Защо жените се „влюбват”, а мъжете - просто „се забавляват”? Отговорите на тези въпроси може да прочетете в тази статия.
По време на секс в организма на мъжете и жените се произвежда хормонът окситоцин, който се нарича още хормон на прегръдката. При полов акт този хормон помага на човека да се отпусне и да свали психичната си защита, което помага на партньорите да се доверяват един на друг. Въпреки това коварството на този хормон е, че той действа по различен начин при мъжете и жените.
При жените по време на секс се произвежда значително повече количество окситоцин, отколкото при мъжете. Психолозите смятат, че именно поради отделяния в големи количества хормон, жените често се влюбват в партньора си дори и при случайна сексуална връзка.
При мъжете хормонът окситоцин засилва само чувството на удовлетворение. Освен това се произвежда и хормонът допамин, поради което мъжете искат повече секс, докато в това време жената е почти влюбена.
Малко преди оргазма и по време на еякулация при мъжете се променя съставът на кръвта. Например, повишава се нивото на ендорфините (хормоните на щастието), продължава да се произвежда окситоцин, пролактин, норепинефрин и вазопресин. Заедно с това значително намалява нивото на гликогена – форма за съхраняване на глюкозата, която е отговорна за силата на мускулите. Ето защо след еякулация мъжът чувства липсата на енергия, а мозъкът се подготвя за сън. Тъй като мускулите на мъжете са повече, отколкото при жените, затова недостигът на гликоген много силно разпуска мускулите. Това е и причината след секс мъжете да заспиват по-бързо. Много от жените обвиняват мъжете в егоизъм и липса на внимание към тях след секс. Не си струва да го правите, защото цялата вина тук е на гликогена.
След кратката дрямка силите на мъжете се възстановяват и те отново са готови да правят секс. Колкото повече мускули има един мъж, толкова по-дълго време ще му е нужно да се възстанови.
Освен окситоцин по време на секс при жените се произвеждат също и хормони на щастието, които носят на жената удоволствие. Трябва да се има предвид, че по устните на жените има много повече нервни окончания, отколкото по края на пръстите. Страстните целувки по време на секс й помагат да постигне произвеждането на повече хормони на щастието.
За разлика от мъжете жените могат да правят секс по-дълго и по-често. Затова и те могат да правят секс отново скоро след като са изпитали оргазъм, което не може да се каже за мъжете.
Какви са ползите?
Никой не оспорва факта, че сексът е много полезен за организма. Ползите от секса за организма са следните:
- По време на оргазъм се блокират сигналите за болка, които отиват към мозъка. Това означава, че сексът има лек обезболяващ ефект
- Редовният секс подобрява паметта и обучението, тъй като предизвиква ръст на мозъчните клетки
- Сексът може да бъде чудесно успокоително, особено за мъжете
- Тъй като сексът води до производството на голямо количество от хормоните на щастието, то тогава може да се смята и за отличен „антидепресант”. Сексът помага да се справите със стреса и за облекчаване на напрежението
Обратната страна на медала – сексомания
Шизофрения, маниакално-депресивна психоза, параноя... Не толкова отдавна в регистъра на психичните разстройства попадна и още едно. Канадски учени са провели изследвания, които са довели до заключението: съществува и още едно психично заболяване, което се поддава на лечение, а името му е - сексомания.
Видни сексолози бият тревога: броят на пациентите с този вид психични разстройства се увеличава бързо. Приблизително всеки двадесети сред хората на 18-60 години страда от подобна болест.
Психолозите приравняват сексоманията към наркотиците и алкохола. За сексохолиците е много по-важно да получат „дозата” си секс, отколкото например да се хранят. Дори рисковете за здравето и живота им не може да спрат жаждата им за плътски удоволствия. И още нещо: те се нуждаят от постоянно увеличаване на тази „доза”. В резултат на това се стига до: безразборни полови връзки, бурни дневни и нощни сексуални фантазии, депресия и пълна загуба на контрол върху поведението.
В България, за разлика от много цивилизовани страни, сексоманията като заболяване не е официално призната, макар че у нас има доста хора с такива проблеми. Поведението на такъв пациент се задвижва от обсесивното желание за извършване на сексуален акт, който не се поддава на контрол. Други аномалии в поведението не се отбелязват.
