Анелия Флорова: От 33 г. съм на легло! Робот локомат би облекчил страданията на хора като мен...

Живея с 1 бъбрек, хернии, операции... Благодарение на приятели плащам на лични асистентки, държавата не ми помага

https://zdrave.to/index.php/semeystvo/aneliya-florova-ot-33-g-sm-na-leglo-robot-lokomat-bi-oblekchil-stradaniyata-na-khora-kato-men Zdrave.to
Анелия Флорова: От 33 г. съм на легло! Робот локомат би облекчил страданията на хора като мен...

Анелия Флорова е на 49 г. от Плевен, но 33 от тях прекарва на легло. На 16 г. като състезател по акробатика получава травма на врата, а тялото й се парализира. 27 години за Нели се грижи майка й, но сега живее сама. Въпреки ужасните трудности, плевенчанката пише поезия и дори издаде поетичен календар. От миналата година тя популяризира на страницата си във фейсбук кампанията “Локомат за България” на д-р Анелия Хохвартер. Този робот за рехабилитация може да стимулира мускулите на хора като Нели и да профилактира дегенеративните процеси, настъпващи от обездвижването. За всички, които искат да помогнат на Нели Флорова, може да закупят поетичния й календар за 2018 г. от http://kalendarpoetry.gombashop.com или да дарят пари на нейната банкова сметка в Банка Пиреус  PIRBBGSF, BG40PIRB71814601852211  IBAN. Титуляр на сметката Анелия Крачунова Флорова. 

- Нели, защо популяризирате кампанията за набиране на средства за робота “Локомат”?

- На 16 години получих травма на гръбначния стълб на нивото на шийните прешлени и парализа на цялото тяло. Ако човек има парализа и не може да възстанови движенията си, това не означава, че рехабилитацията трябва да спре. Напротив, тя е нужна за доброто кръвообращение и здравето на всички органи и мускули. Понеже от близо 34 години съм на легло, вече съм с един бъбрек, с хернии, с операции. Наистина ми е нужно да провеждам рехабилитация не само в домашни условия. А аз я провеждам само в домашни условия, и то много рядко, за което заплащам сама. 

До мен стигна информацията за рехабилитационния робот “Локомат”, който имитира у човека нормално ходене. За тези, които могат да се възстановяват, това е съвършеният уред. А за хора с парализа като мен, които не могат да се възстановяват, този уред е необходим, за да предотврати появата на контрактури, сковавания, спазми, вътрешни сраствания от залежаването, които допълнително утежняват бремето ни. В Австрия има 50 локомата. Същото е положението във всички развити държави. Не е нормално България да е дала на света космически технологии, а да нямаме този робот. Ако хора с парализи, парези, детска церебрална парализа започнат да правят рехабилитация още в началото на заболяването с робота, имат шанс за по-добро възстановяване. А хора като мен, които не могат да се движат, ще имат добра профилактика и до голяма степен ще се ограничат дегенеративните процеси в организма. Това е най-иновативната технология в тази област и дава резултати. Затова трябва да се даде гласност за ползите от локомата. 

За съжаление, досега за него дарения дават само обикновени хора и сумите не са големи. 

Така изглежда необходимият за рехабилитацията на Анелия и на стотици пациенти робот “Локомат”

Подкрепям д-р Анелия Хохвартер, която поде идеята за закупуване на локомат в България с помощта на дарения. Тя живее в едно село близо до Плевен и дойде вкъщи. Закупи си календара, подари ми своята книга и ми благодари, че поствам на моята страница информация за кампанията за набиране на средства за локомат.

- Разкажете как живеете, какви проблеми имате?

- Имах много трудни години, затворена у дома, болести, операции. След като майка ми почина през 2011 г., живея сама. За мен се грижат две асистентки, които аз съм наела. Постоянно лежа в ортопедичното легло. В повечето време съм вкъщи, защото от залежаването изгубих сили да сядам редовно в количката, както го правех преди години. Пасивни движения и релаксиращ масаж - това е моята рехабилитация. Тя ми е препоръчана от невролог, но трябва да намирам рехабилитатори и да им плащам. Получавам минималната пенсия за първа група инвалидност, с чужда помощ. 

- Защо социалните служби не плащат за ваш личен асистент? 

