Ако не може да понасяте ярките светлини и суматохата наоколо, не можете да гледате филми на ужасите и новини за земетресения или военни конфликти, започвате да плачете от съжаление за жертвите, то вие сте един много чувствителен човек. Според Илейн Арон, автор на термина, такива като вас са около 20% от всички хора по света. Това означава, че е време да престанете да криете чувствата си и да не се срамувате от това, че плачете на филми.
В съвременния западен свят е срамно да си слаб - и затова ни се налага да скриваме чувствата си, да поддържаме постоянно добър тонус, да се преструваме, че можем да живеем без обяд и сън и да работим по 12 часа на ден, тъй като колегите ни ще започнат да ни гледат подозрително, а шефовете - да пускат шеги по наш адрес.В нашата страна не е прието да се капризничи - и затова сме принудени да приемаме условията, които ни предлагат, да работим в мазета или на открито, да слушаме виковете на колегите от съседните офиси.
Страдаме ли от всичко това? Да, страдаме. Въобще много неща ни карат да страдаме: трудно ни е да устоим на чувството за глад, не можем да гледаме филми за войната... Не можем да работим, когато ни е студено, когато сме гладни или е шумно наоколо, реагираме остро на критиките и не приемаме каквито и да било лични коментари, улавяме промените в настроението на другите. Остава да кажем кои сме ние.
Ние сме изключително чувствителни хора. Не бързайте да ни се присмивате и да ни наричате лигльовци - и не само защото така ни обиждате много.
Може би вие също спадате към тази една пета от населението на света, която се отличава с особена чувствителност при сензорната обработка на информацията. Тогава вие сте един от нас.
Може би и на вас като дете са ви забранявали да гледате новини, защото в тях показват сцени от войни и гладуващи деца в Африка? Може би сте умирали от срам, когато по география за първи път в живота си сте получили двойка? Може би сте мразели бягането и по принцип всяка форма на съревнование, когато всички ви гледат и вие тичате за не повече от тройка? Може би в училище за вас е било истинско мъчение да вдигнете ръка в клас, дори и да сте знаели точно правилния отговор? Може би...
Или може би имате други примери от детството, които ще подскажат, че сте били изключително чувствително дете и вероятно сте продължили да бъдете такива и сега, когато вече сте пораснали.
Терминът “изключително чувствителен човек” е използван за първи път в сегашния му смисъл от д-р Илейн Арон - учен, автор на книгата “Изключително чувствителните личности”, публикувана в САЩ през 1997 г. Хипотезата, че една прекалено висока чувствителност към външни дразнители - особеност, присъща на около 20% от жителите на Земята, е представена от психолога още преди двадесет години.
Но истинският интерес към тази идея се събуди в обществеността едва сега, когато стана ясно, че все повече и повече хора не са в състояние да се справят със стреса.
И се събуждат точно навреме: през тези двадесет години д-р Арон и нейните колеги успяват да проведат много изследвания, които помогнаха да се изучат процесите, протичащи в мозъка на един много чувствителен човек, както и да стигнат до извода, че тази особеност е вродена: някои области на човешкия мозък реагират на външни дразнители по-остро в сравнение с останалите, по-малко чувствителни хора.
Нещо повече, не само на негативните, но и на позитивните - също. Да, прекалено чувствителните хора изпитват остър дискомфорт в неудобни ситуации. Но и по-ярко усещат удоволствието от съзерцанието на произведения на изкуството и формите на природата, от слушането на музика, от общуването с приятни хора.
Как да разберете дали сте от тях?
Изпитвате дълбоки чувства
Една от основните характеристики на силно чувствителните хора е способността им да чувстват дълбоко това, което се случва наоколо. Те са с добре развита интуиция, която им позволява да бъдат по-проницателни, отколкото по-малко чувствителните им познати.
Реагирате по-емоционално от останалите
Изключително чувствителните хора изпитват по-ярки емоции и често се заразяват от емоциите на другите. Това не са непременно близки приятели, те могат лесно да “попият” лошото настроение на приятел или да се загрижат за колега, който има проблеми. Затова те мразят да съобщават лоши новини или да вземат непопулярни решения - притесняват се от реакцията на другите.
