Зверството в Стара Загора с Георги Георгиев, който ряза с макетно ножче, обезобрази и острига 18-годишната Дебора, потресе цяла България. Момичето получи не само 400 шева, но и психологическа травма, заради която не говореше над месец.
Не само престъплението шокира хората, а и фактът, че то е било окачествено като лека телесна повреда и Георги е бил пуснат на свобода.
Заради разразилия се скандал вълна от недоволство обхвана страната, като бяха организирани спонтанни протести в защита на момичето. Това накара и депутатите да прекъснат ваканцията си и да се върнат в пленарна зала, за да прекроят закона.
Случаят обаче не е прецедент. Всеки ден се появяват нови сигнали за ужасяващи престъпления. Унижения, побои, изнасилвания, убийства - черната хроника сякаш става все по-голяма.
Но дали наистина това е така?! Манталитетът на българина на престъпник ли е, мъжете или жените са по-слонни към насилие, може ли човек да се излекува от това да бъде психопат или садист, как жертвите решават да избягат от насилниците си и посттравматичният стрес ли е най-голямата последица за жертвите? На всички тези въпроси потърсихме отговори от експерт.
Полина Василева е психолог и психотерапевт, с приоритетна насоченост в работата с жени, пострадали при насилие. Ето как отговори тя на въпросите ни:
- Г-жо Василева, случаят с нарязаната 18-годишна девойка от Стара Загора потресе обществото и сякаш отприщи вълна от сигнали за насилие в последните дни. Как си обяснявате това? Жертвите събраха смелост, за да издадат насилниците си или агресорите подражават на извършителя, или и двете?
- Да, случаят е потресаващ и за голямо съжаление не е единствен. Щетите при жертвата, освен физически, са и психически, с жесток удар върху човешкото достойнство. Душевната травма при такъв садизъм е особено тежка.
Жертвите все още се страхуват да говорят, когато става въпрос за насилие, болката им е ужасяваща и за жалост алтернативата често не изглежда по-добре. Освен смразяващият страх, който кара жертвите на насилие да мълчат, липсва и доверие в институциите.
Видяхме и в този случай пропуски в работата на съдебна система и други. Липсата на закон и адекватна защита обезверява. Все още по-големият процент от жертви на тормоз мълчи.
В конкретния случай близък до семейството човек решава да даде гласност на случая и това се оказва решаващо за последващите събития, на които всички ние сме свидетели през последните дни.
Призивът към цялото общество си остава един и същ - не извръщайте глава, не подминавайте, помагайте своевременно. Това спасява животи.
Колкото до агресорите, подражаващи на извършителя, подобна идентификация и подражание се наблюдават, особено когато в държавата цари беззаконие и няма спешни и крути действия, порязващи престъпниците на мига.
За огромно съжаление и при този случай нещата станаха след дъжд качулка. Борбата е и трябва да бъде за превенция и предотвратяване подобни трагедии.
- Има ли конкретни фактори и кои са те, които могат да превърнат един човек в насилник?
- Счита се, че всичко започва в детството. „Супер егото“, което е особено важно за мъжете, и отношенията с бащата, тъй като повечето извършители на насилие са мъже. Има „слабо супер его“ на бащата, „нормално супер его“ и свръх мощност - „строго супер его“.
Какви момчета могат да се формират? При „слабо супер его“ означава, че няма никакви правила. Бащата не се интересува от детето си, понякога е физически и/или психически липсващ.
Тогава детето, вече навлязло в зряла възраст, започва да има проблем с авторитетите, ръководителите си в работата, да не зачита правилата, да не спазва норми.
Става така, тъй като не е научено да ги спазва. Ако има много „строго супер его“, обикновено се изграждат хора с психопатна структура на личността, тъй като лъжата става основен защитен механизъм на детето.
Строгият баща има свръх изисквания, налага наказания, за това, че детето не изпълнява нормите, които той определя, по този начин детето се учи да се спасява, създавайки лъжливи образи и послания, за да се отърве от натиска на баща си.
Водещо при психопатната структура на личността е, че не проявява никаква чувствителност, емпатия към преживяванията на другите, тези хора считат, че всичко им е позволено, тъй като някога са били жертви и са страдали.
При „нормалното супер его“ на бащата, ако той е човек, който има престъпна кариера, детето много лесно ще се впише в този поведенчески модел. В ранната си възраст ние „попиваме“ поведенческите модели на важните за нас хора, а именно - нашите родители.
- В ежедневието влагаме неправилно значение на думите „психопат“ и „садист“. Кога един човек е психопат, кога садист и може ли да се промени?
- Психопат е човек, който има асоциално поведение, атипични емоционални реакции, не показва загриженост или съпричастност, няма угризения за действията си. В началото психопатите могат да бъде симпатични, но те са склонни да се държат измамно, неморално, не рядко и насилствено.
Характерни черти, които психопатът може да притежава са: импулсивност безотговорност, пренебрежение към безопасността, раздразнителност агресивност, нарцисизъм, манипулативност, те умеят да накарат другите да направят това, което те искат.
Садизмът е отклонение в сексуалното поведение, при което човек изпитва удоволствие от болката и психическия дискомфорт, причинени на друго същество.
Садистът е човек, който обича да причинява болка и страдание на други хора, садизмът е акт на умишлено причиняване на страдание на другите с цел забавление или удоволствие.
Лек за психопатите няма, но изследвания сочат, че биха могли да бъдат по-контролируеми, стига девиациите им да се установят навреме. Психиатри и колеги психолози, психотерапевти като цяло са единодушни, че психопатията е нелечимо състояние.
