Ролята на таурина в метаболизма е определяща. Той има принос и в профилактиката и лечението на захарния диабет и неговите усложнения, както и за намаляване на риска от сърдечносъдови заболявания.
Имате ли бавен метаболизъм, ето как да познаете
Тауринът (2-аминоетансулфонова киселина) е крайният продукт от метаболизма на аминокиселини, съдържащи сяра (метионин, цистеин, хомоцистеин, цистин).
Ключова роля в синтеза на таурин при животните играе ензимът цистеин сулфинат декарбоксилаза, чиято активност при хората е ограничена. Следователно източникът на таурин за хората е предимно животинската храна, тъй като той не се намира в растенията.
Подобно на хората, някои животински видове също могат да получат таурин само от храната. Рекордьори по съдържание на таурин са морските дарове. Открит в началото на 19-ти век, тауринът привлича вниманието на изследователите едва в средата на 20-ти век.
В повечето случаи тауринът се описва като основен клетъчен осморегулатор, мембранен протектор, регулатор на вътреклетъчния калций, който има свойствата на антиоксидант, детоксикатор, който участва в метаболизма на мазнините и мастноразтворимите витамини, и повлиява възпалителните процеси.
Токсичното затлъстяване не се лекува с диети и спорт
Има съобщения за терапевтични ефекти на таурина при лечението на епилепсия, тъканна исхемия, затлъстяване, захарен диабет тип 2, артериална хипертония, застойна сърдечна недостатъчност. Тауринът има благоприятен ефект върху кръвоносните съдове на пушачи, пациенти, лекувани с метотрексат, с алкохолизъм и инфаркт на миокарда.
Съдържанието на таурин е изследвано при невродегенеративни процеси при възрастни хора, с лъчева болест. Благоприятният ефект на таурина при такива различни заболявания се установява, само ако има дефицит в организма.
Тъй като физиологичните функции на таурина са разнообразни, такива са и ефектите от употребата му. Максималната доза на лекарството, която е тествана в клиниката и не предизвиква токсични прояви, е 15 g/ден.
Концентрацията на веществото в плазмата на опитни животни под 30 µmol/l се счита за негов дефицит, който причинява дилатативна кардиомиопатия.
В допълнение, при дефицит на таурин при котки се променят параметрите на антикоагулантната и фибринолитичната активност на кръвта, развива се дегенерация на ретината, кардиопатия, променя се функцията на белите кръвни клетки и се наблюдават нарушения в растежа и развитието им.
Елиминирането на дефицита на таурин значително подобрява тези параметри, както и прогнозата за оцеляване на животните и функцията на миокарда.
