Виолета Инева: Проф. Клепетко е гений - баща ми нямаше да е жив, ако не го беше оперирал!

Виолета Инева е дъщеря на 64-годишния Захари Бодуров, живеят в смолянското село Смилян. Само преди малко повече от месец – на 4 август - Захари е преживял тежка, много рискова, но животоспасяваща за него операция на белите дробове, извършена в Университетската болница във Виена от проф. Валтер Клепетко. Сложната операция се покрива от НЗОК. Тромбемболичната форма на пулмонална хипертония е единствената, за която е открито лечение. Стеснението на кръвоносните съдове в белите дробове се премахва чрез тромбендарктектомия.

Това е изстъргване на най-вътрешния слой на кръвоносните съдове, които са запушени от тромби. Белият дроб се разрязва и съдовете се почистват със специален инструмент. Рискът за пациента е 50 на 50, охлажда се тялото на 17 градуса, за да може да спре функцията на мозъка, на сърцето и на органите. При тази температура може да се изключи кръвообращението и дихателната дейност за продължителен период от време и да се запазят жизнените функции на клетките и на тъканите в мозъка. Основният риск е дали след това охлаждане и спиране на кръвообращението ще успеят да съживят пациента отново. За щастие Захари е имал късмета да се събуди след операцията и да продължи живота си. Ето разказа на дъщеря му:

- Виолета, бихте ли разказали кога се разболя баща ви?
- Заболяването пулмонална хипертония беше открито през декември 2013 г. Една година преди това той започна да се задъхва, когато се движи, при минимални усилия чувстваше тежест в гърдите. Но лекарите решиха, че това е от събиране на течност в белите дробове, защото той е с инфаркт от 2004 г. През декември 2012 г. постъпи по спешност в болницата, тогава направи белодробна емболия. Такава диагноза му беше поставена. Започнаха да го лекуват с диуретици, на третия ден направи припадъци там, които след това разбрахме, че са един от симптомите на пулмоналната хипертония.

Но оттогава насетне цяла година го лекуваха. Направиха му сцинтиграфия в Пловдив, на която е показано, че има тази болест, но в Смолян лекарите не ни изпратиха веднага в София. Продължиха лечението му по същия начин и през 2013 г. декември той започна да се чувства много по-зле. Втори път му направиха сцинтиграфия, когато една млада кардиоложка в Смолян се усъмни, че има пулмонална хипертония. Свърза се с доц. Велчев, обясни му всичко около лечението на баща ми и той ни прие по спешност в „Св. Анна” в София. Направиха му изследвания и поставиха диагнозата пулмонална хипертония.

- Баща ви влияеше ли се от лечението?
- След това 3 месеца трябваше да се лекува с едно лекарство, но стана ясно, че то не помага и единственият вариант за нас е операция. На баща ми е точно този вид пулмонална хипертония, която се лекува с операция. Тя е много тежка и рискована, но баща ми беше в последен стадий на болестта и ако не се беше оперирал, му оставаха 2-3 месеца живот и смърт в адски мъки. Баща ми не искаше да се оперира във Виена. От там искаха още 8000 евро, извън парите, които плаща НЗОК, а ние изобщо нямаме възможност да дадем такива пари. Баща ми затова и не искаше да замине за Виена, казваше ни, че няма да позволи да затънем в заеми, за да се лекува. Около 25 000 лв. ни трябваха за всички разходи по пътуването, престоя във Виена, сумата, която искаха от болницата във Виена. Затова отказахме първата дата за операция, която беше на 14 юли.

Новата дата беше на 4 август,

ние пак нямаше да заминем, ако екипът на проф. Клепетко не беше решил да не плащаме тези 8000 евро на клиниката. Те са направили единствен, еднократен жест за този пациент и ни казаха, че ще го оперират без тези пари. Обади ми се една българка – Снежана, която работи във Виена и ни помагаше през цялото време там, както и с разговорите с проф. Клепетко. Това беше единственият вариант, за да живее баща ми.

Тогава Тодор Мангъров, който е председател на Асоциация „Пулмонална хипертония” и също е преживял тази операция във Виена, дойде от Плевен до Смилян и ни обясни всички рискове и трудности около операцията, за да знае баща ми какво го очаква. Много трудно го убедихме да замине за Виена. Ние с брат ми много се притеснявахме, защото ако нещо се беше случило с баща ми, щяхме да се обвиняваме.

- Как мина операцията?
- Слава Богу, всичко мина много добре, той се събуди, беше адекватен. Два дни и половина беше в медикаментозна кома. При операцията тялото се охлажда до 17 градуса, сърцето работи изкуствено, дишането също, кръвта се изважда в една машина. Всичко започва да работи отначало след операцията, той живее втори живот реално. Проф. Клепетко е гений за мен, защото успяха при този увреден организъм, при годините на баща ми да го възстановят. Те правят чудеса в тази болница – толкова са учтиви, внимателни, постоянно и денонощно. Аз бях в отделението с татко. Операцията продължи 11 часа, обясниха ни как е минало всичко, пускаха ни да го видим.

На втория ден вече го бяха събудили,

до неделя беше в интензивно отделение, но въпреки това от 13 до 18 ч. можех да бъда при него. След това, когато го преместиха в стая, бях по цял ден при него. Никой не те гони, напротив, за тях е по-добре, защото пациентът е спокоен и по-бързо се възстановява. Ние имахме огромен късмет да попадне там баща ми за лечение. Много сме благодарни на доц. Велчев от столичната „Св. Анна”, на Тодор Мангъров, на Снежана във Виена, на всички лекари във виенската болница... Ако не беше тази операция, баща ми нямаше да е жив сега! Той правеше по 4-5 крачки и нямаше сили да продължи. Цялата лява половина на белия му дроб беше задръстена с тромби.

- Сега как е баща ви?
- Добре е, движи се, става, обслужва се сам. Още е слаб след операцията, много се пази в момента, защото критичният период не е преминал. Пие лекарства, но изглежда много по-добре от преди. Той работеше повече от 20 г. в едно предприятие за преработка на риба и картофи. Бил е постоянно във фризери на отрицателни температури. Предполагам, че това му е отдало голямо значение за разболяването на белите дробове.



Маргарита Благоева