В Клиниката по урология към Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Софиямед” са въведени за първи път у нас технологии за добавена реалност по време на урологични операции. Тези иновации се прилагат благодарение на изкуствен интелект. Двама млади лекари представят за читателите на вестник “Доктор” как действат тези новости в оперативната работа на хирурзите.
Д-р Кристиан Кръстев завършва медицина през 2019 г. в Медицински университет “Проф. д-р Параскев Стоянов”, град Варна. Сертифициран е като асистент-хирург по роботизирана хирургия със системата Da Vinci Xi. Професионалните му интереси са насочени в диагностиката и лечението на бъбречнокаменна болест, онкохирургия на простатна жлеза, бъбреци и пикочен мехур и др.
Д-р Никола Цветков завършва Медицинския университет в Плевен през 2021 г. Създател е на иновативния алгоритъм за 3D добавена реалност в робот-асистираната урологична хирургия. Основните му професионални интереси включват онкологична урология, литиаза и хроничен простатит, еректилна дисфункция, мъжки репродуктивни патологии, болест на Пейрони, както и доброкачествени заболявания в урологията. Двамата са участвали в национални и международни конгреси и семинари.
- Бихте ли разказали за нашите читатели как работи новият софтуер?
- Ние с колегата д-р Цветков въведохме като идея и като изпълнение такъв тип алгоритъм в България. Той се използва по света в момента и е доста актуален. Идеята е чрез него да получаваме индивидуална 3D реконструкция за всеки пациент на базата на неговите изследвания преди операция. Това се извършва от изкуствения интелект, т.е. с автоматизирана система.
Но задължително има ръчна обработка от член на екипа, който е запознат с изследванията на пациента, с неговото състояние. След това тази реконструкция се наслагва в живо, опериално-оперативно време. Проучванията, които в момента вървят, ще покажат дали това ще намали оперативното време и кръвозагубата по време на операция и ще има ли по-добри трайни онкологични резултати за пациентите.
Д-р Никола Цветков
- Д-р Цветков, за софтуер към робота Да Винчи, с който оперирате тук в клиниката ли става дума, или принципно?
- Не, не е към робота, но ние сме намерили начин, по който да го интегрираме към въпросната роботизирана система. Това е поредица от софтуери, като 3D моделите ги създаваме сами. Наслагването върху образа също става със софтуери, които не са свързани с роботизирана система. Този метод има приложение дори и в лапароскопската хирургия, но просто там не е толкова актуално към момента.
Не е задължително свързано с Да Винчи, но ние му намерихме приложение, тъй като това е основното, с което се занимава нашият център, ръководен от проф. Давидов. Самият той е категоричен, че включването на технологии за добавена реалност чрез изкуствен интелект е иновативно решение за лекарите от България и Източна Европа. С въвеждането им като рутинна практика в дейността на специалистите от Клиниката по урология в „Софиямед“ се бележи значителен технологичен напредък в минимално инвазивните хирургични техники и персонализирания подход към грижите за пациентите.
- Д-р Кръстев, това означава ли, че ще са още по-малко или по-леки оперативните намеси?
- Проучванията, които в момента се провеждат, ще докажат дали това помага или не, колкото се очаква. Имаме индивидуален подход към всеки пациент, тъй като можем да “изкроим” неговата простата или бъбрек - двете основни операции, които правим с робота ДаВинчи, и да създадем индивидуален модел - реално си е неговият бъбрек или неговата простата. По този начин да получим по-добри оптимални резултати. Проф. Давидов, който е експерт в областта, сподели, че има ползи дори за него, да не говорим за по-младите колеги, които са по-плахи и по-трудно се ориентират в обстановката.
- Д-р Цветков, операторът трябва ли да мине специално обучение, преди да използва софтуера?
- Не, не се налага. Все пак операторът винаги се запознава със случая преди интервенцията. Той има информация не само от този 3D модел, но и от другите образни изследвания. Просто 3D моделът способства за по-ориентирано извършване на самата процедура, понеже помага за тяхната ориентация вътре, интраоперативно. Това не е един дефинитивен метод, а инструмент, който просто помага на оператора. Иначе терапията, процедурата, хирургията, предоперативната подготовка, това всичко е комплексен алгоритъм на медицинските грижи. Този софтуер е просто една екстра, която би допринесла за удобството на оператора и за по-добрите резултати в следоперативния период за пациента.
Д-р Кристиан Кръстев
- Д-р Кръстев, само при някои по-специфични случаи ли се прилага?
- Ние имаме възможност да го приложим в абсолютно всеки случай на радикална простатектомия и парциална нефректомия, т.е., когато оперираме простата, поради злокачествено заболяване и бъбрек по повод на злокачествено заболяване. Операциите, които извършваме с този софтуер, са премахването на простатата при злокачествено заболяване и премахване на част на туморното образувание от бъбреците, когато се открие такова.
Колкото е по-сложен един случай, толкова по-добре е да се използва такъв тип софтуер. На конгрес на Европейската роботизирана асоциация големите светила в Европа и Щатите отбелязаха, че колкото по-комплициран и по-сложен е клиничният случай, толкова по-добре е приложението на такъв тип технология, за да се оптимизира цялостното лечение на пациента.
- Д-р Цветков, помага ли при прецизността за изцяло премахване на тумора и изчистване на раковите клетки?
- Показва границите на здравата тъкан и на туморната тъкан, но трябва да се вземе предвид, че тези неща все още се доказват. Винаги операторът носи цялата отговорност. Според нас и според друг тип софтуери, трябва една идея по-широко да се изрязва от очертаните граници, поне 2-3 мм встрани, за да се гарантира тази сигурност. Това е интересното, това е иновативното. Разбира се, операторът не се опира единствено на този софтуер. Той разчита на опита и познанията си като хирург. Това е едно устройство, което може да му помогне да постигне по-добър резултат, но той винаги ще бъде на базата на неговите умения.
- Д-р Кръстев, това все пак е техник и може да се получи бъг, да има срив. Как е обезопасено, и ако се получи, какъв ефект може да има върху пациента?
- Дори да има бъг, няма как да навреди на пациента, защото техниката се използва единствено за навигация. Няма контрол върху операцията. Грешна навигация? Засега не сме имали такъв проблем. Това е огледало на образните изследвания, които ние използваме. С други думи, ако навигацията е грешна, тя ще бъде следствие на качеството на образното изследване, което ни е предоставено.
Когато не получим хубаво образно изследване, ние не можем да направим реално хубав и нормален модел. Като цяло това не е дефинитивният инструмент. Той не е свързан с енергийни източници, не е свързан с някакво управление на манипулатори. Той по никакъв начин не може да нанесе травма на организма или да причини грешка. Операторът вижда двете полета. Едното – чисто, другото огледално, с насложения образ, който реално е от личните образни изследвания на пациента.
Дори да има бъг в системата, най-лошото, което би станало, е да изчезне 3D моделът от операцията и тя да си продължи, както си е била до преди няколко месеца и години. А що се отнася до навигирането, това зависи от екипа, не от самия модел. Към момента той не се наслагва сам в Да Винчи системата, а от асистента на проф.Давидов, който също е запознат с пациента, също има медицинско образование. Затова мисля, че доста е редуциран рискът от грешно навигиране.
Магдалена ГИГОВА