Жертвите на сексуалната мания са много изобретателни. За удовлетворяване на нуждите си те използват бейзболни топки, фенерчета, отвертки, дренажни отвори в банята. Задоволяват се и с помощта на скоростния лост в автомобилите. Най-изобретателните от тях проникват в гинекологичните отделения на болниците, преструвайки се на лекари и „преглеждат” пациентки. Други обхождат хотелите и, събличайки се голи, се преструват на заспали сутринта в очакване на камериерките.
Лекарите казват, че това заболяване засяга около 3-5 на сто от възрастното население на планетата. А от сексомания може да страдат както хора с традиционна ориентация, така и гейовете, и лесбийките с тежки, повтарящи се сексуални фантазии.
Според медицинската статистика, повечето от тези пациенти са хетеросексуални мъже. Що се отнася до „винаги готовите” за секс дами, броят им непрекъснато расте. Според психолозите жените, страдащи от сексомания, са не по-малко от 40%.
Причините
Преди болезненото пристрастяване към секса се е обяснявало с нещастно детство. Като правило в семействата на такива хора самата дума „секс” е била напълно отстранена от речника, а проявата на емоции и нежност един към друг не се е поощрявало. В резултат на това „изсушените”, нещастни деца от достойни семейства, изтръгвайки се от здравата родителска прегръдка, „излизат извън релси”. И в живота им се появява идея фикс: секс, секс и само секс!
Съвременните научни техники са идентифицирали и други причини. Ядрено-магнитният резонанс на централната нервна система, проведен от западни учени, показва, че има разлики в структурата на мозъка при сексоманите и здравите хора.
Освен това сексоманите стават често жертви на дискриминация и на емоционално насилие, което впоследствие води до още по-голяма промяна на мозъчната функция.
Понякога сексоманията се развива от интимофобията - страх от прекалена привързаност към партньора, страх от „пристрастяване” към него. Всичко това се случва поради липсата на вяра в трайността на отношенията, причинена от сексуални комплекси. Несигурността в себе си достига такива катастрофални размери, че сексът се превръща в мания.
Също така като причина за развитие на болезнена страст към секса се посочва и интернет. Тръгвайки по пътя, водещ към еротични и порнографски сайтове, някои не могат да спрат. Масло в огъня добавят и агресивни маркетингови сайтове „за възрастни”, когато под напълно безвредно название се прикрива не съвсем проста информация или активно се разпространява спам с порнографско съдържание. По този начин обсесивното желание да се прави секс още по-силно се настанява в психиката, която вече и без това се нуждае от помощ и подкрепа.
От фантазия към депресия
Първата концепция за сексуалната мания е въведена в академичната общност през 80-те години на ХХ век от американеца Патрик Карнс. Той е имал предвид тогава социално и културно неодобрявания секс, т.нар. парафилия.
Според схемите на Карнс сексоманът преминава през четири етапа на заболяването:
- наподобяващи транс, налудничави мисли за секс, изискващи постоянно, подходящо стимулиране;
- изобретяването на еротични ритуали, които предшестват сексуалните действия и засилващи сексуалната възбуда;
- формиране на стабилна психологична зависимост от тези ритуали, загуба на самоконтрол;
- последващо отчаяние и депресия.
Биологията на сексохолизма е такава, че при острото сексуално привличане мозъкът произвежда протеиново вещество, а това е съпроводено от чувство за удоволствие. След известно време на общуване само с един партньор протеинът вече не се произвежда, а психиката, свикнала с допинга, изисква възникването на силно чувство към нов обект.
Същността на заболяването е постоянното желание да се прави секс: винаги, навсякъде и с когото падне. Удовлетворявайки потребностите си, болните веднага превключват към търсенето на нов обект на страстта си, мятат се насам-натам, трескаво сменяйки партньорите си. И ако не ги намерят бързо, изпадат в състояние на апатия и депресия. И само следващата „жертва” може за кратко време да ги изведе от това състояние.
Признания на известните:
Шарън Стоун, актриса: „Жените могат да симулират оргазъм, но мъжете могат да симулират дори цяла връзка”.
