Да се запознаем с депресията
Когато съм в депресия, за мен нещата, които до вчера съм правил, загубват смисъл. Това, което доскоро ми е създавало вълнения, сега предизвиква скука. Всяко действие изисква от мен големи усилия. Всекидневието се превръща в мъчение поради насилието, което трябва да си самоналожа, за да извърша най-обикновени неща.
Депресията е повече от лошо настроение. Тя е невъзможност да изпитам удоволствие. За мен животът вече е пуст и безрадостен. На мястото на радостта са се настанили тъгата, мъката, отчаянието, гневът, вината и потиснатостта. Депресията е съпътствана от страх, тревожност и силна уязвимост. Засилват се чувствата на вина, срам, тъга, завист и ревност към другите. Депресията включва страх, печал, гняв, отвращение и презрение към себе си и другите. Чувствата, които съставят враждебността - гневът, отвращението и презрението, са носочени навътре - към самия мен.
Депресията засяга мисленето
Още от детството се научаваме да мислим негативно за себе си и света, в който живеем. С течение на времето тези мисли и вярвания започват да управляват нашите чувства и действия. И така, когато постоянно си повтарям, че съм неудачник, че не ми върви, че съм жалък, че от мен нищо не става, то идва и времето, в което започвам да вярвам в това, което казвам за себе си. И ставам това, което мисля, че съм. Тези негативни вярвания за живота, другите и мен могат да останат непроявени (неосъществени, неслучени). Но, ако в живота ми се случат значими негативни събития, тези мисли ще се върнат в съзнанието ми и ще ми помогнат да се отдам на депресията подобаващо.
Да натиснем паузата тук
Негативните мисли за себе си, за света и за собственото бъдеще се отключват при значими загуби и силно разочарование. Преживените загуби ни спомнят усещането ни за собствената ни нищожност, събуждат страховете ни от отхвърляне, обида, провал, липса на контрол... Виждаме живота само като пропадане и затъване, от което няма измъкване. Тъмнината и пленничеството са образите на депресията, а събитията виждаме във възможно най-трагична светлина.
Депресията засяга поведението
Когато е в депресия, човек иска да се оттегли от живота, да се скрие. Всичко предизвиква мъчение. Извършваните действия са съпроводени с изтощителни усилия. Желанието за отбягване на другите става неимоверно.
Депресията обхваща тялото
Сънят изчезва, губи се интересът към удоволствията на тялото. Умората трайно се е настанила в него и е взела за другар отпадналостта.
Депресията засяга самооценката
Аз съм безполезен, виновен, нищожен...
От какво се появява депресията?
Няма еднозначен отговор, причините са разнообразни, ще изброя някои от тях:
Различни загуби. Такива, свързани с мен - младост, здраве, щастие, дейност (чрез която съм се самоосъществявал). Такива, свързани със значимите други хора - раздяла, смърт. Заучена безпомощност. Ниска самооценка. Болезнени спомени. Отхвърляне, изоставяне, причинена жестокост. Неуспехи. Ирационални мисли за себе си и за живота. Биологични.
Какво да направим? Да потърсим психолог, психотерапевт. Когато сме в блато, не можем да се измъкнем сами.
Депресия и самота
Депресията е свързана със самотата, но тя не е депресия.
Самотата
Когато се чувстваме самотни, сме изправени пред пустотата и безсмислеността на своето съществуване. Самотата е самоизбрано състояние. В нея аз съм в безкрайна тъмнина, в която откривам нищото, което е вътре в мен.
Самотата е противоречива. Аз се стремя към другия, искам да се слея с него, да преживея близост и любов, искам да съм отворен към него, но... В мен се борят желанието за заедност с желанието да избягам. Да се отдалеча, защото в присъствието на другия в мен отново се събужда страхът да не бъда отново изоставен, болката от преживяно в миналото отхвърляне, безпокойството, че не мога да изградя трайни отношения. Копнея за другия, но в същото време зная, той може да ме нарани, да ми причини болка и страдание. И танцувайки танца на тези страхове, не излизам от бездната на моята сигурност и защитеност (на моята самота), обричам се на страдание, но си спестявам болката от отхвърлянето. Страдам в самотата, но се страхувам да я напусна, защото отвъд нея е несигурното, онова, което може да ми причини нова болка.
Самотата поражда страх, но и страхът (да опитам отново) поражда самота. Да “прекрача” ми пречи вярването за обреченост и безнадеждност, както и очакването за повторение на “провала”.
Иска ми се да отбележа, че самотният човек изпитва несигурност в себе си, безпокои се да избира, страхува се от свободата, а това може да доведе до безпорядъчно въвличане в живота на другите (приятели, близки), за да избяга от самотата.
Тя съдържа различни противоречиви чувства: безпомощност, безнадеждност, усещане за абсолютна нищожност. Емоционалната й динамика е сложна - самосъжаление, захвърленост, ранимост, тъга, опустошеност, самоунищожение, скука, примиреност, гняв. Когато се страхуваме, че може да бъдем сами и да останем сами, изпитваме гняв. Накъде ще го насочим? Посоките са две - или навътре към себе си, или навън към другите.
Когато го насочим към себе си, протестираме срещу самотата си. Когато го отправим към другите, той достига до враждебност и обвинение към тях, и по този начин аз снемам от себе си отговорността за “собствената си зла участ”.
Неадаптивните мисли
Съзнанието на самотния човек е изпълнено с мисли, започващи от “Никой не иска да е с мен”, “Не мога да се доверя на никого”, “Винаги ще ме отхвърлят”, “Никой не ме харесва” и свършващи с “Винаги ще бъда сам”.
След мислите са действията
Самотният човек е затворен, изпитва трудности при създаване на връзки, задоволява се с повърхностни такива, трудно му е да споделя чувствата си.
Отчуждението
Самотният човек е отчужден от другите. И от себе си. Понеже се чувства необичан от никого, нечакан от никого, не искан от никого, той обръща гръб на своите таланти, знания, възможности и умения, и... завършва с гордост и презрение.
За да не погубим ценността, която имаме за себе си и за света, е добре да си подарим възможността професионалист да се погрижи за нас и отново да ни помогне да се свържем с безценното в нас и с живота.
Ако точно в този момент от живота си съм сам, това не означава, че съм захвърлен в безнадеждността. Може да е дошло времето да опозная себе си, да се чуя, да се осъществя, да позволя някой да се погрижи за мен.
Борянка БОРИСОВА, психолог
