Д-р Терзийски работи като психиатър-терапевт в областта на диагностиката и лечението на паническото разстройство (страхова невроза), социална фобия, остър и хроничен стрес, смущения в адаптацията и депресивни състояния.10% от нашите съвременници страдат от внезапни пристъпи на паника, т.е. всеки десети става жертва на такива болезнени явления. Жените, заради биологичните и психическите им характеристики, са по-уязвими към появата на пристъпи на паника - три пъти по-често от мъжете.
Паниката може да ни застигне навсякъде и по всяко време. Но най-често възниква тогава, когато сме на оживени места - в молове, на улицата, в кафене, на гарата. Може да ни застигне и в затворено помещение - асансьор, автобус, самолет, чакалня...
Преживявайки пристъпа на паника, човек може да почувства, че това са “последните мигове от живота му”, като през това време го измъчват натрапчиви и повтарящи се мисли.
Жертвите на паническите атаки са склонни да мислят, че техният проблем е срамна слабост или проява на лудост и търсят помощ едва когато неврозата стане хронична.
- Д-р Терзийски, през последните години у нас млади хора масово се оплакват от паническо разстройство. Наистина ли е толкова често срещан този проблем?
- Паническото разстройство е едно от най-често срещаните психични разстройства, свързани със стрес и патологична тревожност в съвремието ни. Най-характерните симптоми на паническото разстройство са внезапни и спонтанни епизоди на интензивно вътрешно напрежение, съпроводени от соматични оплаквания, продължаващи обикновено около един час. Първата атака често е съвсем неочаквана, въпреки че може да се наблюдава след период на интензивно психично напрежение и/или емоционална травма. Често атаката възниква след период на интензивно тютюнопушене или ексцесивна употреба на кофеин (кафе). Често тя настъпва на фона на пълно психично здраве и пациентът трудно може да я свърже с някакво конкретно преживяване и психотравма, въпреки че винаги задълбоченият анализ открива такава в минал период от време.
- Носи ли риск за живота паническото разстройство?
- Паническото разстройство, което се отнася към тревожните разстройства, само по себе си не представлява риск за живота и здравето. Освен това пристъпите на паника не трябва да се определят като психично заболяване или лудост. Пристъпите на паника няма да ни доведат до смърт или болест, но постоянното им повторение сигнализира за развитието на паническа невроза, която може да ни съсипе живота. Страдащите от панически разстройства често предпочитат да си стоят вкъщи, избягват големи струпвания на хора - търговски и развлекателни центрове, гари и летища. Престават да летят със самолети, да плават на кораби, да ползват асансьора. Избягват всички места, където може да изпаднат в паника. Животът се превръща в рутина, тревожността ги затваря в дома им - тук паническите атаки се случват по-рядко. На фона на паническата невроза може да се развият различни видове фобии - клаустрофобия, агорафобия, страх от насекоми и от лекари.
- Кои са основните симптоми?
- Основните симптоми са психични: интензивно нарастващо чувство за безпокойство и страх от смърт - мозъчен или сърдечен удар. Често пациентите не могат точно да определят страха, който изпитват, и се чувстват объркани и безпомощни. Наред с това всички опити да се справят със своите страхови изживявания не дават резултат, което допълнително увеличава безпокойството и объркаността им. Често може да изпитват и страх от загуба на контрол или “полудяване”. Соматичните симптоми включват смущения в дишането с чувство за задух, ускорен пулс (субективно преживявано като тежко сърцебиене и тежест, понякога и болка в сърдечната област), световъртеж, треперене на ръцете или цялото тяло, изпотяване, гадене и неприятно чувство в областта на стомаха, изтръпвания в крайниците и в областта на главата, вълни.
©Shutterstock
- Какви са отличителните черти на това психично разстройство по отношение на протичането му?
- В протичането на това психично разстройство се наблюдава известна закономерност. Обикновено първите атаки преминават спонтанно или след приложение на банални транквилизатори. Впоследствие атаките не са толкова драматични и са значително по-леки и не разгърнати, но между тях остава тревожността на очакване на нова атака. Това е периодът, когато се появяват и агорафобните изживявания.
- Как се диагностицира паническото разстройство?
- Диагностицирането на това психично разстройство често не е толкова лесен проблем. Такива пациенти провеждат множество изследвания и консултации с различни специалисти - кардиолози, ендокринолози и невролози.
- Има ли ефективно лечение, което се прилага и у нас?
- Лечението на паническото разстройство е базирано на умелото съчетаване на подходяща медикаментозна терапия (антидепресанти) и психотерапия.
- Нашите читатели споделят, че предписаното им лечение не им помага. Какви могат да бъдат причините за липсата на ефект от лечението?
- Често не се назначава точният медикамент или не се спазва необходимата схема за прием на антидепресанта или продължителността на лечението. Много важен проблем е също, че не се съчетава медикаментозното лечение с адекватна психотерапия. Последното съчетание има основна роля не само в овладяването на самите атаки, но най-вече в справяне с агорафобията или очаквателната тревожност и психичния дискомфорт въобще.