Стив Джобс, основател на компанията „Apple”: „Приятелката ми винаги се смее по време на секс, без значение какво чете в този момент”.
Камил Палия, писателка-феминистка: „Сексът през 90-те години - това е като да играеш на билярд с парче въже”.
Робин Уилямс, комик: „Виждате ли, проблемът е в това, че Бог е дал на мъжа мозък и пенис, но достатъчно кръв има само за един от тях в определен момент”.
Робърт де Ниро, актьор: „Жените казват, че им е по-лесно да се съблекат пред мъж, отколкото пред друга жена. Това е така, защото жените са много критични, а мъжете, разбира се, са просто благодарни”.
Доброто лекарство е любовта
В основата си сексоманията е като алкохолизма и наркоманията. Това е един от вариантите на т.нар. пристрастяване. Ето защо, основната стъпка към възстановяване от пристрастяването е признаването на проблема от страна на пациента – по-точно, че страда от сексомания. В края на краищата, за да се справи човек с този проблем има нужда от експертна помощ. Понякога за лечението на сексоманията се използват лекарства, като антидепресанти, притъпяващи сексуалното желание, но въздействието им е много ограничено, особено в случаите на „интернет сексоманията”. В този случай по-ефективни ще са филтрите, които не позволяват достъп до „опасните” сайтове.
Но, ако изведнъж са ви залели чувства към противоположния пол, не бързайте веднага да отидете на лекар - първо се опитайте да задоволите страстта си (в разумни граници, разбира се). Ако не успеете да я потушите и тя продължава да ви притегля неудържимо към леглото, изборът е само среща със специалист-сексолог, който има психологична практика.
Дори пациентът да приема лекарства, необходима е и психотерапия. Сексоманът задължително трябва да разговаря със специалист, да сподели фантазиите си, за да осъзнае как влияе поведението му на другите. За възстановяване на психиката в такива случаи психологът трябва да проведе с пациента си около 10 сеанса.
Както показва практиката, най-доброто лекарство за сексомана е достойният партньор, който е в състояние да реализира всичките му фантазии и да му достави удоволствие. Любовта лекува и най-напредналите стадии на болестта.
Между другото, някои психолози твърдят, че проблемът е твърде преувеличен, а причината за сексуалните притеснения не е нищо друго, освен елементарна разпуснатост в сексуалните отношения.
Корейските мъже най-често имат нужда от ласки
Международната централа на известно мъжко списание анализира резултатите от проучване на 40 000 души от 42 страни, в които участниците са били помолени да отговорят на въпроси, свързани със сексуалността им. В резултат на това, както пише изданието, са били получени уникални данни. Ето какви са те:
Броят на „веднъж седмично”:
1. Корея - 4.5
2. Гърция - 4.2
3. Румъния - 4.08
4. Филипини - 3.95
5. Русия - 3.87
11. България – 3.2
Готови ли сте, за да угодите на една дама, да похарчите каквато и да е било сума:
1. Индонезия - 64%
2. Португалия - 51%
3. Полша - 42%
4. Холандия - 40%
5. Италия - 39%
17. България - 33%
Готови да плащат за секс:
1. Корея - 42%
2. Бразилия - 34%
3. Филипините - 32%
4. Гърция - 31%
5. Русия - 26%
9. България – 21%
Практикуват „секс за една нощ”:
1. Португалия - 81%
2. Бразилия - 76%
3. Австралия - 65%
4. Русия - 65%
5. Испания - 63%
6. Украйна - 62%
10. България – 54%
Средна продължителност на любовната игра (в минути):
1. Великобритания - 17.44
2. Австралия - 17.20
3. Германия - 16.92
4. Мексико - 16.91
5.Чехия-16.43
22. България - 15.7
Брой на позите, като личен арсенал:
1. Унгария – 8.27
2. Аржентина - 5.76
3. Испания - 4.63
4. Бразилия - 3.95
5. Гърция - 3.83
12. България - 3.55
Пробвали „шведска тройка”:
1. Бразилия - 19%
2. Великобритания - 18%
3. Австралия - 18%
4. САЩ - 17%
5. Русия - 15%
8. България - 14,5%.
Милена ВАСИЛЕВА
