Давам, а не получавам любов... ЗАЩО?

Има жени в зряла възраст, които не са получили любов в живота си. Изтощени от необичане, задават въпросите: “Какво не ми е наред? Какво не давам? Какво още трябва да направя, за да бъда обичана, предпочетена, избрана? Грозна ли съм? Дебела? Безинтересна? Бедна?”. Срещат мъже, на които дават любовта, вниманието, всеотдайността си, но не получават взаимност. Чувстват се опустошени, губят смисъл. Страдат наранени, искат да имат кого да обичат, но... животът им е празнота, изтощение, раздразнение, гневни изблици, хистерични кризи и безутешен плач (ако успеят да пуснат контрола).

Жената в съвременния свят

Тя често губи връзката със себе си. Иска да има образование, за да има успешна кариера и да се развива. Иска да има семейство, дом, деца. Иска сигурност, независимост, самостоятелност. Иска любов.

Не иска да се подчини, не иска да е зависима. Не иска да бъде сама. Иска да е топла, грижовна, нежна.

И тук започва объркването. Тя не знае как да съчетае кариерното развитие с проявяването на женската си природа. За да е успешна в професията си, са и нужни качества и умения като решителност, твърдост, борбеност, пробивност, стратегическо мислене, умения за отстояване на позициите, за вземане на решения. Все качества, характерни за мъжа. Работейки наравно с мъжете, жената все повече се затруднява да позволи на мъжа да плаща сметките и често му предлага да ги делят на две. Облекчава мъжа по отношение на грижата към себе си. Не желае да му бъде в тежест или да създаде предпоставки “да бъде купена”. 

Жената едновременно иска: да получи закрилата и любовта на мъжа, да му бъде равностойна, да бъде самостоятелна. Тя не знае как да сподели себе си във взаимоотношенията си с него. Задава си въпроса как да бъде автентична в моментите, в които се чувства слаба и уязвима, без да е мрънкаща и изискваща. Как да заявява желанията си, без мъжът да се чувства притиснат и обсебен? Как да бъде чута и разбрана правилно? Как да заяви нуждата си от любов и топлина, без да бъде отхвърлена?

И пита жената - как да бъда жена в съвременния свят? 

Няма ли училище за жени? 

Няма... В учебниците по психология пише, че жената проявява своята природа навсякъде и във всяка ситуация, защото женствеността е същност. Тя е съзидание, творчество, раждане, подкрепа, грижа, уют и топлина.

Днес ще разгледам този случай, в който жената попада на партньори, които не отвръщат с взаимност. Причината...

Всеки случай е индивидуален, но има тенденция, която се повтаря. Такава жена се е родила в семейство, което е очаквало момче. Под една или друга форма родителите или роднините изразяват често разочарованието си и момичето започва да се чувства непълноценно такова, каквото е. Непълноценно в природата си. Започва да се държи като момче, за да компенсира разочарованието на значимите си близки. И губи връзката със своята природа. Става отговорно, решително, смело, изпълнява възложените му задачи. Грижи се, обезпечава. 

Следваща причина - момиче, живяло в семейство с хронично болна или зависима майка и/или сестра, неполучило майчини грижи. То страда от страданието на майката и започва да се грижи за нея (или сестра си). Вследствие на това като зряла жена не знае и не може да приеме грижа за себе си. Когато срещне мъж, който проявява интерес към нея, тази жена започва да се грижи за него, отделя му много внимание, изцяло му се посвещава, изземва неговите действия във взаимоотношенията. Вследствие на това го обезсилва, прави го инертен и пасивен във връзката. Мъжът не поема отговорност за взаимоотношенията им, срещите им често са епизодични, а ако живеят заедно, сякаш не я забелязва, приема я за даденост. Като цяло я оставя сама да се справя. Мъжът не цени тази връзка. А ако останат заедно, има паралелна връзка с друга жена, с която се чувства мъж. 

Поредната причина: Момичето на тате 

е невидимо и незабелязано. Искам да обърнете внимание. Това не е принцесата на тате, която е гледала света от раменете на баща си и е получавала неговата закрила в трудни ситуации и мечтания подарък с повод и без повод. Момичето на тате е продукт на условната любов. За да получи любовта на баща си, за да бъде забелязано и одобрено, за да бъде похвалено, то е изпълнявало всички условия и задачи, които бащата е имал към него. И ги е изпълнявало по същия начин като бащата. Но... получавало само следващата си задача. 

Момичето на тате е родено и израснало в семейство с болна, ангажирана, зависима, нещастна майка и баща, който работи много, за да обезпечи и направи жена си щастлива. Този баща е отсъствал често от живота на семейството или от дома, за да осигури нужните средства за добруването на съпругата си. Той не е имал време за дъщеря си. Отсъствал е от живота й. Тогава, за да бъде забелязано от баща си, да го накара да му обърне внимание и отдели време, момичето става негов партньор в грижата за майката. Така момичето мълчаливо казва, че иска бъде обичано. Но любовта остава непоказана. Неполучена. Непреживяна. 

Момичето расте. Става жена. Тръгва по пътя си, но не познало любовта. Неполучило. Даващо. Развило нагласа и поведение: “Ако дам достатъчно, ако се раздам, ще получа”. “Ще получа, ако платя цената”. И започва да я плаща. Такава жена прави всички възможни опити да бъде безупречна в това, което дава и прави за мъжа (“партньора”). Мъжът има нужда от пространство - тя го дава. Той има нужда от свобода - дава я. Има нужда от време за размисъл - и него му дава. Има нужда от време за себе си - и това раздава щедро. Не изисква за себе си, не заявява нуждите си, не казва, че търпението й се е изчерпало, защото смята, че ще заслужи неговата любов само ако плати цената. И чака, чака, чака. А другият поема в друга посока. Веднъж, два пъти, три пъти, много пъти...


©Shutterstock

И в един момент жената избухва. Гневът е опустошителен. Стига до крайност и жестокост. Тя вече иска да наранява дълбоко, да остави белег, равен на преживяното от нея страдание. Иска да досажда. Да тропа с крак. Да изисква внимание и да задължи от другия да го получи. Непроявената й същност и невидялата й живот любов искат своето съществуване.

Трудно, но не невъзможно

Най-трудно за такава жена е да каже: “Не!” на това, което я наранява и да излезе от “връзката”, в която не получава любов. Почти й е непосилно да поиска за себе си любов и да повярва не само че я заслужава, но и че й се полага. Трудно, но необходимо й е да се научи да вижда и разпознава любовта. И да не се съгласява с “непълна версия”. Да приеме да остане във връзка само ако поучава вниманието, времето и любовта на мъжа, неговата грижа, отговорност и взаимност във взаимоотношенията и в материален аспект (с което му дава сила, гордост и мотив да й дава още). Да се научи да иска, да задава въпросите, които я интересуват. Да не се срамува от желанията си. 

Ако не го направи, друга жена ще го стори. И мъжът, когото обича, ще отиде при нея. 

Борянка БОРИСОВА, психолог