Проф. Здравко Каменов, дмн: Диабетът може да бъде избегнат!

За да се случи това, трябва да има много ранна намеса, още във фазата на предиабетните състояния

https://zdrave.to/index.php/saveti-ot-spetsialisti/prof-zdravko-kamenov-dmn-diabetyt-moje-da-byde-izbegnat Zdrave.to
Проф. Здравко Каменов, дмн: Диабетът може да бъде избегнат!
Проф. Здравко Каменов, дмн, е началник на Клиниката по ендокринология на Университетска болница “Александровска” и ръководител на Катедрата по вътрешни болести на Медицинския университет - София. Проф. Каменов също така е национален консултант по вътрешни болести и един от най-уважаваните и търсени ендокринолози у нас.

Разговаряме с него по повод предстоящото откриване в “Александровска” на специализиран център за превенция на диабета - болестта, която придоби епидемичен характер през последните години в България.

- Проф. Каменов, кои са най-масовите ендокринни заболявания у нас?
- Най-честите ендокринни заболявания са затлъстяването, захарният диабет, заболяванията на щитовидната жлеза, както и такива с подчертан интердисциплинарен характер, като остеопорозата, синдромът на поликистозните яйчници и хипогонадизмът с късно начало при мъжете.

Захарният диабет е най-значимото в социален аспект ендокринно заболяване в целия свят. Според последното издание на Атласа на Международната диабетна федерация от 2013 г. в момента 8,3% от възрастното население (20-79 г.) на Земята има захарен диабет, което прави 382 млн. души. Разходите за заболяването възлизат на 548 милиарда щатски долара, което е около 11% от всички здравни разходи. Прогнозата е много тревожна и се очаква през 2035 г. да има вече 592 млн. диабетици, т.е. 10,1% от населението на света. Това означава всеки десети човек...

У нас понастоящем честотата на диабета е малко по-ниска от средната за света - 7,63%. 95% от тези хора имат захарен диабет тип 2. Тази новина е както лоша, така и в известен смисъл добра. Лоша е, защото захарният диабет като правило се развива неусетно и постепенно, като преминава през фазите на инсулинова резистентност, предиабет, недиагностициран, диагностициран захарен диабет и развитие на късните му усложнения. Всъщност, именно късните усложнения са, които инвалидизират пациента, съкращават живота му и водят до тежки здравни, емоционални, социални и финансови разходи. Те са макросъдови (сърдечно-съдови, мозъчно-съдови, на периферните артерии) и микросъдови - поражения на очите, бъбреците, нервите и др. Хубавата новина е, че захарният диабет може да бъде избегнат. За да се случи това обаче, трябва да има много ранна намеса още във фазата на предиабетните състояния. Големи проучвания показаха, че стартирана навреме, превантивната стратегия може да доведе до значително отсрочване или недопускане на развитието на заболяването.

- На какво се дължи увеличаващата се честота на захарния диабет според вас?
- Причините са много, но най-съществените от тях са промененият начин на живот на съвременния човек, който е обездвижен и приема много повече калории от своите предци, както и натрупването на патологични гени. Днес, благодарение на достиженията на съвременната медицина, хората с диабет имат добър и продължителен живот, нещо, което в миналото не е било така. Не само диабетът, но и други потенциално фатални по-рано заболявания днес имат много по-добра прогноза, с което в генетичния фонд остават някои “фатални” в миналото гени. Една от най-значимите причини за увеличаване честотата на захарния диабет е наблюдаващата се

епидемия от затлъстяване,

което многократно увеличава риска за захарна болест. Стресът, който е присъщ на съвременното урбанизирано човечество, също е мощен фактор за развитието на затлъстяване, диабет и сърдечно-съдови заболявания. Могат да се посочат и други причини, включително това, че днес дори не знаем какво точно ядем.

