По време на срещите, след споделянето идва въпросът: “Как да живея щастливо и спокойно? Искам, но ...”.
Иска ми се днес да ви дам проста схема за удовлетвореност от живота. Тя включва опознаване на живота и доверие в процесите му; осъзнатост, смелост и желание за радост и наслада; вършене на любими, “зареждащи” дейности, грижа за тялото. Отворени очи към света и отворени уши за вътрешния глас. Поставяне на ясни, конкретни цели. Общуване с хора, весели, леки, мъдри, ориентирани към успех. Любов към партньора и децата. Уважение към родителите.
Какво правим обичайно?
Склонни сме безкритично да приемаме чужди и непроверени твърдения за верни и свои. Например като тези: “Животът е труден, изпълнен с пречки и болести. Хората се опитват да ме прецакат. Лесно ми се случват само лошите и неприятни неща. Трудностите са повече от приятните моменти. Животът е борба. Мечтите остават само мечти. ”. Не ми се ще да изброявам повече - и сами можете да добавите примери в тази посока. Обаче от опит знаете, че докато ги говорим такива, се въртим в кръг и не виждаме изхода.
Забавяне, отлагане или паралел
Ненарочно се вкарваме в една заблуда - за да живея спокойно, е необходимо да се освободя от: миналото, вътрешните си конфликти, ограничаващите си вярвания. Едва след това ще предприема стъпки към щастието. Защото ще съм лек и нов.
©Shutterstock
Къде бъркаме тук? Не че е неправилно това. Но понякога отделяме твърде много време, за да осъзнаем проблемите си, да се освободим от травмите си, да се пречистим от болезнения опит. Вярваме, че когато го направим, ще заживеем добре.
После преминаваме към процес на самооопознаване. Отново отделяме необходимото време, за да изберем най-добрия път за себе си и да не сбъркаме. Не пропускаме да отделим време, за да изучим стратегии за вземане на решения, за правене на избори под стрес. След това усвояваме техники за спокойствие, практики за материализиране на желанията. Медитираме, за да получим прозрение и да намерим призванието си. А след всичко, най-често, прилагаме два-три пъти наученото, очаквайки магичен, мигновен резултат и се отказваме, твърдейки, че нищо не става.
Паралел Работата върху себе си е ценна като опит, необходима, но не е нужно да я разтягаме във времето сякаш сме безсмъртни. В по-добрите семинари се казва: “Семинарът свърши, семинарът тепърва започва”. В живота. В реалността.
Животът е за живеене. Всичко гореизброено върши работа, когато го прилагаме ежедневно в живота си, когато мислим и действаме на честотата на осъзнатостта, успеха и проявлението. Когато в трудна ситуация, не се вкопаваме в нея до зацикляне, а търсим изхода, другата гледна точка, “нестандартното” или просто казано - работещото решение.
Всичката работа върху себе си има смисъл при ежедневно прилагане и само ако междувременно отделяме достатъчно време да живеем живота си.
Наученото ще работи за нас, ако и когато често в деня се питаме: “В клишето ли сме или в решението? Забавляваме ли се?”
И сега любимата ми рубрика - съветите на психолога:
Ако искате да...
... сте успешни, общувайте с успешни хора
... живеете в подредена държава, подредете себе си и дома си
... ви е чисто, почиствайте след себе си
... ви е красиво, украсете около себе си
... сте спокойни, отделете време и вършете неща, които ви носят удовлетворение
... ви приемат - приемете себе си
... сте щастливи, правете себе си и другите щастливи
... живеете - живейте
Подредете се и благодарете
Това зависи от един-единствен човек - този, който в момента чете тези редове.
Една проста техника с много ползи - опознаването
То премахва страховете, безпокойствието, несигурността. Умението ни да опознаваме това, което стои пред нас, е една от работещите стратегии за добър живот.
Опознавайте процесите на живота, опознавайте себе си и хората. Ако ги познавате, няма да се страхувате от тях. Малките деца трупат познание за света, като разглобяват играчки и предмети, оглеждат ги, после ги сглобяват и започват да играят с тях. А ние възрастните като разглобим, стигаме само до сглобяването. Осмелете се да опознаете това, което е пред вас, а след това, погледнете щастието в очите и го изживейте.
Вълшебната пръчка, с която си осигуряваме мечтания живот - се нарича избор да живея тук и сега в настоящето, такъв, какъвто съм и с това, което имам. Не там и тогава. Не някога и някъде.
И за финал ми идва да ви разкажа история. Една жена не харесвала кучета. За нея те били косми, бълхи, досада. Отглеждала ги, защото и били необходми за охрана - имала голям двор и често оставала сама заради работата на съпруга си. Един ден съпругът й довел новородено куче. Жената веднага започнала война с домашния любимец да му покаже кой е господарят. И то, разбира се, си отмъщавало.
Прескачало, късало, ровело, унищожавало, не изпълнявало командите й. Един ден при жената дошла роднина да й гостува за няколко седмици. Тя решила да опознае кучето, за да бъде престоят й приятен и спокоен. Открила, че кучето е умно, весело, игриво, жизнено, любопитно, верно, бързо учещо, изпълняващо команди. И започнала да се отнася с него според характера му. Разбира се, че в поведението на кучето имало видима промяна. Не унищожавало, сътрудничело. Стопанката му не можела да повярва, че промяната настъпила само вследствие на едно опознаване.
Прилагайте работещите стратегии ежедневно и се забавлявайте. Нали не искате косми, бълхи и да сте изнервени?
Борянка БОРИСОВА, психолог
