Депресията е масова по света както преди 100 години бродеше чумата. Що за напаст е това? Откъде се взе? Какво ни очаква?
Така например лекар в Шотландия предписал антидепресанти на малко дете, съобщава популярно издание. Въпреки че британската Национална служба по здравеопазване не препоръчва да се предписват психотропни лекарства на младежи под 18 години, подобна практика е придобила широко приложение. Оказва се, че ежегодно на 100 хиляди британски тийнейджъри се предписват психотропни вещества, като преобладават девойките.
“Популярността на антидепресантите за съжаление е предизвикана от дълбоки причини, свързани с влошеното състояние на душевното здраве на хората - казва в интервю кандидатът на медицинските науки, психотерапевтът Марк Сандомирский. - По прогнози на Световната здравна организация към 2020 г. депресията ще бъде най-разпространената болест на човечеството. Ако само преди 30 години в медицинския институт ни учеха, че депресивни нарушения практически не се срещат у децата и подрастващите, то за последните години депресията подмладя и действително може да се диагностицира в най-ранна възраст”.
Защо децата още с навлизането в живота на възрастните, не можейки да открият отговор на въпроса си за смисъла на живота, изпадат в шоково състояние. Защото вече са усетили липсата на смисъл от този живот. Виждат го в своите родители и го осъзнават: Т.е.: на работа - вкъщи - пак на работа - пак вкъщи - на работа - в отпуск. И така всеки ден, всеки месец, всяка година. “Какъв е изходът? Всички вкупом да започнем да пием транквиланти?
Колкото и тъжно да звучи, бедата, проблемът на днешното човечество се заключава в това, че неговото съществуване всъщност е обезсмислено. Като се абстрахираме от техническото развитие, трябва да признаем, че израстването на самия човек е потиснато, то е необратимо. Изчезват навици, маниери; изтриват се социалните връзки, изчезват традициите, както и връзката с предците. Унищожава се историческата наука и т.н...Жажда за свобода, за светлина в тунела, за справедливост като отражение на осмислянето на собственото съществуване. Ето това е основното лекарство против тази огромна, дори смъртоносна тъга, която за по-благозвучно е прието да наричаме “депресия”, допълни Сандомирский.
Недостатъчната информираност пречи да се борим с нея
Колкото и безнадеждно да звучи казаното в първата част на тази статия, все пак не трябва да стоим като обречени и да се отдаваме на безкрайно отчаяние. Ще цитираме един психолог: “Човек казва, че има депресия, когато в крайна сметка става дума за лошо настроение. Но по-страшното е друго. То е, когато хората казват, че са в лошо настроение, а всъщност се намират в състояние на депресия и не разбират, че вътре в тях действително нещо се е счупило”. Всички ние със сигурност сме чували пренебрежително отношение към такова състояние: “Депресия ли? Та това е от скука! Я иди да се трепеш по 17 часа на ден с тежка работа и няма да ти мине през ума нищо такова!”
Или пък: “Добрите хора не страдат от депресия”, или: “Ако гледате позитивно на живота, ако излъчвате щастие, то и депресията няма да ви настигне”.
А никога ли не сте се замисляли, че за да бъде човек щастлив и да “излъчва щастие”, се изразходва енергия. И като всяка друга емоция, така и щастието притежава способността да свърши един ден. В съвременното общество се е наложил стереотипът, че депресията е оправдание за постоянно хленчещи мързеливци, които обичат да се оплакват. “Изостави ме приятелят ми, имам депресия” или “ох, такава депресия ме е налегнала”, или “... може би заради есента, или заради пролетта”... и т.н. Още повече, в последно време сякаш се внушава, че “да страдаш от депресия” е нещо модерно.
Ние живеем в свят, насочен към достигане на вечно и непрекъснато щастие, където не е прието да се обърнеш за помощ ако ти е лошо. Всички трябва да осъзнаем, че разбиращото отношение на околните е много важно в борбата с депресията. А това е точно борба - тежка, дълга и крайно болезнена. Според Световната здравна организация около 350 милиона човека страдат от депресия, като само 40 на сто от тях се обръщат за квалифицирана помощ. В някои страни този процент е много по-малък - 10 на сто. И една от причините за това е недостатъчната информация и социалното заклеймяване.
Причините за възникване на депресията могат да бъдат най-различни. Нормално е човек да изпитва отрицателни емоции. Нормално е да се притесняваме, ако любимите ни хора имат проблеми. Тежко се преживява разрив в отношенията в семейството, както и развод. Непоносима болка е загубата на близък човек. Но се случва да минат месец, два, три, а болката не изчезва. И на човека му е невъзможно да се справи с нея, както и със самия себе си. Оказва се, че има депресия, възникваща сякаш без причини. Такава депресия бива наричана ендогенна. Тя е основана на нарушения в биохимичните процеси в главния мозък. На всичкото отгоре става ясно, че депресията може да се предава и по наследство.
Какви са признаците?
Без да навлизаме в подробности към всеки вид депресия, общият набор от признаци и симптоми е един и същ: психомоторна потиснатост; нарушен сън (безсъние и ранно пробуждане); нарушен апетит (някои се тъпчат заради проблеми, други престават въобще да се хранят); понижено самочувствие и ниска самооценка; нервозност; страх; липса на интереси и желания; физически човек е отпаднал, потиснат, не му се работи. Изпаднал е в апатия, либидото му се е понижило, разконцентрирано е вниманието му. И този списък далеч не е пълен.
Ежегодно около 800 хиляди човека се самоубиват заради депресия. В повечето случаи самоубийството е шок и съвсем неочаквано за роднините на загиналия. И това е най-страшното: често проблемът и последствията от него плават на повърхността, но този проблем по някаква причина са го пропуснали близките и приятелите. Те са го игнорирали.
Какво да предприемем?Как да помогнем? Бъдете до вашия близък, който е изпаднал в депресия. За него е важно да знае, че го обичате просто така, обичате го такъв, какъвто е, заради самия него. Не е нужно да натяквате: “Ах, какъв весел и отзивчив човек беше...” или нещо друго от този род, което засяга достойнството му. Така ще му бъде много по-трудно да се пребори с болестта. Важно е също да се отбележи, че депресията може да се възвърне отново. Дори и да се избавите веднъж от нея, тя пак може да се върне. И то не само един път. Особено ако болестта се е развила без някакви причини и провокатори. Вашата задача е предпазливо да напомняме, че всичко е лечимо. Особено ако той или тя се е справил първия път и е настъпила ремисия. Независимо дали това е за първи, за трети или десети път, не мислете, че “следващият път няма да има нужда от помощ”. Ще има и още как? Щом усетите, че нещата не са наред, търсете специалист. Най-често мислите за самоубийство се зараждат не защото на този човек хич не му се живее, а защото му е нетърпимо болно да живее. Болният в депресия не разбира как иначе да спре тази болка. Важното е редом до него да има човек, който да му каже и да му даде да разбере, че това не е така, че има начин.
Яна БОЯДЖИЕВА