- Какво ще представлява центърът за превенция на диабета, който скоро ще бъде открит в “Александровска” болница?
- Хубавата новина за възможностите за превенция на захарния диабет тип 2 би останала само една добра вест, ако не се вземат конкретни мерки за превъплъщаването й в практиката и постигането на конкретни ползи за здравето на хората. Клиниката по ендокринология на “Александровска” болница има вече натрупан сериозен опит в областта на профилактиката на захарния диабет тип 2. Благодарение на експертните възможности и международния авторитет на предишния ръководител на клиниката доц. Владимир Христов, преди повече от 10-години бяхме включени в два европейски проекта за превенция на захарния диабет. Това доведе до натрупване на ноу-хау в тази област.

Самият аз като ръководител на клиниката се старая да продължавам насоката за диабетна профилактика, защото считам, че е по-добре да не допуснем развитието на едно заболяване, отколкото да лекуваме него и тежките му последствия. Сега участваме в други европейски проекти. Тази линия към превенция на социално-значимите заболявания е залегнала дълбоко и в правителствената стратегия за здравеопазване до 2020 г. За съжаление днес се плаща за лечение на болестите, а не за предпазването от тях. Въпреки това и въпреки тежката финансова ситуация в здравеопазването у нас, значимостта на превантивната идея беше възприета и от ръководството на “Александровска” болница и особено от нейния директор д-р Костадин Ангелов. Те осигуриха възможност за териториално разгръщане и ремонтни дейности на новия център за превенция на захарния диабет към Клиниката по ендокринология, чиято основна цел е преди всичко предпазването, а не толкова лечението на заболяването.

- Кога ще бъде открит центърът, къде точно ще се помещава и какви услуги ще се предлагат там?
- Реконструкцията и ремонтът на центъра са вече завършени,

осигурена е с европейски пари

основната част от оборудването. Някои изследвания вече започнаха, но остава да се дооформи интериорът, след което центърът ще заработи с пълния си капацитет. Той се намира в емблематичната сграда на “Александровска” болница, непосредствено след арката, където се помещава и Клиниката по ендокринология. В екипа на центъра освен много опитните колеги участват и млади, енергични и отдадени на превантивната идея лекари. В превантивната програма ще бъдат включвани пациенти на клиниката в предиабетно състояние, както и амбулаторни такива, диагностицирани с множество рискови фактори, на които ще бъдат проведени скринингови изследвания. Най-често кандидатите за диабет и съответно за превенция са хора със затлъстяване и метаболитен синдром, включващ освен многото килограми и артериална хипертония, нарушения в мастния профил, установена инсулинова резистентност и др. Участието в програмата ще бъде безплатно, но тъй като е свързано със значителен брой изследвания, на този етап ще бъде до изчерпването на средствата по европейския проект.

- С каква апаратура ще разполага центърът и за какво ще се използва тя?
- Центърът има апаратура за установяване на най-ранните промени в съдовете, нервите, очите, бъбреците и др., които са присъщи на захарния диабет. Оказа се, че такива увреждания се получават още преди кръвната захар да се е повишила дотолкова, че да бъде поставена диагнозата захарен диабет - в т.нар. предиабетен етап. Целта ни е с тези съвременни и високо чувствителни методи да се установи максимално точно състоянието на пациента. По-нататък тези хора с много висок риск за развитие на захарен диабет ще бъдат включени в унифицирана за Европа няколкогодишна превантивна програма с оглед недопускане на развитието на диабет. През цялото време на участието им в програмата състоянието им ще бъде проследявано от екипа на центъра.

- Медицината успява ли да помогне качествено на пациентите с ендокринни заболявания - има ли нови открития в тази област?
- Да, дори за последните десетина години възможностите за лечение на хората с диабет качествено се подобриха. Появиха се три нови групи медикаменти - GLP-1 агонисти, DPP4 инхибитори и действащите в бъбреците медикаменти, на които залагаме големи надежди. Лечението с инсулинови аналози има определени предимства пред човешкия инсулин. Чест прави на нашите регулаторни органи, че в България при внимателен контрол на индикациите можем да ползваме всички тези най-модерни средства. Все повече се усъвършенстват и възможностите за непрекъснато мониториране в амбулаторни условия на кръвната захар.


Маргарита Благоева

Горещи

Коментирай