Двойката седеше пред мен на дивана. Ще ги наричам Иван и Мария. Срещата ни беше първа. Обвиненията се сипеха и от двете страни. Тя твърдеше, че той й изневерява, казваше, че вече му няма доверие, че не се чувства щастлива с него, че усеща, че има друга жена, че й е обещал да спре с паралелните връзки, а не спира.
Той твърдеше, че няма друга жена, че не й изневерява, че е прекратил връзките си, откакто са заедно и е само и единствено с нея, че полага усилия, за които тя не си дава сметка...
Мария плачеше тъжно. През риданията повтаряше едно и също: “Аз знаех, знаех, че в живота ти винаги е имало няколко жени. Но аз вярвах, че като избра да бъдеш с мен, ще спреш. Вярвах, че съм специална за теб, че съм единствена и затова ще бъдеш само с мен! Сигурна съм, че ме лъжеш и сега имаш връзка. Усещам го. Нощем стоиш дълго сам на терасата с телефона. Често гледаш порно”. Иван отново заговори за това, че откакто са заедно, е само с нея и няма паралелни връзки като преди. Обръщаше се към мен и ми казваше, че тя няма никакви основания да го обвинява.
И двамата бяха прави
Тази история ни дава възможност да надникнем в дълбоките, многопластови причини и значения на онова поведение, което наричаме изневяра.
Няколко факта за ориентация. Иван и Мария определят връзката си като втори брак. Преди две години те я “обявяват” официално в социалните мрежи. Желанието да го направят е нейно. Тя настойчиво иска той публично да оповести, че вече са заедно. Мария смятала, че по този начин ще “изчисти” от живота на Иван всички жени, с които той имал и има паралелни връзки, връзки на изчакване, връзки, който се консумират, когато той е в командировка в различни градове. Какво накарало Иван да се съгласи с оповестяването?
Вярвал, че като оповести връзката, ще убеди Мария, че има сериозни намерения към нея, че я обича, че е отговорен и успешен мъж, на когото тя може да разчита, че ще я убеди, че е специална за него.
Последващите събития изненадват Иван. Той открива, че не си е давал сметка за ситуацията, в която живее по отношение на връзките, които е създавал през годините. Жените от тези паралелни връзки избухват като гейзери след съобщението в социалните мрежи. Следват телефонни разговори, изпълнени със сълзи, гняв, обвинения. Жените блокират телефонния му номер и профила му в социалните мрежи. Убеден в своята харизматичност, той не преживява това драматично. Значението, което има една от тези жени за него (да я наречем Михаела), той отказва да изследва. След време ще сподели, че ден след ден разбирал, че загубата на взаимоотношенията им му носи много болка. Толкова много, че всячески се опитвал да държи мисълта за нея далеч от себе си.
Предполагах, че има и още една болка
и още една жена. Питах се какво преживява Иван, за да кара Мария да се чувства по описания от нея начин. Чии са скелетите в гардероба?
Кой предишен (важен за него човек) не си беше отишъл и се разхождаше в тяхната връзка - Неда (бившата му жена), Михаела или починалият му баща?
Мислех в много посоки. Може би този цитат на Естел Перел ги обобщава: “Аферите са акт на предателство, но те също са израз на копнеж и загуба. В сърцето на една афера често ще открием стремеж и копнеж за емоционална връзка, новост, свобода, автономия, сексуална интензивност, желание за повторно свързване със загубените части от себе си или опит за връщане на жизнеността пред лицето на загуба или трагедия. Аферата не означава, че искаме да нараним човека, когото обичаме, може да означава, че искаме да се свържем с част от нас, на която никога не сме давали пространство; не толкова търсим друг човек, колкото търсим друго аз. Изневярата ни кара да се чувстваме живи, може би в противовес на смърт, която присъства в живота ни”.
За да разбера, започнах от развода. Иван и Неда се бяха разделили юридически преди четири години. Когато заговори за първата си съпруга, ясно пролича, че за него разводът още не беше приключил.
