Винаги съм искала да разбера две неща: какво са партньорски взаимоотношения и какво е връзка, истинска интимна връзка. Това е загадката, която искам да разкрия и прозра. И любопитството продължава да е живо в сърцето, душата и ума ми, въпреки прочетената литература, участието в тренинги и семинари, и открити отговори.
Винаги съм знаела, че когато между двама души пламне любов, и имат желание да бъдат заедно и са заедно, когато са искрени и честни един с друг, открити и готови да “работят” и да се грижат за връзката си, те ще намират решения за трудните си ситуации и щастието ще сияе на лицата им, и ще се проявява в делата им.
Но реалността на взаимоотношенията показва друго - след периода “мед и масло“, идват възлите и заплитанията, “точката на пресичане” губи яснота, желанията стават противоположни, появява се недоволство, обвиненията ескалират, раждат се претенции и изисквания, желанието за контрол все по-ясно прозира, налагането е видно... Партньорите страдат наранени, отдалечават се един от друг или подхващат война и всеки от тях настървено иска да я спечели. А любовта не е това.
В партньорските взаимоотношения, както и в управлението на една държава, великият владетел, не е този, който все води войни и ги печели. Истинският държавник със своята политика осигурява мир, спокойствие и стабилност на народа си, създава му добри условия за живот, растеж, развитие и съзидание. И ги поддържа гъвкаво и достатъчно дълго. В партньорските взаимоотношения пространството, което създават двамата, е среда на стабилност, спокойствие, съзидателност, споделеност, сплотеност, свобода и отговорност.
Според тълковния речник “партньор” означава: “Човек, който участва в някакви действия или дейност заедно с друг човек”.
Партньорските взаимоотношения са отношенията между мъж и жена, между които е пламнала искра и е възникнала любов. Можем да кажем, че връзка има тогава, когато и двамата имат желание да бъдат заедно, споделят времето си, радват се на присъствието си,
грижат се един за друг,
ценят се, подкрепят се, уважават ценностите си, развиват се, учат се от случващото помежду им, обменят енергия, вдъхновяват се, ценят постиженията си, грижат се заедно за децата си, проявяват отговорност и ангажимент един към друг.
В партньорската двойка взаимодействат мъжът и жената. Тук ви насърчавам да поспрете четенето и да усетите смисъла на горното изречение. В партньорската двойка аз влизам като жена (не като психолог, лекар, учител, адвокат, търговец, журналист и т.н.), а партньорът ми влиза като мъж (не като съдия, мениджър, IT-специалист, актьор, летец, машинист, счетоводител и т.н.). В партньорската връзка, аз като жена партнирам на мъж. Аз, проявявайки женските си качества, давам пространство и възможност на мъжа да прояви своите мъжки качества (да ме завоюва, спечели, да се грижи за мен, да ме закриля).
Жената, свързана със своята природа и женска същност, е стабилна. Само жена с осъществена женственост може да подкрепи мъжа да открие, да се свърже и прояви своята истинска мъжка природа. Днес мъжът се приспособява към една нова действителност, която е далеч от неговата истинска природа на завоевател и създател, и поради това неговите качества се изменят - от могъщ става нервен, от деен се превръща в неспокоен. Вместо да е издръжлив, все по-често е изтощен. Заложеното в него желание да продължи рода се свежда до това да задоволява сексуалните си нужди, имайки изисквания към жената по-скоро като към кукла. Творецът в него вече е машина, а ясно заявеният индивид е социализиран. Спокойствието му вече е тревога, няма го собствения му облик, обезличил се е.
Причините за това са комплексни, но една е в основата - жената, която стои до него, не е в своята истинска женска природа и не проявява своята автентична женственост. Не му дава енергията на съзиданието, простора на свободата и порива да твори. Вследствие на това у мъжа, който не получава сигурност, щастие и топлина от своята жена, постепенно гасне творческото начало, той
не проявява същинските си мъжки качества
Отдалечава се или бяга от такава жена. А ако остане, се примирява и става апатичен - и към жената и към връзката.
Кои са онези женски качества, заложени в природата и същността на жената, за които мъжът копнее? Стабилност, постоянство, майчинство, достойнство, вярност, преданост, подреденост, прозорливост, приемане. Когато жената ги проявява ежедневно, във всяка своя дейност и взаимоотношение, тя е жена с осъществена женственост.
Когато обаче жената забрави за своята природа, еманципира се, влезе в духа на съвременния свят, започне да води битки, да гони постижения, да завладява и контролира, да управлява и подчинява, търси социален престиж, прави кариера, тя се връща в къщи уморена, нервна, сърдита, недоволна, изнервена, изтощена, мрънкаща. Нейната стабилност се превръща в неприспособимост, липса на гъвкавост, вдървеност; постоянството й преминава в строгост. Мъжът усеща жената си студена, упрекваща, досадно грижовна или натрапчиво любвеобилна; майчинската й природа се изражда в поглъщащо, обсебващо, дебнещо присъствие; усещането й за стойност и достойнство се свежда до това да държи на външната порядъчност и приличие, да “запази положението” в очите на другите; верността се превръща в дълг и досада; подредеността става мания за ред, а прозорливостта - студена, трезва аналитичност и иронична нападателност. От изконното й качество - приемане, вече няма и следа, то е мнителност, недоверие, съпротива, дистанция.
Защо жената губи своята женственост?
Жената се лута в посланията на съвремието и се пита: “Кое ценно, значимо и с приоритет - кариерата, партньорът, семейството, децата?”. Лута се, понеже спира да се доверява на интуицията си и започва да следва чисто мъжката логика. Откъсва се от мъдростта, която носи в себе си, тъй като често чува: “Мисли с главата си!”.
И след като никой не си е направил труда да я научи какво е да е жена (по-скоро да й припомни), тя приема грижата за дома, партньора и децата като слугинска работа, лишена от престиж, на всичкото отгоре, без мерило за постижение. Още по-болезнено за жената е, че тя започва да вярва, че в тази грижа (в която тя е най-истинска и осъществена) губи своята стойност и значимост в обществото.
Ето затова е мрънкаща и недоволна. С това свое поведение жената цели да активира мъжа, да върне мъжествеността му, да събуди в него откривателя, силния човек, от когото тя има нужда. Парадоксът е, че резултатът от това поведение е друг. Мъжът си тръгва, за да намери жена, която да го подкрепя, обича, да му се възхищава и да му позволи да се грижи за нея.
И днес, отговорът, който открих е, че мъжът откликва положително, с изпълнена с доверие взаимност, когато неговата партньорка е жена с осъществена женственост. Или казано по-простичко, ако жената е жена, а мъжът - мъж, партньорските взаимоотношения са пълноценни.
Борянка БОРИСОВА, псхолог
Тайната на партньорските взаимоотношения
