Дежавю: откъде идват спомените?

В научния свят и до днес не съществува единна гледна точка

https://zdrave.to/index.php/semeystvo/dejaviu-otkyde-idvat-spomenite Zdrave.to
Дежавю: откъде идват спомените?

Още в далечната 1876 г. френският психолог Емил Буарак е въвел термина „дежавю“ (вече видяно). Изминали са 140 години – за това време учени от всички страни по света са се опитвали да обяснят, защо повечето здрави хора усещат, че някога вече са били в подобна ситуация. Но в научния свят и до днес не съществува единна гледна точка по повод на това, от какво се предизвиква дежавю и защо този феномен не може да се предизвика изкуствено.

Сега група изследователи от Тексаския университет A&M са анализирали резултатите от предишни работи, посветени на дежавю, и са изяснили какви механизми най-вероятно отговарят за възникването на лъжливи спомени. С текста на изследването можете да се запознаете на сайта на университета.

Психолозите са потвърдили, че повечето хора изпитват дежавю – според различните изследвания, от 60 до 80% от мъжете и жените поне веднъж в живота си са се сблъсквали с този феномен.

„Според всички допитвания 2/3 от хората не знаят що е дежавю – коментира невробиологът Майкъл Хук, един от авторите на изследването. – За да разберем как възниква този феномен, е необходимо да изучим как запомняме едни или други неща.“ 

Изследователите смятат, че за възникването на дежавю отговаря темпоралният лоб на главния мозък, чиито функции са свързани с възприятието на слухови, вкусови, обонятелни усещания, анализ и синтез на речеви звуци, както и механизмите на паметта.

Увреждането на темпоралния лоб може да доведе до появата на савант синдром – рядко състояние, при което лица с отклонения в развитието имат „остров на гениалност“ – изявена способност в една или няколко области на знанията, контрастиращи с общата ограниченост на личността.

Един от най-известните саванти е бил Ким Пийк – американец с феноменална памет, запомнящ до 98% от прочетената информация, прототип на героя на Дъстин Хофман във филма „Дъждовният човек“.

Освен това увреденият темпорален лоб води до епилепсия на темпоралния лоб, при която честотата на дежавю се увеличава. „Известно ни е, че някои пациенти изпитват дежавю като предупреждение за начало на припадъка“, казва Майкъл Хук.

По-рано друга група учени е стигнала до сходни изводи – невролози от университета Дюк, с помощта на функционална МРТ са сканирали главния мозък на здрави доброволци, когато последните изпълнявали тестове за памет и лъжлива памет. Учените приложили стар трик с крава, кон и свиня. Те говорели на доброволците само за крава и кон. Освен това повечето от последните били абсолютно сигурни, че е ставало дума и за свиня.

В хода на изследването учените установили, че при доброволците, които са абсолютно сигурни в своите спомени, оказващи се истина, рязко е повишена активността на средния темпорален лоб.

Освен това по-рано е било изяснено, че нарушенията в темпоралния лоб на главния мозък могат да предизвикат парамнезия – разстройство на паметта, изразяващо се в лъжливи спомени. При парамнезията може да настъпи смесване на минало и настояще, а също на реални и измислени събития.

Понякога пациентите възприемат като част от собствения си живот прочетено или видяно някога, или обратното – собственият им живот им изглежда като епизод на роман или филм.

Източник: "Мегавселена"

Горещи

Коментирай