Много важна част от лечението е предотвратяването на рецидиви (повторна поява на атаките и симптомите, свързани с тях). Дори и атаките да изчезнат от медикаментозното лечение, пациентът може да продължава да има агорафобни или изживявания на дискомфорт. Тези симптоми могат много успешно да се овладеят от поведенчески техники на постепенно увеличаващо се подлагане на ситуации (реални или фантазирани), провокиращи тревожност и паника. По този начин постепенно се постига “обезчувствяване” на пациента към провокиращия страх, фобия, паника и дразнител. Поведенческите техники също целят и повишаване на прага на чувствителността и умението за справяне със стресогенни стимули въобще, както и повишаване на тонуса и самочувствието при успешно справяне.
- Какви цели се постигат с помощта на психотерапията в това отношение?
- Психоаналитично ориентираната психотерапия е фокусирана към помагане на пациента да разбере по пътя на прозрението несъзнаваното значение на тревожността, символното тълкуване на поведението на отбягване на ситуациите, провокиращи тревожност, както и смисъла на потиснатите импулси и “вторичната печалба” на симптомите. Разрешаването на ранно-детски инфантилни и Едипови конфликти води до справяне с актуални стресови ситуации.
- Д-р Терзийски, споменахте, че в лечението се използват антидепресанти. С тях са свързани много страхове. Реални и обосновани ли са те или са просто предразсъдъци?
- Антидепресантите, както останалите медикаменти, имат точно и научно обосновано въздействие върху определени рецептори в централната нервна система. Това въздействие е проучено задълбочено и е преминало през множество клинични тестове (в това число и за безопасност) и проучвания. Основната идея е, че при всяко клинично проявено психично разстройство възникват съответни промени - дисбаланс в начина на провеждане на нервните импулси в определени участъци на мозъка, отговорни за емоционалността, мисленето и поведението. Именно в това звено е действието на антидепресантите - да коригират този дисбаланс и да настроят рецепторите в мозъчните структури към нормална дейност. В този смисъл те се явяват коректори и балансиращи фактори.
- Да повдигнем завесата и да поговорим по отделно за основните страхове, свързани с тези лекарства. Първо, изгражда ли се зависимост към тях?
- Антидепресантите нямат отношение и не въздействат върху рецепторите, свързани с изграждане на зависимост - т.нар. опиоидни (ендорфинови) или бензодиазепинови рецептори.
Няма разлика между медикаментите, прилагани за други заболявания (например при високо кръвно, диабет и др.), и антидепресантите. Разликата е само в психологичната нагласа (приемам да взимам антибиотик, но се страхувам от антидепресанта).
- Но, както и всяко лекарство и антидепресантите имат странични действия. Кои са те?
- Страничните действия на антидепресантите в основната си част имат функционален характер и не водят до трайни и необратими промени.
- Има ли разлика между успокоителни и антидепресанти?
- Между антидепресантите и успокоителните медикаменти има разлика. Последните премахват временно тревожността и страха, като ги потискат. Антидепресантите, в съчетание с подходяща психотерапия, лекуват страха и тревожността. Именно те коригират химичния дисбаланс в мозъка, като по този начин се премахва почвата за възникване и фиксиране на страха, фобиите и депресивните състояния.
©Shutterstock
Антидепресантите създават необходимата почва за психотерапията, като подобряват “чуваемостта”, тонуса и настроението. Те са като “чистачи” на лоши мисли и настроения, за да “покълнат” позитивните мисли и нагласи. Антидепресантите “не те карат” да мислиш позитивно - създават почвата за това. Те не са “дрога” или “щастливото хапче”, а са психичната “патерица”, която подпомага временно психичния баланс, за чието поддържане важна роля има психотерапията.
- Може ли предразсъдъците ни по отношение на антидепресантите да попречат да ни помогнат ефективно?
- Антидепресантът помага, когато пациентът има пълна информация за лекарството и доверие в терапевта, който му го изписва. Важно е да се знае, че терапевтът лекува, а хапчето (антидепресантът) е само едно от многото средства. Важна е също така и нагласата на пациента към медикаментите, която трябва да се използва в терапевтичния процес. Еднакво нездравословни са крайните нагласи: “на мен хапчетата не ми действат” или “хапчето ще ми реши проблема”. Важно е терапевтът да работи с ирационалните страхове и “митологизираните вярвания” на пациента, в това число и “конспиративните” параноидни идеации.
Процесът на лекуване не означава само отстраняване на временното болестно състояние, а създаване на трайни нагласи за недопускане на болестно състояние. Това е дълъг и сложен процес на преосмисляне на много стари и нездравословни нагласи, както и промяна не в нещата около нас, а в начина, по който гледаме на тях.
Колко време може да продължи пристъпът?
