“Един човек си отиде от живота ми отдавна, а аз... Смятах, че съм отработила болката, приела ситуацията и искрено вярвах, че съм мотивирана да продължа напред, мислех, че съм искрена, когато казвам, че имам желание да живея живота си, такъв, какъвто го искам, но... Колкото и да ме е срам да призная, се улавям, че си представям как този човек по някакъв начин вижда успехите и постиженията ми, лъчезарния ми поглед, енергичната ми походка, блаженото ми състояние. Давам си сметка, че не съм излязла от това взаимоотношение и като че ли не искам да продължа живота си, докато... Докато не се почувствам възмездена, отмъстена или оценена!... Живея в един фантазен свят, и не тръгвам към реалността на своя живот...”.
Да, това е едно осъзнато споделяне. То ми подсказа днес да ви разкажа за защитните механизми, чрез които опазваме себе си. Мислим си, че го правим, но дали в действителност е така?
Какво е Аз-концепция?
Всеки от нас се стреми към вътрешна цялост. Имаме идея за това, кои сме и какви сме. В психологията тази идея се нарича Аз-концепция. Различията в образите, които имаме за себе си, ни потикват да преодоляваме тези образи като се самоизменяме, самооправдаваме, самопреодоляваме, самоутвърждаваме в други области, самопроверяваме собствените си възгледи или се отчуждаваме от другите и себе си.
Когато се случи разрив в Аз-образите и самоуважението ни, това ни потиква да препотвърдим собствената си стойност - както пред другите, така и пред себе си. Самопотвърждаването разкрива чувствителността на личността ни към опитите на другите да отхвърлят Аз-концепциите ни.
Самопотвърждаването се влияе от сигурността, с която аз поддържам стабилността на своя образ (представа ) за себе си. Тоест, ако съм уверена в себе си, мнението (негативното, различното от моето) на другите за мен няма да разклати устоите ми, няма да ме накара да се съмнявам в собствената си стойност и значимост. Но ако не съм уверена в себе си и самооценката ми е ниска - вероятността да им повярвам, че съм такава, каквато те твърдят, е голяма. И за да не разруша себе си, създавам защити, с които се пазя.
Чрез Аз-концепцията се стремим да запазим своята цялост, когато се появят различни заплахи. И я пазим от тях чрез различни защитни механизми.
Защитните механизми
Действията, които използваме, за да защитим своето достойнство и уважение, се наричат защитни механизми. Те са неосъзнати действия, насочени към запазване на самооценката и отстраняване на тревожността, породена от осъзнаването на вътрешни конфликти. Когато се почувстваме застрашени и заплашени от определени събития в живота си (конфликти с другите и/или конфликти със себе си), тогава “откъсваме” от съзнанието си определени съдържания и ги изпращаме там, където си мислим, че няма да ни занимават и притесняват - извън съзнанието.
Кои са защитните механизми?
Изтласкване
Изтласкването отдалечава от съзнанието ни всички нежелани подтици, стремежи, мисли, копнежи, фантазии, чувства, които предизвикват безпокойство. Изтласканото от съзнанието съдържание отива в подсъзнанието. Така се предпазваме от болезнените спомени. Изтласкването е неосъзнато действие, с което се опитваме да запазим себеуважението си.
Близко до изтласкването е потискането, което се изразява в съзнателно усилие да не мислим за неприятното събитие.
Изтласкването и потискането се опитват да отстранят причиняващото безпокойство съдържание по два начина - съзнателно и несъзнателно.
Но отстраняването чрез изтласкване, въпреки че цели да запази самоуважението ни, не отминава безследно. Изтласканото съдържание се стреми да се върне отново в съзнанието ни, а това създава напрежение в нас. За да “държим” изтласканото в подсъзнанието си, ни е нужна много енергия. И изразходваме много от психическата си енергия за това, (а можем да я употребим, за да реализираме своя значима цел). Когато изтласкаме това съдържание, което ни безпокои, ние всъщност откъсваме част от себе си и се лишаваме от голям процент от собствената си сила. И не осъществяваме желаното.
Ето един пример. Ако съм се надявала да срещна разбиране, но съм била отхвърлена и от това много ме е заболяло, аз ще изтласкам този спомен - няма да си спомням мястото на срещата, ще се опитам да забравя (и със сигурност ще го направя) името на човека, който ме е отхвърлил, съдържанието на разговорите ни. Така чрез изтласкването ще се освободя от страданието, че не съм била разбрана. Ще се направя, че съм забравила, но... Какво ще се случи в бъдеще? Страхът от неразбиране стои в подсъзнанието ми и ще ми създава трудности в общуването с другите. Ще имам очакване, че те също няма да ме разберат. А това от своя страна може да доведе до дистанциране или затвореност.
За съжаление, за да запазим чувствителната си душа често използваме няколко защитни механизми - за по по-сигурно...
Бягство
Когато изпитваме страх от отхвърляне, излагане, унижение, когато сме фрустрирани, може да избягаме. Бягството е защитен механизъм, при който се опитваме да избягаме от фрустриращата ни ситуация. И тук е добре да знаем, че понякога бягаме от ситуации, които мислим за застрашителни, а те всъщност не са.
Фантазиране
Бягството от неприятните за нас ситуации може да бъде заменено с бягство в света на фантазиите. Ако съм преживяла разочарование или съм била отхвърлена, мога да си създам въображаем свят, в който съм ценна, обичана, приета и ми се възхищават. Фантазирането може да ме спаси от тревожността, сивотата и скуката на ежедневието, но и да ме отдели опасно от реалността.
Регресия
Това е връщане към по-ранни форми на поведение и мислене. Ако съм била неразбрана и отхвърлена и съм преживяла това много болезнено, може да започна да се държа по детски - да плача, да изпадам в истерия... Чрез регресията се връщам към начини на решаване на трудностите, които съм използвала в миналото. Обикновено това се случва в случаите, в които съм толкова разстроена, че не мога да се държа адекватно за възрастта, на която съм (т.е. като зрял човек).
Рационализация
Тя е изопачаване на реалността, с която целя да запазя самоуважението си. Тук използвам псевдоразумни обяснения, за да оправдая постъпките си. Неуспехът обяснявам с външни причини.
Проекция
Това е приписване на моите собствени чувства на другия/те - аз съм враждебна и започвам да вярвам, че другият е враждебен към мен. Проекцията е свързана с чувство за вина. Вместо да призная слабостите си, аз ги приписвам на другите. Така си позволявам да обвиня него/нея/тях за своите собствени слабости. Например, ако често кокетирам с мъжете, мога да проглуша ушите на всички около мен, че мъжете, които ме канят на среща, искат само да флиртуват с мен. Проекцията е отразяване на другите през моята нездрава част.
Когато изпитвам омраза към някого, аз твърдя, че той ме мрази, виждам в него една изтласкана част от себе си, чието съществуване не искам да призная. И още - приписвам собствените си неприемливи желания и емоции, от които искам да се освободя, на другия/те. Когато приписвам на някого престъпления и пороци, всъщност разказвам за собствените си желания и импулси.
В следващата статия ще ви разкажа за останалите защитни механизми - пренос, формиране на реакция, изолация, отменяне, отричане, насочване срещу себе си, насочване срещу другия, компенсация, сублимация, дисоцииране. Интересно е, нали?
Борянка БОРИСОВА, психолог
Можем да излъжем себе си, но... НА КАКВА ЦЕНА?!