Садизмът и мазохизмът също не се поддават на лечение лесно, но ако човек наистина иска, може постепенно да промени поведението си, осъзнавайки голямата вреда, която нанася на другите и на себе си.
- Ген на престъпника – може ли човек да избяга от съдбата си? Съществува ли някакво съотношение кои са по-склонни на насилие на база пол, години, раса?
- Повечето насилници са израснали в семейство с насилие. В 90% от случаите хората, които се превръщат в насилници, са живели в семейства, в които е имало насилие.
Всеки човек, попаднал в ситуация, която може да провокира стари травми от миналото му, когато се е чувствал уязвен, актуализирани в дадена ситуация, може да стигне до извършване на престъпен акт.
Стигало се е до убийство при междусъседски спорове, при спор за паркиране, както и по непредпазливост. В случаите, когато има планирано убийство с дълбок мотив на личността, обикновено става дума за хора, които имат драматични преживявания.
Всички извършители на насилствени престъпления са преживели насилие в детството си, било то физическо, психическо или сексуално.
От друга страна - не всички, които са преживели такова насилие в детството, са станали престъпници. Това зависи от личните качества на човека, от ситуациите и средата, в които попада.
- Наистина ли манталитетът на българина е такъв, свикнали сме „жената да мълчи, а мъжът да командва“? В азиатските и други култури също има в миналото патриархат, но днес се отнасят с уважение към жените и няма толкова много случаи на насилие.
- За жалост у нас все още не е изкоренен махленският, мачовски манталитет. Манталитетът отразява народопсихологията на обществото, неговите ценности и нагласи.
Ако се вгледаме честно в онези, които обществото ни избира да го управляват до идолите на по-младите, бумът на чалга културата, която от години опитва да измести библиотеките, театъра, галериите, ще си дадем отговор защо у нас е така.
- Каква е разликата между Стокхолмски синдром, страх от изоставяне и страх/срам, които карат жертвите да не си тръгват от насилниците?
- При Стокхолмски синдром жертвата се идентифицира с похитителя, насилника си. При Стокхолмския синдром са характерни: възхищение и обич към лицето, което е извършило неправомерни посегателства над личността на жертвата.
Възражение или апатия към опитите на околните да ги спасят от положението, в което се намират; защитаване на похитителя от нападки и посегателства, опити да се угоди на похитителя; отказ от свидетелстване срещу похитителя; отказ от бягане и бунт срещу ситуацията на похищение/насилие над личността.
За хората със страх от изоставяне е характерна ниската самооценка, зависимото поведение, страхът да останат сами и неумението да превърнат себе си в автономни и независими личности. И двете състояния подлежат на работа с психотерапевт.
- Знаем, че ако човек мисли или говори за насилие, това не означава, че е склонен на такова и физически, но има ли как да разпознаем кой е по-вероятно да посегне на друго същество?
- За да умеем да разпознаваме склонните към насилие, индивиди, следва да знаем, че който психологически малтретира друг човек, обикновено има следните характеристики:
Несигурност в себе си.
Ниска способност да контролирате емоциите си.
Те са егоцентрични.
Малко съпричастност.
Ниско ниво на самоуважение, което се опитва да се повиши, като атакува и унижава друг човек.
Ниска толерантност към фрустрация.
Те контролират хората.
Те обикновено са мили и очарователни към други хора, с изключение на жертвата си.
Внезапни промени в настроенията, раздразнителност.
Те използват емоционално изнудване.
Те се подиграват и унижават публично другите.
- Има случаи, в които хората казват - „падна ми пердето и затова го направих“. Стресът има ли роля в „превъртането“ на хората и отключването на насилие. Има ли техники как да го борим сами?
- Тежкият, хроничен стрес е фактор, който не бива да се подценява. Интензивното излагане на стрес, безпокойство, страх, напрежение могат да доведат и най-балансирания човек до временна загуба на контрол над поведението и мислите си.
При наличие на такива състояние е добре да се търси помощ на време. В противен случай те са задълбочават и понякога могат да доведат до фатални събития.
- Човек може ли сам да осъзнае, че има проблем с насилието и кога и как да търси помощ?
- Има случаи, в които човек осъзнава, че има проблем с гнева и склонността към насилие и търси психологическа и психотерспевтична помощ. Тук, обаче, по-скоро не говорим за лица с психопатии, лишени от самокритичност и емпатия.
- По-тежки наказания за агресия могат ли да стреснат подобни типове хора, склонни към насилие?
- Тъй като извършителите на подобни зверства често смятат себе си за недосегаеми и дори за по-големи от закона, тях трудно ги респектират по-тежките законови санкции.
При всички положения, една некорупмирана съдебна система, прилагаща силата на закона безапелационно, би довела до общество, по-малко склонно към нарушения и престъпления.
- Постравматичен стрес ли е най-големият проблем, пред който се изправят жертвите? Може ли да се излекува и как?
- Постравматичният стрес неминуемо присъства като последица при преживяно насилие. За овладяването му е важна навременната реакция и работа с психотерапевт, при необходимост и с психиатър. Най-страшните негови прояви са загубата на идентичност, дисоциираната психика и разпад.
Хората, преживели травматично събитие, никога няма да забравят случилото се, но в идеалния случай, при добро стечение на обстоятелствата, естествено или вследствие на процес на терапия – емоционалният товар и телесни реакции ще бъдат намалени или напълно погасени, тоест ефективно разкачени от събитието.
Цанка ДОНКОВА
/Zdrave.to
Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива!