Днес продължавам темата от предишните статии с фокус върху това: “Как да намеря сили да продължа напред?”.
След техниката на “Аз - разказа” хората обикновено задават въпроса: “Какво да правя сега с тези покъртителни открития за себе си? Не мога да повярвам, че имам такова отношение към себе си, а виждам безспорните доказателства за това!”. Отговорът е: Колкото и да ни е трудно да видим как наистина се отнасяме със себе си, да приемем, че го правим и да бъдем осъзнати за това. И от този момент нататък да наблюдаваме себе си в различните житейски ситуации и взаимоотношения. Да се питаме: “Как наистина се чувствам тук?”, а и когато ни предстои избор, да си задаваме въпроса: “Как постъпвам сега по отношение на себе си - на мястото си ли съм, достатъчно ли ми е, предавам ли се, правя ли компромис, преминавам ли личните си граници, отстоявам ли се, на какво и кого давам приоритет и защо, ще постигна ли целта си?”.
Това, разбира се, не означава да преминаваме през другите хора грубо и жестоко, да налагаме искания и да настояваме да става “нашето”. Няма нищо общо и с осъществяването на користен интерес. А означава да осъзнаем истинските си потребности и нужди, да ги казваме с любов на себе си и другия, и да искаме да живеем в реалността им. Ако човекът, с когото имаме взаимоотношения, не може или не желае да ги осъществи с нас, това не означава, че ни отхвърля, а че не можем да партнираме с този човек за постигане на целта си. Можем обаче да потърсим друг човек. Човек, с когото се чувстваме добре, който има желание да бъде с нас, който не пести времето си за нас и се радва на възможността да бъдем заедно, с който гледаме в една посока, можем да съгласуваме действията си, общуваме свободно, искрено и през себе си.
Понякога ни е трудно да разберем, че определен човек, който ни привлича, с когото имаме сходни интереси и желания, дори цели, с когото се чувстваме добре, не може да бъде нашият партньор - в личен, приятелски или професионален аспект. Може с него да искаме едно и също нещо, но той да не желае да го случи с нас. Да не е подходящ за нас или ние за него.
Да се върна на откритията след “Аз -разказа”. Добре е от време на време да ги препрочитаме (може да добавяме и нови прозрения). Целта тук не е да потъваме в самосъжаление, а да се проверяваме “в курса ли сме, или извън него”. Т.е. да сме осъзнати за самосаботиращите си нагласи.
Следваща стъпка към удовлетворяващия живот -
Начертаване на актуален приоритет
Намираме време за себе си, в което откровено, от сърцето си, си казваме от какво имаме нужда точно в този момент от живота си. Например: Пълноценна връзка, изпълнена с любов, вдъхновение, разбиране, подкрепа, доверие, сигурност, взаимност. Нова работа, в която срещаме интересни хора, развиваме се, пътуваме, увеличаваме доходите си, удовлетворени сме и вдъхновени от дейността. Може да имаме нужда от обучение и кариерно развитие. Или от спокоен начин на живот, почивка и повече време със семейството. Може да се нуждаем от време за себе си, в което да проверим докъде сме стигнали в живота си, реализираме ли целите си, вървим ли в посоката, в която искаме, добре ли се чувстваме, там където сме в момента, какво ни липсва, какво имаме. И понеже обичам техниките, сега ще ви предложа няколко. И защото обичам да олекотявам драмата чрез смеха, ще включа и него.
Задавам си въпроса: “Какво искам?”. И си отговарям - “Искам пълноценна връзка с отговорен мъж, който да ме обича, приема такава каквато съм и с когото да бъда себе си. Искам във взаимоотношенията ни да има любов, магия, взаимност, доверие. Искам този мъж да има желание да бъде с мен, да отделя време да бъдем заедно, да цени това, което се случва между нас. Да съм му ценна и значима. Искам да вижда в мен жената, аз мъжа в него. Да иска да живее с мен, да ми се радва, да ме жадува, да правим удовлетворяващ секс. Да ми е верен. Искам да е умен, трудолюбив, талантлив, ориентиран към успеха, с чувство за хумор. Да общуваме искрено и откровено. Да ме подкрепя. Да му имам доверие, да опазва спокойствието ми и направеното от мен”.
Следващият въпрос, който жената задава към себе си, е: “Каква жена е нужно да бъда, за да привлека и задържа в живота си този мъж?”. Отговорът може да е: “Женствена, красива, нежна, грижовна, топла, мека, сексуална, уверена, уязвима, добра домакиня, живототворяща, креативна, забавна, весела, лека, разбираща, подкрепяща, приемаща, искаща и позволяваща подкрепа, умееща да води, без да застава на мястото на мъжа. Умееща да отстоява границите си с любов. Вдъхновяваща.”И за да не излетим в облаците на мечтите и да се отнесем с визуализациите (можем да ги правим, но за кратко), ще ви предложа забавния “разрешаващ сценарий”. Когато опишем мъжа такъв, какъвто го искаме и вече сме наясно с образа му, се оглеждаме за... предмет, който да привлече вниманието ни - запалка, черпак, чехъл. И? Ще попитате недоумяващо. И всеки ден, по няколко пъти изиграваме с тялото си този предмет - правим се на черпак, запалка, чехъл...
След като сме “облекли в образ” желанията си за мъж, е редно да се подпомогнем в развиването на качествата на жената, която привлича този мъж. Свързваме се с образа на жената, която искаме да бъдем, отваряме очи и отново търсим първия, привлякъл погледа ни предмет - може да е картофобелачката, прахосмукачката, червената ароматна свещ. И започваме да го играем с тялото си. Ще попитате: “Защо да се правим на клоуни, когато сърцето ни боли, хич не ни е до смях и непрекъснато потъваме в драмата?”.
Точно заради това - за да покажем на драмата, че не може да потопи дните ни, да изсмуче времето ни, да ни обезкръви и попречи да вървим напред. Когато се посмеем и излезем от сковаността на важната си особа, лекотата на веселостта се раздвижва в кръвта ни, а тялото ни е мъдро и ще ни помогне да се справим с драматичните си интерпретации. Когато ни боли, можем да се питаме: “Докога ще живея в това състояние и ще игнорирам радостта, че съм жив и мога да се направя щастлив?”.
Времето за равносметка
Когато не се чувстваме удовлетворени от живота си, можем да постигнем яснота за целта и посоката си със следните въпроси:1. В коя област от моя живот не получавам желания резултат?
2. Какво искам?
3. Как ще разбера, че съм го постигнал/а?
4. Защо това е толкова важно за мен?
5. Каква цена ще платя, какви могат да бъдат последствията, ако нищо не променя?
6. Какво ми пречи да постигна желания резултат?
7. Какви оправдания използвам пред себе си и как си обяснявам своето бездействие?
8. Каква е следващата стъпка и следващото просто и обикновено действие, което ще предприема без отлагане, за да променя ситуацията?
9. Кога ще направя това? (Срокът е най-късно до утре.)
10. По какъв начин ще отговарям пред себе си за това?
След като сме наясно какво искаме да постигнем и след като знаем, че отговорността за случването му е само наша, става все по-трудно да губим време за драми и обвинения към някого.
И така: “Какво искам да има в живота ми?”. Отговорете си честно...
Борянка БОРИСОВА, психолог