- В момента няма програми за лични асистенти в моя град. Сега се справям с помощта на приятели, на дарители. Най-ниската цена за асистент е 15 лв. за шест часа. Това давам за дневната и за нощната асистентка и не мога да си позволя да ангажирам човек за повече време. Това е и цената за асистенти, която се заплаща от социалните, когато са назначени по програма 

От 9 сутринта до 3 часа следобед имам дневна асистентка. Вечер идва друга, за да бъде при мен през нощта и в 7 ч. сутринта си тръгва.  

- Ходите ли на лекар от време на време?

- Когато се налага, влизам в болница. Миналата година ме оперираха гинекологично и лежах в болница. А след като ме изписаха, лекарят дойде вкъщи да ми махне конците и да ми спести сядането. Защото коремната стена е отпусната и при сядането в количка слагаме корсети, които ми причиняват болка и затрудняват дишането ми. Намалиха ми се възможностите дълго време да издържам седнала. Живея в блок със стъпала, няма достъпна среда. До поликлиниката има три баира и се стига за един час с бутане на количката. Спускането на количката надолу също не е лесно, защото тя може да се изплъзне от ръцете на асистента. Миналата година ходих веднъж на лекар. През февруари трябваше да ми направят изследвания на черния дроб с ехограф. Намериха се хора, които ми помогнаха да отида на прегледа. 

Анелия с асистентката

- Как минава денят ви?

- Излизанията ми навън не са ежедневие, а изключение заради недостъпната среда. Разходките ми са само в топлите месеци, общо от 10 до 15 пъти, в един голям парк в Плевен. За мен тези разходки са като екскурзии. 

В града ни няма и транспорт, който да извърши услугата - да ме вземе с инвалидната количка и да ме закара донякъде.    

Ежедневието ми е нормално, когато има човек, който да се грижи за мен. Имах асистентка пет години - от 2010 г. до 2015 г. Сега общината има програма, която ще завърши в края на януари. Аз бях в предишните програми. Написала съм отворено писмо до кметството и ми отговориха, че не е известно кога ще има програма за лични асистенти. Разбира се, през 2018 г. ще има програма, но тя пак ще бъде временна. Ще кандидатстват много хора, но кои ще бъдат одобрени, никой не знае. Местата са 20, а хората, които имат нужда от личен асистент, са поне 200. Някои от тях никога не са били включвани. Надявам се да бъда одобрена, но независимо от състоянието си, хора като мен може да отпаднат. Голямо напрежение е дали ще те одобрят. 

- Можете ли да ползвате компютър?

- Да. В моята фейсбук страница съм качила клипче как става това. Реших да дам гласност на моя случай, за да привлека вниманието на нашите държавници. Без помощ оцеляването ми е невъзможно. Не е редно да оцелявам само с помощта на приятели и добронамерени хора. Необходимо е институционално решение за хора, които не са в състояние да се движат, да натиснат бутонче на телефона или дори да пийнат вода.  Аз съм такъв случай. Лежа в ортопедично легло, което се повдига с дистанционно, но седнала мога да издържа само около час.

През това време с помощта на шина на ръката натискам клавишите на компютъра. Макар и бавно, но нещо правя, чета и имам контакт с хората в мрежата. Друга голяма част от времето ми минава в обгрижване, да бъда облечена, да ми сменят бельото. Аз съм и с катетър, което усложнява нещата. 

Понякога идват да ме посещават приятели - един-два пъти в седмицата. Не съм изолирана. 

- Хора от спорта помагат ли ви?

-Точно в годината, в която майка ми се разболя и беше на легло, започнаха да се организират срещи на бившите съученици от акробатиката. Не се бяхме виждали от завършване на спортното училище. Аз не го завърших. Паднах и си счупих врата в последния ден на 9-и клас. Но на всяка от тези другарски срещи съучениците ми правят някакъв жест - освен че ме закарват на срещата да бъда с тях, събират и някаква сума. 

Благодарение на тях и на няколко човека, които ми помагат, събирам средствата за заплатите на двете асистентки. Приятелка ми даде идея да направя календар с моя поезия и по този начин също да си помагам финансово.

 

Мара КАЛЧЕВА 

Горещи

Коментирай