Паническата атака продължава около 20-30 минути, по-рядко - повече от 1 час. Пациентите често се опитват да изоставят онова, което правят в момента или ситуацията, в която е възникнала атаката, и да потърсят помощ. Често по време на атаката концентрацията им е разстроена и изпитват мъчително чувство на деперсонализация и дереализация - като че ли онова, което става около тях по време на пристъпа, “е като на филм” и нереално. Симптомите може да изчезнат бързо или постепенно. Между пристъпите пациентите може да изпитват очаквателна тревожност за поява на нова атака.
Соматичните симптоми, предизвикващи страх от сърдечен или дихателен проблем, може да са водещи в преживяванията на пациентите и да ги принудят да търсят спешна медицинска помощ или намесата на кардиолог.
По-късно появяващата се агорафобия включва ограничаване на социалната активност на пациентите с избягване на ситуации или места, на които те са сами и не биха могли да получат незабавна помощ в случай на нужда (атака). Поради тази причина те избягват големи магазини, изпълнени с много хора, или предпочитат да ходят там, придружени от близък човек.
Много характерен симптом, особено при последващи атаки, е изчезването на тревожността в ситуация, в която пациентите се чувстват сигурни - пример за това е домашната обстановка. Поради тази причина често пациентите избягват пътуванията или командировките, намирайки си различни оправдания.
Наръчник за самопомощ
Както при редовни, така и при единични случаи на пристъпи на паника професионално избраната програма на медикаментозно лечение и психотерапевтични техники са необходими и задължителни. За да се справи с паническите атаки напълно и окончателно, човек трябва да положи максимални, лични усилия. Всеки, който страда от вегетативни разстройства, трябва да следва няколко прости стъпки.Стъпка 1. Да изучи в максимален обем информацията от авторитетни източници за паническите атаки: симптоми, предвестници, методи за борба с тях. В допълнение към придобитите нови знания и умения, човек получава увереност, че усещанията и симптомите на паниката при повечето хора са идентични, те не са свидетелство за психично отклонение и могат да бъдат напълно премахнати.
Стъпка 2. Напълно спиране на тютюнопушенето и употребата на алкохол. Избягване или минимилизиране на употребата на напитки и храни, съдържащи кофеин. С особено внимание да се приемат лекарства, които стимулират централната нервна система.
Стъпка 3. Овладяване на специално разработени техники за дишане и за релаксация, за да се облекчат симптомите на паническите атаки.
Стъпка 4. Спазване на режим за труд и почивка. Избягване на умствено и физическо претоварване.
Стъпка 5. Пристъпите на паника може да се овладеят и без лекарства. Трябва да осъзнаете ясно един неоспорим факт: по време на такива критични ситуации не ви заплашва смъртта. Човек изпитва създаден от подсъзнанието си страх от смъртта, но реални предпоставки за преждевременна смърт няма. Основен акцент при пристъпа е да прекъснете веригата между илюзията на подсъзнанието и реалната действителност, да не се експонира тревогата, а да предприемат необходимите стъпки, за да се върне спокойствието:
► Изплакнете си лицето, шията и ръцете със студена вода.
► Изпийте чаша не газирана, хладка вода, с предварително разтворени в нея две супени лъжици захар.
► Седнете удобно. Направете десет резки издишвания и дълбоки вдишвания в обемен предмет, който ви е подръка в момента (найлонова торбичка, пластмасова бутилка, в шепите си).
► Опитайте се да се усмихнете или просто да изобразите усмивка.
► Наум или на глас произнесете предварително подготвени утвърждения (положителни твърдения).
► Опитайте се да превключите вниманието си от вътрешните ви усещания към външни обекти: да размишлявате за тях, да ги анализирате, да ги сравнявате.
► Никакви средства от - зелената аптека” (валериана, маточина) не могат да ви помогнат при пристъпи на паника, тъй като не притежават достатъчен седативен ефект в сравнение с фармакологичните препарати и прилагането им за овладяване на пристъпите е безполезно. Успокояващите билкови смеси могат да бъдат използвани заедно с химическите психотропни лекарства за профилактика на пристъпите на паника при нервно-циркулярна дистония.
Митове и реалност за „розовите“ хапчета
Антидепресантите заемат централно място в съвременното лечение не само на депресията, но и на множество състояния, свързани със стрес, адаптация, комуникация и въобще с новите реалности и начин на живот в ерата на информационните потоци и глобалната мрежа. Съществуват множество ирационални страхове, базиращи се на недостатъчната информация относно начините на действие и ефекта на тези медикаменти. Част от тези страхове са:
• антидепресантите са като психотропните вещества - “дрога” и се развива зависимост към тях
• веднъж щом започна да приемам “такива медикаменти” ще развия зависимост към тях, няма да мога да прекратя антидепресантите никога и ще ги взимам цял живот
• щом съм стигнал до антидепресанти, значи няма да мога сам да се справя с проблемите ми
• антидепресантите увреждат мозъка и тялото ми
• щом веднъж съм започнал да взимам антидепресанти, значи съм много зле и когато ги спра, оплакванията ми ще се подновят
• срам ме е да кажа на другите, че пия антидепресанти, защото не знам какво ще си помислят за мен
Подготви Милена ВАСИЛЕВА
