митралната клапа заради нейното разширяване и отпускане, поради което част от кръвта се връща, без да влезе в сърцето. Това са най-честите заболявания у възрастните, а повече от 80% от тях не могат да бъдат лекувани хирургично поради напреднала възраст и съпътстващи заболявания. Рискът от смърт при кардиохирургия за тях е прекалено висок. Точно затова в тези две области инвазивната кардиология работи много активно.
В България започнахме да слагаме аортни клапи от 2009 г., в нашата болница “Света Екатерина” вече натрупахме богат опит в това отношение. Поставили сме над 200 аортни клапи.
Все още се борим да започнем поставяне на митрални клапи. Малко по-трудна е методиката, а също изисква и повече финансови средства. В момента над 30 типа митрални клапи са в проучвателен вариант. Само една методика е добре проучена - митрален клип - и представлява поставяне на клип на митралната клапа, за да се намали връщането на кръвта. Митралният клип е най-новият хит в интервенционалната кардиология.
- В рутинната работа с какво ни превъзхождат водещите здравни системи в света в областта на интервенционалната кардиология?
- Ако вземем практиките на нашите университетски болници, не ни превъзхождат в нищо.
С изключение на поставянето на митрална клапа повечето методики отдавна се прилагат в България.
Инвазивната кардиология у нас държи много добро средноевропейско ниво. Не казвам най-високото, но в никакъв случай не сме в задния двор на Европа. Съумяваме да въвеждаме новите методики и да държим ниво въпреки големите трудности, които има напоследък както цялото общество, така и медицината.
- Колегите ви в страната все се хвалят, че правят нещо за първи път в България. Но съм сигурна, че няма инвазивен кардиолог, който да ви изпревари по нововъведения.
- “За първи път в България” “уникално” стана нещо като чалга. А аз не съм медиен човек, че да парадирам с подобни неща. Медицината е колективна наука и екипна работа. Чувам, че някъде са започнали “нещо уникално”, което ние от години правим. Съжалявам, но това за мен е шоу-медицина. Според мен не е важно лекарят да прави нещо за първи път, важно е методиката да се въведе рутинно, за да може повече колеги да я прилагат, за да може повече пациенти да се възползват от това лечение. В медицината не бива да има драма, а квалификация и рутина. Драмата в медицината означава лоша първоначална оценка на състоянието на пациента или неподготвеност на екипа да посрещне евентуални усложнения. Екип с изградена рутина, който следва утвърдени протоколи на работа, може да се справи и с драмата. Разбира се, че ще има въвеждане на методики за първи път, но смятам, че в медицината трябва да стоим далече от реклама.
- Има ли все още проблем в реимбурсацията на клапните протези?
- Има проблем в реимбурсацията на много неща в интервенционалната кардиология. Специално клапните протези се поемат от Здравната каса. Но преди ги реимбурсираше на 50 000 лева, а сега на 40 000 лева. Наистина част от фирмите свалиха цените донякъде. Проблемът е, че прекалено рязко.
Касата намали реимбурсацията,
преди болницата да успее да предоговори цените. Има различни видове клапи и най-високият клас, който слагахме преди това безплатно за пациента, сега използваме само ако той си доплати 5000 лева. Принудени сме да слагаме от по-старата генерация клапи за останалите пациенти. Не искам да бъда разбрана погрешно: и по-старата генерация върши същата работа за пациента. Натоварването е повече за нас, интервенционалните кардиолози, защото клапите от най-новото поколение се поставят по-лесно. Надявам се реимбурсацията на тези медицински изделия да се подобри, защото нашата област непрекъснато се развива и идват нови неща.
Лошото в България е, че нововъведенията навлизат бавно, защото са скъпи. Всяка нова методика и консуматив, който излезе на пазара, първоначално е скъп. Да, Касата поставя някакъв среден стандарт, което не е зле за ежедневната ни работа. Но трябва да се създаде и фонд за иновации. Без тях ще изостанем. Трябва да вървим напред както всяка европейска страна. Ако останем на това ниво, в един момент ще сме изостанали много. Иновациите са скъпо удоволствие, а е трудно да накараш пациентите да си доплащат.
- А как лично вие се грижите за сърцето си?
- Стремя се да си контролирам кръвното, холестерола, кръвната захар. Всеки човек би трябвало да знае, че поне веднъж годишно е добре да отиде при кардиолог, тъй като сърцето невинаги дава сигнали, че страда. Има хора с коронарна болест, които разбират за нея след първия инфаркт. Много важно, освен контрола на рисковите фактори за сърцето, е да има движение. Задължително, ежедневно движение поне половин час.
Мара КАЛЧЕВА