Често ви казват: „Не го взимай присърце“
В различните култури към чувствителните хора се отнасят по различен начин: ако на Запад емоционалността е признак на слабост, то на Изток нещата не са толкова еднозначни.
Д-р Тед Зеф, автор на “Наръчник за оцеляване на свръхчувствителните хора”, твърди въз основа на изследванията си, че в Индия и Тайланд много рядко се подиграват на чувствителните мъже, докато в Северна Америка мъжете с тънка психична организация често са обект на присмех.
Трудно ви е да вземате елементарни решения
Прекалено чувствителните хора са внимателни към детайлите в обстановката и тънкостите на обстоятелствата. Заради това те се опитват да вземат предвид всичко и изпадат в ступор.
Те могат да изпаднат в трудна ситуация дори когато трябва да си изберат какъв сладолед да си купят. Въпреки това има и добра новина: веднъж разбирайки как трябва да се държат в дадена ситуация, при подобни обстоятелства в бъдеще, без да се мае излишно, такъв човек ще постъпи правилно.
Разстройвате се, когато допуснете грешка
Грешките огорчават всички, но най-много свръхчувствителните хора: поради досадни подробности и грешни стъпки, за които другите дори са престанали да мислят, те могат да страдат в продължение на седмици, въобразявайки си, че все още останалите им напомнят за тази грешка.
Вие сте интроверт
Но има и изключения: според д-р Арон 30% от свръхчувствителните хора са екстроверти. Както се оказва, когато човек израства в затворена среда, където всичко е явно, в село, в малък град, в религиозна общност или семейството на публична личност, се превръща в екстроверт.
Умеете да работите в екип
Парадоксално, но факт: дълбочината на преживяванията им прави тези хора отлични служители. Само че те не трябва да заемат позиции, на които се налага да взимат окончателни решения: например, ако това е лекар, той трябва да може да се консултира с колегите си, преди да предпише лечението.
Склонни сте да изпадате често в тревожност и депресия
Това се случва само ако в миналото сте имали много несгоди - но кой от нас е имал късмета да се размине без тях? Срамежливите хора често са били дразнени като деца: ако един свръхчувствителен човек като дете не е имал подходящата подкрепа, той израства с чувството, че светът е враждебен и тук вече могат да помогнат само лекарите и антидепресантите.
Струва си да се вгледате по-внимателно в детето си: свръхчувствителността често е наследствена.
Не понасяте остри звуци
Някои хора не могат да понасят скърцането с пяна върху стъклото. Други - звукът на бормашината или перфораторът. Трети се дразнят от шумното ядене на другите: мляскането и звучното дъвкане наистина се издържат трудно: защо хората въобще си позволяват да ядат с отворена уста?!
Не можете да гледате насилие на екрана
Свръхчувствителните хора не могат да гледат филми на ужасите за разчленяване, за удавени кучета и за изнасилване. Ларс фон Триер, Гаспар Ное и Михаел Ханеке са кинематографичните им врагове.
Можете да се разплачете заради незначителни неща
Когато такъв човек му стане обидно до сълзи, той наистина е способен да се разплаче. И, между другото, не са нужни големи усилия да го направи. Тъжният филм (без насилия), трогателна рекламна благотворителна кампания, историята на пингвин, който всяка година пристига при спасилия го бразилец (или чилиец)... С една дума, всичко може да предизвика прилив на чувства.
Прекалено учтиви сте
Добрите маниери - отличителна черта на свръхчувствителните хора: те се стараят да не наранят чувствата на другите. Опитват се да не карат другите да се чувстват неудобно: редовно отстъпват мястото си в транспорта, внимателно поставят количките за пазаруване в супермаркета, пропускат хората напред, извиняват се и благодарят до безкрайност. Така че това понякога дори дразни околните.
Реагирате остро на критиките
Свръхчувствителните хора буквално не могат да понасят критика, вземат я прекалено присърце. Когато критикуват екипа им, приемат всичко много лично.
Поради това често използват нелепи начини за защита: опитват се да угодят на всички предварително, критикуват се сами, избягват всичко, което може да бъде източник на критика.
Д-р Арон твърди, че като самозащита такива хора използват следните методи, които могат да изглеждат странни: минимизиране на контактите, обвинение, опит да постигнат твърде висок резултат, негодувание, отказ от съревнование.
Милена ВАСИЛЕВА