От гледна точка на психологията разводът има няколко етапа - юридическа раздяла, емоционален развод, период на траур и окончателен, психологически развод.
Държах в ума си и темата за раздялата -
тя е опит, който имаме от детството. При всяка значима загуба като възрастни у нас се отключва траурна реакция, подобна на реакцията ни на загуба, когато сме били деца.
При развод загубите са в много посоки - първо губим човек, когото сме обичали, с когото сме имали общи проекти и мечти. Губим сигурност. Губим обичайната си ежедневна организация. Променят се образът и представата, които имаме за себе си - партньорът ни е част от нашата самооценка и когато го загубим, логично е да се чувстваме не справили се, провалени, не обичани, не избрани, отхвърлени, пренебрегнати и т.н. Следващата загуба е тази на сексуалните отношения. Не на последно място губим дома, приятелите, средата, а за децата договаряме режим на виждане.
За да се справи с трудността на новата житейска ситуация, човек отрича реалността. Завързва краткотрайни връзки, които, от една страна, са нужни за подобряване на самооценката, а, от друга, намаляват враждебността и гнева към бившия партньор и му помагат да продължи напред. Тези връзки нямат особено значение, те започват на принципа “доколко Х прилича или се отличава от бившия/та ми съпруг/а”. Много често нов брак, сключен по това време, завършва като първия. Разводът приключва тогава, когато реакциите спрямо другите хора станат относително независими от реакциите към бившия партньор.
Питах се дали Иван търси бившата си жена във всяка нова връзка и доколко се опитва да я задържи чрез общото им дете.
Иван не беше се разделил с Неда. Избирайки Мария, беше избрал отново Неда. Искаше да й покаже, че може да се справи с това да се свърже и да създаде връзка.
Той още обичаше бившата си жена
В индивидуалните ни срещи осъзна, че с Неда се беше държал като експерт по човешките отношения и често й бе показвал къде греши във връзката им, но не беше й партнирал. Това я бе отдръпнало, защото тя не виждала в негово лице партньор, а наставник - експерт. Имаше и още нещо, което бе държало Иван далеч от Неда. Това бе смъртта на баща му. Тази загуба беше показала на Иван дълбочината, силата и ежедневността на болката от това да си този, когото обичаш, който ти дава сигурност и опора. Заради тази болка Иван не искаше да се свързва и да обича силно и дълбоко. Но той можеше да обича само така. Така обичаше Неда. Въпреки че дълго не искаше да си го признае.
Следващото откритие на Иван бе осъзнаването какво е правил с многобройните си и паралелни връзки. Той не беше полигамен, не “скиташе” в онзи смисъл, за който разказват биологичните и еволюционни теории. Правеше го поради две причини - едната беше да не се свърже и да заобича някого много, а той да си отиде внезапно (както баща му); втората причина беше да привлече вниманието на първата си жена - искаше тя да оцени високо и положително; хрумваше ми и трета - всяка жена осветяваше различна част на Иван, а той е щедро надарен.
Два скелета дотук... А третият - Михаела?
Иван не бе изневерявал на Мария,
нямаше сексуална връзка с друга жена
Но той не беше на нейно разположение. Защото една част от него не беше приключила връзката с първата жена, а друга част от него понякога отиваше във въображението с Михаела, за която той казваше: “Ако можеше отново да се срещнем непознати”...
Тази история ме провокира да започна да ви разказвам за многопластовостта на причините за поведението ни в ролята на партньори, за това как се свързваме и функционираме във връзка. За това как една част от нас иска сигурност, свързване, принадлежност, а друга наша част иска автономност и независимост. Как искаме рутина и предвидимост, но също така искаме забавления и приключения. Искаме вярност, но си позволяваме да лъжем...
Ще кажете, че в днешната история ви разказах само за Иван и ще бъдете прави. За Михаела, Мария и Неда разказите тепърва предстоят.
Борянка БОРИСОВА, психолог
